Решение № 12329 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2014 г.

Решение № 12329 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15186/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Христина Дамянова Ганчозова срещу решение № 2268/27.10.2014 г., постановено по адм. д № 2633/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № К-1118/28.07.2014 г. на кмета на Община Карлово. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, защото противоречи на материални и процесуалния закон и на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - кметът на Община Карлово оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 2268/27.10.2014 г., постановено по адм. д № 2633/2014 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Христина Дамянова Ганчозова й против заповед № К-1118/28.07.2014 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че прехвърлянето на част от функциите и задълженията от длъжността, заемана от жалбоподателката към други длъжности е вид преструктуриране, което попада изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основните възражения в касационната жалба за липса на задълбочено обсъждане от страна на първоинстанционният съд на всички събрани по делото доказателства, а и за допуснато неправилно тълкуване на закона, са основателни. Административният съд е изложил хронологично развитието на служебното правоотношение на Христина Ганчозова от 2000 г. като подробно е описал всички актове за прекратяване на служебното й правоотношение и развитието на съдебните спорове относно тяхната законосъобразност. Тези обстоятелства нямат пряко отношение към разглеждания от АС - Пловдив съдебен спор, а само представляват илюстрация на повтарящите се действия от страна на общинската администрация и нежеланието й да се съобразява с влезли в сила съдебни решения. Изводът на АС - Пловдив, че от 30.11.2011 г., когато с Решение № 15 на Общинския съвет - Карлово е одобрена общата структура и численост на общинската администрация, длъжността "началник на отдел "Общинска собственост" не фигурира като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание на община Карлово, респективно, заеманата от жалбоподателката длъжност е съкратена по смисъла на ЗДСл, е в пряко противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 12776/03.10.2013 г., постановено по адм. д. 15033/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В това съдебно решение е анализирано Решение № 15/30.11.2011 г. на Общинския съвет - Карлово, представляващо фактическо основание за издаване на Заповед № К-35/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово, която съдът е отменил като незаконосъобразна. Нелогично и без да почива на правна норма е тълкуването, обосновано от първоинстанционния съд, според което заповед със същото фактическо и правно основание, издадена през 2014 г. е вече законосъобразна поради "очевидната тенденция за намаляване на броя на служителите, чиито функции са пряко свързани с управление на общинската собственост". От доказателствата по делото въобще не се констатира "тенденция за намаляване на броя на служителите". Общата численост на персонала на общинската администрация се увеличава от 145,5 към 01.09.2011 г. на 149 към 31.07.2014 г. Не без значение е обстоятелството, че оспорената пред АС - Пловдив заповед е издадена в същия ден, в който е издадена заповед за допускане до работа на жалбоподателката въз основа на влязло в сила съдебно решение № 40/08.01.2014 г., постановено по адм. д. 3598/2013 г. (потвърдено с решение № 10167/18.07.2014 г., постановено по адм. д. 2675/2014 г. по описа на Върховния административен съд). На същата дата 28.07.2014 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в което е включена длъжността, заемана от жалбоподателката преди прекратяване на служебното й правоотношение, а считано от 31.07.2014 г. е утвърдено поредното ново длъжностно разписание, в което тази длъжност отново не фигурира. На практика тези длъжностни разписания не почиват на реална причина, респективно не отразяват настъпили нови обстоятелства след 2011 г., за които да не е налице съдебно решение, установяващо липса на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на Христина Ганчозова. Христина Ганчозова е заемала длъжността "началник на отдел "Общинска собственост" към Дирекция "Кадастър, строителство, транспорт и общинска собственост", на която е възстановена след влизане в сила на съдебно решение № 40/8.01.2014 г., постановено по адм. д. 3598/2013 г., с което е отменена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение за тази длъжност на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След влизане в сила на това съдебно решение кметът на Община Карлово е издал оспорената пред АС-Пловдив заповед със същото съдържание като отменената без в периода от 31.10.2013 г. до 28.07.2014 г. да е взето решение на Общинския съвет - Карлово за изменение в общата численост и структура на общинската администрация или да са настъпили други обстоятелства, от което да се обоснове извод, че към 28.07.2014 г. длъжността на Христина Ганчозова е съкратена като позиция и система от функции и задължение. В оспорената заповед не е посочено фактическо основание за издаването й, но с оглед обстоятелството, че е дописано влизането й в сила да е считано от 31.07.2014 г., на която дата е утвърдено ново длъжностно разписание, може да се приеме, че то представлява такова фактическо основание. На практика това ново длъжностно разписание е идентично с това от 28.07.2014 г. като е отпаднала само длъжността на Христина Ганчозова, която е включена с обозначение, че е по силата на съдебно решение. Този административен подход по изпълнение на съдебни решения не кореспондира с действителния смисъл на закона. Необоснован е изводът на АС-Пловдив, че изискванията към заеманата от Ганчозова длъжност и тази на началник отдел "Устройство на територията и общинската собственост" са коренно различни при положение, че към новосъздадената (спрямо заеманата и преди предходните уволнения на Ганчозова) длъжност е поставено изискване да бъде заета от бакалавър, а длъжността на Ганчозова е следвало да бъде заета от магистър. По изложените съображения и като се вземе предвид, че е напълно необоснован фактическия извод на първоинстанционния съд, че от 30.11.2011 г. е съкратена длъжността началник на отдел "Общинска собственост", заемана от Христина Ганчозова, настоящият съдебен състав намира, че в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон, АС-Пловдив е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на кмета на Община Карлово като незаконосъобразна да бъде отменена. По водене на делото жалбоподателката е направила разноски в общ размер на 1300 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и поради липса на възражение за прекомерност, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на община Карлово. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение