Решение № 5564 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 67/2017 г.

Решение № 5564 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 67/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 241 от 15.10.2016 г., постановено по административно дело № 545/2015 г. на Административен съд - гр. С. Загора (АС С. З.) в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 3600 лева. Счита решението в обжалваната част за недопустимо досежно присъждане на законна лихва по непредявено искане. Намира, че съдът в тази част се е произнесъл свръхпетитум. Изтъква неправилност на решението в осъдителната част, с която ГДИН е осъдена да заплати сума от 3600 лева. Според жалбата решението е неправилно в осъдителната част, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Иска обезсилване на решението в частта за присъждане на законна лихва. Моли за неговата отмяна в осъдителната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен или при условията на алтернативност да се намали размера на присъденото обезщетение. Допълнителни аргументи в тази насока са развити в представените две писмени становища. Ответникът И. М. П., в постъпилия на 22.12.2016 г. писмен отговор моли да се отхвърли като неоснователна касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Счита обжалваното решение за законосъобразно, постановено при съобразяване с материално правните правила и процесуалните норми. Представителят на Върховна административна прокуратура приема жалбата на ГДИН за неоснователна. Счита, че решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията" - гр. С., за присъждане на обезщетение общо в размер на 99 700 лв. за претърпени от И. П. неимуществени вреди за времето на престоя му в Затвора - гр. С. Загора в периода 28.02.2012 г. - м. 07.2015 г. Изложени са твърдения, относно претърпените от него вреди поради неосигуряване на лишения от свобода на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в спалните помещения; на достатъчно осветление в килията в Затвора - С. З. С обжалвания съдебен акт Решение № 241 от 15.10.2016 г., постановено по административно дело № 545/2015 г. на АС С. З. е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", гр. С., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на И. М. П., сумата от 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност на служители от администрацията на Затвора - С. З. при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода" за периода 28.02.2012 г. - м. 07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2015 г., до окончателното изплащане на сумата. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 99 700 лв., като недоказан и неоснователен. В тази отхвърлителна част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Съответно в тази част настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. За да постанови този резултат, АС С. З. приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Затвора - С. З. от гледна точка на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на свободна жилищна площ в помещението и на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в килията. Приема, че кумулативният ефект от липсата на условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, като се има предвид и периода на пребиваване на ищеца в Затвора - гр. С. Загора, несъмнено са причинили неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и които са довели до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания. Този извод е обусловил и следващия, а именно, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Анализирайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", решаващият съд приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 600 лв. Решението на АС С. З. в частта, с която са присъдени лихви е недопустимо, а в останалата част е правилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател ГД "ИН" за недопустимост на обжалваното решение в частта му, с която е присъдена законната лихва върху присъдената с обжалваното решение сума за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая в исковата молба не се съдържа искане за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Произнасяйки се по непредявено искане административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част се прекрати. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение в осъдителната част. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. С. З. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. С. З. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ под 2 кв. метра. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Предприетите действия за реконструиране на помещенията, в които се изтърпяват наказания в З. С. З., където е изтърпявал наказание и ищеца не основават неправилност на обжалваното решение, тъй като са неотносими към периода, в който се твърдят причинените вреди. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС С. З. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. В тази връзка е неоснователно искането за отмяна на решението в неговата осъдителна част. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател за намаляване на размера на присъденото обезщетение от 3600 лева до минимален размер. Адм. съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите негативни последици за лицето. В този смисъл твърдяното от касационния жалбоподател ГД "ИН", че обезщетението, присъдено в случая не обезщетява причинени вреди, а води до обогатяване на ищеца е несъстоятелно. Настоящата инстанция намира присъденото обезщетение в размер от 3600 лева за правилно и справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Решението в тази част като правилно следва да се остави в сила. При така изложените съображения решението на съда като недопустимо следва да бъде обезсилено в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на ищеца П. законна лихва върху присъдената като обезщетение за причинени неимуществени вреди сума, считано от датата на подаване на исковата молба, като производството по делото се прекрати в тази му част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение