Решение № 5722 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2011 г.

Решение № 5722 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пазарджик срещу решение № 441 от 21.09.2011 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело № 479/2011 г., с което е отменена заповед № ПЗ 2-П-351/11.05.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, с която на Павел Атанасов Поройлиев от гр. Пазарджик е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), считано от 01.04.2011 г., и административната преписка е изпратена на директора на ДСП - Пазарджик за провеждане на административно производство при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. В жалбата и в допълнителна молба и писмена защита касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответникът по касация - Павел Атанасов Поройлиев от гр. Пазарджик оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи сезиралата го жалба на Поройлиев, първоинстанционният съд е приел за установено, че атакуваната с нея заповед в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е немотивирана, и е материално незаконосъобразна, защото от представените по делото доказателства може да се направи извод за наличие на инцидентно възникнала здравна нужда и следователно помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП е следвало да се отпусне. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че незаконосъобразно е отказано отпускането на исканата еднократна помощ, и процесната заповед противоречи на относимите материалноправни разпоредби (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Поройлиев, защото е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите му средства за заплащане на тъканно платно, което по недвусмислен начин се установява от представените по делото документи. В случая са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за предоставяне на еднократна социална помощ на Поройлиев. Касае се за инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда от заплащане на тъканно платно във връзка с наложително оперативно лечение на херния на лице в тежко социално и материално положение. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. От удостоверението, издадено от медицински управител и от лекар хирург (номерирано като лист 47 от първоначалното дело) е видно, че на ответника по касация му предстои извършването на шеста операция на хернията му. Ноторно известно обстоятелство е, че само при зашиване на коремната стена, без да е поставено тъканно платно за укрепване на предната коремна стена и с оглед възрастта - 78 г. на Поройлиев, след непродължителен период от време хернията се появява отново. Непоставянето на платно води до поредица от хирургични интервенции, които допълнително натоварват държавния бюджет с плащания от здравната каса. Съответно, допълнително представеното писмо от управителя на болницата (номерирано като лист 90 от първоначалното дело) не може да игнорира необходимостта от оперативно лечение на хернията с поставяне на тъканно платно, както обосновано е приел в мотивите си решаващият съд, в която връзка следва да се отбележи, че като консумативен продукт тъканното платно не се заплаща от здравната каса по клинична пътека. Всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване обуславя инцидентно възникнала здравна потребност, поради което не е основателно касаторовото възражение, че след като веднъж вече в предходна година на Поройлиев е отпусната еднократна помощ за закупуване на същия консуматив (тъканно платно) с оглед оперативно лечение, то сега такава не следва да му бъде отпускана. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя изложеното от касатора в насока, че процесната заповед е мотивирана, доколкото в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й, и с оглед на това, че мотиви са изложени и в съпътстващ я документ, какъвто е социалният доклад. Горното обаче не е от естество да санира материалната незаконосъобразност на заповедта, поради което не обусловя отмяна на съдебното решение. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед, и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,