Решение № 10069 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2009 г.

Решение № 10069 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Николай Тодоров Николов от град Перник против решение от 14.04.2009 г., постановено по адм. дело № 3029/2006 г. на Софийски градски съд /СГС/, административно отделение. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Николай Тодоров Николов срещу заповед № 336/2.06.2006 г. на генералния директор на НВМС, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и срещу заповед № 337/2.06.2006 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Установено е по делото, че Николай Николов е изпълнявал длъжността "главен инспектор" в отдел "ДВСК" при РВМС - град Перник. С доклад от 6.04.2006 г. на инспектори от инспектората на Министерството на земеделието и горите за извършена тематична проверка на РВМС - ДВСК - Пловдив, Благоевград и Перник са направени констатации относно осъществен от "Недев" ЕООД - гр. Перник внос на замразено говеждо шкембе от Нова Зеландия, като са констатирани нарушения на служебните задължения по повод проверката за медицински контрол от страна на граничния санитарен инспектор, разрешил вноса - жалбоподателя Николов. Със заповед № 288/6.04.2006 г. генералния директор на НВМС е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Николов, който с протокол от проведено заседание на 15.05.2006 г. и решение на ДС от 30.05.2006 г. е извършил проверка на констатациите в доклада и е възприел описаната фактическа обстановка, като е предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", което е било наложено с оспорената пред СГС заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Николай Николов е изслушан от наказващия орган на 2.06.2006 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, като при изслушването си е потвърдил дадените от него писмени обяснения на 10.04.2006 г. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователен е и доводът, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и правилно административния орган е спазил изискванията на закона. Не е налице и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Служебните задължения на лицето са изяснени, както при изготвяне на заповедта, така и в доклада на Дисциплинарния съвет и в доклада на инспектората, на които административния орган изрично се позовава в заповедта, т. е. те са част от административната преписка по издаване на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Спазени са и сроковете по чл. 94 от ЗДСл, което е обсъдено и от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1. Подробно са анализирани нарушенията на служебните задължения относно вътрешния ветеринарномедицински контрол, включително неосъществяване на цялостно лабораторно изследване на процесните стоки, с оглед констатиране на безвредност и допускането до реализация и консумация на стоките и обосновано е прието като дисциплинарно нарушение, явяващо се основание за приложение на чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (предвид характера на защитените обществени отношения). Тъй като приложимите правни норми не дават възможност за преценка дали и кои лабораторни изследвания да бъдат извършвани, несъобразяването с императивни и нормативни изисквания само по себе си е достатъчно за привличането към дисциплинарна отговорност по посочения текст от ЗДСл. Доколкото между страните не се спори, а и налице частично признание на касационния жалбоподател относно неизвършването на всички изискуеми лабораторни изследвания, не се налага подробно обсъждане на доводите на приложимостта на част от цитираните разпоредби, тъй като допуснатите нарушения, за които не се спори, са достатъчни за приложение на чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение