Решение № 8968 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2013 г.

Решение № 8968 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иво Николов Димитров, с ЕДИНЕН ГР. НОМЕР6 и адрес в гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 242, ет. 1, ап. 3, срещу Решение № 5378 от 05.08.2013 г., постановено по адм. дело № 9187 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2011 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № 101002649 от 08.03.2011 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, потвърден с Решение № 1514 от 03.09.2011 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д"ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - София при Централното управление (ЦУ) на НАП, и Димитров е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 752,60 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че обратно на възприетото от съда, в хода на първоинстанционното производство е опровергал констатациите, направени в спорния РА. Неправилно съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК с оглед извършването на процесната ревизия по особен ред. Поддържа, че не са доказани разходите, за които следва да доказва доходи за покриването им. Конкретно оспорва възприетото от съда, че е извършил разходи за придобиването на моторни превозни средства по фактури № 1...322 от 29.03.2006 г., издадена от "Автокъмпани" ООД за лек автомобил БМВ модел 520 I; фактура № 78 от 27.02.2006 г., издадена от "Валмо" ЕООД за лек автомобил Ауди А4 и по фактура № 355/10141 от 23.03.2007 г., издадена от "Щери Фертриб" ООД, Германия за закупен лек автомобил БМВ 530Д. Според заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ) не са налице данни за извършени плащания по тези фактури, поради което, според касатора, неправилно съдът е приел, че сумите по тях следва да намерят отражение в паричния поток за съответния период. Във връзка с това навежда довод, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел относно неплащането на цената на автомобила, придобит по фактура № 355/10141 от 23.03.2007 г. Наред с горното съдът неправилно не е кредитирал и показанията на свидетелите Антонио Димитров Тренев и Александър Василев Митев, депозирани с оглед установяване предаването на сумата 60000,00 лв. през 2002 г. като заем. Същите са допустими при условията на чл. 158, във вр. с чл. 57 ДОПК и не попадат в ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Освен това, неправилно предвид приетото заключение на ССЕ, съдът е направил извод, че всички заемодатели на Димитров (конкретно Тасев и Гергинов) не са имали необходимите средства за предоставяне на процесните заеми. При извършване на тази преценка съдът не е обсъдил допълнителното заключение на ССЕ. Необосновано, според касатора, във входящия му паричен поток не са включени сумите по изкупвателни бележки № 002760, № 004737, № 004782, № 004931 и № 004984, които са останали на разположение на Димитров и не са постъпвали в касата на едноличния търговец. Именно поради това няма как да са му изплатени на него от тази каса. Предвид изложеното касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора, с което спорният РА да бъде отменен изцяло. Съображения, идентични на тези в касационната жалба, излага в представени по делото на 26.05.2014 г. писмени бележки. Претендира присъждането на направените по делото разноски. В съдебното заседание пред касационната инстанция Димитров не се явява и не се представлява. Ответникът директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП) - София, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 101002649 от 08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който на Димитров са определени за довнасяне данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 10841,88 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4288,11 лв. към датата на издаване на РА, потвърден с Решение № 1514 от 03.09.2011 г., издадено от директора на Д"ОУИ", сега Д"ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Установено е от първоинстанционния съд, че съгласно връчено на Димитров уведомление, изготвено на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, в хода на процесната ревизия е констатиран недостиг на парични средства (превишение на разходите над приходите) въз основа на изготвен паричен поток на лицето за движението на паричните средства за всяка от годините от ревизирания период. Установеният недостиг за домакинството на жалбоподателя е общо в размер на 140734,00 лв., както следва: за 2003 г. в размер на 5515,36 лв.; за 2004 г. - 9079,83 лв.; за 2005 г. - 11447,24 лв.; за 2006 г. - 18733,93 лв.; за 2007 г. - 63462,02 лв. и за 2008 г. - 32495,62 лв. Съгласно уведомлението не се признава начално салдо към 01.01.2003 г. в размер на 52000,00 лв., формирано от безвъзмездно предоставени парични средства без документ от Александър Здравков Тасев и приходи от продажба на два леки автомобила, за които не са представени документи и информация за продажбата им, за купувачите или други доказателства за продажбата. Посочено е, че доходите на домакинството се формират основно от трудовите възнаграждения на съпругата на Димитров, които са около минималната работна заплата, жалбоподателят няма получени доходи от трудови или други правоотношения и търговска дейност в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) "Иво Димитров". Прието е, че в разходния поток следва да се включат средствата за закупуване на три леки автомобила ("Ауди А4" за 5600,00 лв.; лек автомобил "БМВ 520 И" за 4000,00 лв. и "БМВ 530 Д" за 28100,01 евро). От сумата по отпуснат на 17.10.2007 г. ипотечен кредит от "Търговска банка" АД на съпругата на жалбоподателя в размер на 20000,00 евро за покупка на земеделски имот, какъвто не е придобит, на 18.10.2007 г. 30000,00 лв. са предоставени като заем на Иван Борисов Стоименов. До 31.12.2008 г. цялата или част от сумата не е върната. От съпругата на Димитров са направени вноски за предсрочно погасяване на кредита: 10100,00 евро, внесени на 19.06.2008 г. и 5000,00 евро, внесени на 15.10.2008 г. С изготвения в хода на ревизионното производство ревизионен доклад (РД) е направено предложение за установяване на задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години. В мотивите на РА са разгледани възраженията на Димитров срещу РД във връзка с непризнаване на получени парични средства под формата на заеми от физически лица, безвъзмездно и от продажба на два автомобила и са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ съгласно предложението, направено с РД, ведно с лихвите към 08.03.2011 г., както следва: за 2003 г. данък в размер на 199,92 лв., ведно с лихва в размер на 174,80 лв., за 2004 г. данък 542,66 лв. и лихва 406,75 лв.; за 2005 г. данък 690,28 лв. и лихва 431,19 лв.; за 2006 г. 1362,57 лв. и лихва 672,09 лв.; за 2007 г. данък 6521,74 лв. и лихва 2296,38 лв. и за 2008 г. данък 1524,71 лв. и лихва 306,90 лв. или общо в размер на 15129,99 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред ответника, който с Решение № 1514 от 03.09.2011 г. го е потвърдил изцяло. За да отхвърли жалбата на Димитров, първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентен орган, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Направил е извод, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особен ред. Приел е, че жалбоподателят, сега касатор, не е ангажирал доказателства, които да оборват приетите от органите по приходите суми за разходи за издръжка и живот по статистически данни за всеки от ревизираните периоди. Според съда правилно в паричния поток на Димитров за всеки от периодите не са включени заемните средства, тъй като не е доказан факта на предаването на сумите между страните по договорите за заем. Освен това същите са частни документи, нямат достоверна дата и обвързваща съда доказателствена сила. От доказателствата за получени доходи на заемодателите, според съда, не следва, че са спестени сумите, надвишаващи средствата за издръжка по статистически данни, а нито един от заемодателите не е доказал наличието на спестявания. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът е приел, че е недопустимо чрез свидетелски показания да се установява заемно правоотношение за сума над 5000,00 лв., както и предаването на сумата със задължение за връщане. Последното е посочил, че се отнася до всички договори за заем, с изключение на този с Василка Димитрова, а представените записи на заповед не водят на обратен извод. За недоказано е намерил, че сумите по представените покупно - изплащателни бележки за предадени череши са получени от касатора в лично качество, тъй като не са декларирани от Димитров в годишната му данъчна декларация, той е декларирал, че няма приходи от селскостопанска дейност, черешите са предавани по договори с ЕТ "Иво Димитров" от 2007 г. и 2008 г., липсват доказателства по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за изплатени суми на лицето и не са съставени първични счетоводни документи за получени плащания на жалбоподателя от ЕТ. Направил е извод, че плащанията са направени в полза на търговското предприятие на Димитров. Цената на придобитите от Димитров моторни превозни средства е приел, че е платена от последния, тъй като е придобито правото на собственост. Показанията на свидетеля Петров не са кредитирани без да са изложени конкретни причини за това. Относно направените разходи за издръжка и за пътуванията на Димитрова в чужбина, съдът е възприел изцяло констатациите на органа по приходите, издал спорния РА. В заключение е формирал извод, че Димитров не е установил и доказал начално салдо към 01.01.2003 г. в твърдения размер от 52000,00 лв., за което, според съда, са въведени противоречиви твърдения за безвъзмезден характер първоначално, а впоследствие - като остатък от получен заем от Александър Тасев. Предвид всичко това съдът е направил извод, че правилно и законосъобразно е установен недостиг на парични средства за всеки от ревизираните периоди 2003 г. - 2008 г. поради превишение на извършените разходи пред реализираните приходи. Сумата на превишението следва да се квалифицира като доход по чл. 26, ал. 1, т. 7 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и съобразно приложимата данъчна ставка е определен размера на дължимия данък. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата. Така постановеното съдебно решение е правилно в частта, с която жалбата на Димитров срещу спорния РА, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. е отхвърлена, и неправилно, в останалата част относно определените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Това налага неговата отмяна в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Неоснователно е касационното оплакване във връзка некредитиране показанията на свидетелите Тренев и Митев, респективно отхвърляне твърденията на Димитров за получаване през 2002 г. на сума в размер на 60000,00 лв. от Александър Тасев. Това възражение всъщност е свързано с възприетото от първоинстанционния съд начално салдо на Димитров към 01.01.2003 г. Първоинстанционният съд правилно приема, че началното салдо на касатора към посочената дата е в размер на 0,00 лв., като не намира за установено и доказано твърдяното от него такова в размер на 52000,00 лв. Съдът е обсъдил дадените от свидетелите показания и е направил обоснован извод, че същите не установяват обстоятелства във връзка с твърдяното заемно правоотношение, нито предаването на сума размер на 60000,00 лв. от Тасев на Димитров. С декларация, представена от Димитров на 04.08.2009 г. същият е декларирал, че към 01.01.2003 г. е разполагал с парични средства в брой в размер на 52000,00 лв., които средства са му предоставени безвъзмездно от Александър Здравков Тасев. Чрез показанията на разпитаните в съдебното заседание на 23.04.2012 г. свидетели Антонио Тренев и Александър Митев жалбоподателят се домогва да установи предаването в заем на сума в размер на 60000,00 лв. от Тасев, за което заемно правоотношение по делото не се съдържат никакви доказателства. Жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на факта на получаване на сумата по твърдения заем в размер на 60000,00 лв., доколкото казаното от Тренев ("Тези пари бяха на заем. Такава сума не може да се получи като заплата. ") изразява предположение, а Митев не въвежда каквато и да е конкретика относно основанието за предоставяне на сумата. Представеният запис на заповед не въвежда допълнителна яснота, доколкото не е доказателство за предоставяне и получаване от касатора на сумата по него. Записът на заповед е абстрактна сделка, поради което за издаването му не е необходимо наличието на основание. В случая Димитров поддържа, че такова основание е предоставянето на парични средства в заем, но както се посочи липсват доказателства в тази насока. Освен това тази теза противоречи на първоначално поддържаната, тъй като в писмо до ТД на НАП - гр. Кюстендил, представена в хода на ревизионното производство, Димитров е посочил, че е получил сумата от Тасев без документ. Наред с това недоказан по делото е останал и факта, че към 01.01.2003 г. Димитров действително е разполагал с декларираната сума от 52000,00 лв., която да формира неговото начално салдо към 01.01.2003 г. Предвид това настоящият съд намира, че фактическите и правни изводи на състава на АССГ по отношение началното салдо на Димитров към 01.01.2003 г. са правилни и обосновани на доказателствата по делото. По изложените по - горе съображения относно началното салдо на Димитров към 01.01.2003 г. правилен е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата относно определените задължения за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. При съобразяване с изложеното по - горе относно началното салдо за 2003 г. и всички относими обстоятелства, са формирани входящи и изходящи годишни парични потоци, при което е установен недостиг на парични средства за всяка от тези години. Сумите на превишението на разходите над приходите правилно са квалифицирани като доход с неустановен произход, формиращи данъчните основи за облагане за всяка от ревизираните години, съобразно които е определен дължимия данък. Така констатираното превишение сочи на наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като фактическите констатации в издадения РА в хода на ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК се смятат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест в производството по обжалване на спорния РА е на жалбоподателя, който не е установил при условията на пълно и главно доказване благоприятни за себе си факти, опровергаващи възприетите от органите по приходите парични потоци за тези три ревизирани години. Поради липсата на конкретни касационни оплаквания срещу решението в тази част, настоящият съд провери неговата допустимост, валидност и съответствие с материалния закон. Изводите на състава на АССГ са изведени в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство и относимтеи към тези периоди доказателства относно доходите и извършените разходи от Димитров и се споделят от настоящия съд. Предвид това жалбата срещу решение в тази част е неоснователна. Касационните оплаквания на Димитров във връзка с изводите на съда по отношение на извършените разходи за придобиване на моторни превозни средства и изводите по отношение невключването в приходните парични потоци на суми, изплатени на Димитров по изкупвателни бележки, издадени от "Франко" ООД са основателни. Касаторът възразява срещу извода на първоинстанционния съд по отношение на извършените разходи за придобиване на моторни превозни средства по фактури № 1...322 от 29.03.2006 г., издадена от "Автокъмпани" ООД за лек автомобил БМВ модел 520 I; фактура № 78 от 27.02.2006 г., издадена от "Валмо" ЕООД за лек автомобил Ауди А4 и по фактура № 355/10141 от 23.03.2007 г., издадена от "Щери Фертриб" ООД, Германия за автомобил 530Д. Мотивът му е, че декларирането им по реда на чл. 54, ал. 1 от Закона местните данъци и такси (ЗМДТ) не означава, че сумите за закупуването им са заплатени в брой и то именно в рамките на ревизираните периоди. Оплакването на Димитров за недоказаност на извършените от него разходи за придобиване на моторни превозни средства по посочените по - горе фактури е основателно. Не е било спорно по делото, че касаторът е придобил през ревизираните периоди лек автомобил марка БМВ, модел 520i от "Автокъмпани" ООД, лек автомобил марка "Ауди", модел А" от "Валмо" ЕООД и лек автомобил марка БМВ, модел 530Д от "Щери Фертриб" ООД. Въпросът, който е повдигнал жалбоподателя пред АССГ е бил относно плащането на цената на автомобилите, респективно включването на съответната сума в изходящия паричен поток на лицето за съответната година. Съдът е взел становище, че следва да бъдат взети предвид суми за закупуването и продажбата на трите автомобила предвид доказателствата, че е придобито правото на собственост върху същите и съответно са продадени. Показанията на свидетеля Петров относно обстоятелствата по плащането на цената на лек автомобил "БМВ" съдът не е кредитирал без да изложи мотиви за това. За да изгради изводите си, първоинстанционният съд е съобразил представените по делото декларации, пълномощни и удостоверения от КАТ, както и декларираното от Димитров на л. 283 от делото във връзка с точка 6 от искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, че автомобилите са продадени на упълномощени от него лица по цени, по които са закупени, но не е отчел че в изготвените разходен и приходен парични потоци за 2006 г. ревизията е взела предвид съответно 4000,00 лв. за придобиване на лек автомобил "БМВ 520i" и 3000,00 лв. приход от продажбата му, както и това, че по делото е приобщена само фактура № 10...322 от 29.03.2006 г., издадена от "Автокъмпани" ООД на Димитров за лек автомобил БМВ, модел 520i, а фактура № 78 от 27.02.2006 г., издадена от "Валмо" ЕООД и фактура № 355/10141 от 23.03.2007 г., издадена от "Щери Фертриб" ООД, Германия - не. Въпреки това, в нарушение на процесуалните правила, съдът ги е обсъдил и е приел, че сумите по тях са разплатени. По отношение на сумите по трите фактури е направил необоснования извод, че правилно и законосъобразно органът по приходите е включил сумите в съответния изходящ паричен поток на лицето предвид прехвърлянето на собствеността. Без да мотивира становището си съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Петров, разпитан в съдебното заседание на 09.07.2012 г., с оглед установяване, че Димитров е заплатил през 2007 г. не цялата, а част от цената на автомобил БМВ - 15000,00 лв. Отбелязването в приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, че вещото лице е прегледало фактурите, не може да отмени задължението на съда да ги събере като доказателства по делото и да изгради собствени фактически констатации въз основа на тях. Съдът е следвало да обсъди заключението на приетата ССЕ по правилата на чл. 202 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а не да възприема направения извод от експерта, за който той няма компетентност, че въпреки липсата на данни за извършено плащане, сумите следва да включени в паричните потоци, тъй като автомобилите са придобити, за тях са подавани декларации, плащани са данъци, а два от тях са продадени. Тези обстоятелства са неотносими към плащането на цената за тяхното придобиване, включително към установяване в кой именно данъчен период е станало това. Предвид изложеното, съдът намира, че неправилно - в нарушение на процесуалните правила и необосновано съставът на АССГ е приел за коректно отразяването на сумите, вписани като продажна цена на автомобилите в посочените фактури като разход в съответния изходящ паричен поток. Обратно на посоченото от съда в съдебното решение, по твърдението за незаконосъобразно установени разходи за процесните години, Димитров е ангажирал изготвянето на ССЕ и видно от приетото заключение липсват данни за извършени плащания по фактурите за придобиване на процесните автомобили. Изводите на съда по отношение невключването в приходните парични потоци на суми, изплатени на Димитров по изкупвателни бележки № 002760 от 30.06.2007 г., № 004737, № 004782, № 004931 и № 004984 от месец юни 2008 г., издадени от "Франко" ООД, са направени също при неизяснена фактическа обстановка. За да приеме това, съдът е съобразил, че такива доходи не са декларирани с годишна данъчна декларация, в даденото обяснение от жалбоподателя по ИПДПОЗЛ изх. № ДОК - 1497 от 12.06-2009 г., Димитров е декларирал, че няма приходи от селскостопанска дейност, а от изричното изявление на представител на "Франко" ЕООД и от извършената проверка, според съда, се установява, че количествата череши са предадени по договори от 2007 г. и 2008 г. с ЕТ "Иво Димитров" и плащанията са в полза на търговското предприятие на жалбоподателя. Според първоинстанционния съд така приетото от органите по приходите е изрично потвърдено в протокола за насрещна проверка и в писмо от 08.04.2010 г. (л. 205 - 206 от делото) от "Франко" ЕООД, като в заключение е счел, че сумите по покупно - изплащателните бележки за предадени череши не са получени от жалбоподателя в личното му качество. Съдът не е обсъдил изложеното в т. 1 от Протокола за извършена насрещна проверка от 13.04.2010 г., където безпротиворечиво е отразено, че Димитров в лично качество е предал на "Франко" ЕООД селскостопанска продукция пресни череши (за 2007 г. - 5567 кг. на стойност 7728,95 лв. и за 2008 г. - 10912 кг. на стойност 15761,60 лв.), за което са съставени покупно - изплащателни бележки, по които на Иво Николов Димитров са изплатени посочените в протокола суми, както и отразеното в т. 2 от протокола досежно разплащането по издадени фактури от ЕТ "Иво Димитров" на "Франко" ЕООД на предварително уговорена сума в размер на по 10000,00 лв. с основание комисиона по договори от 2007 г. и 2008 г. Не е взето предвид и обсъдено съдържанието на договорите от 21.05.2007 г. и 16.05.2008 г., чийто предмет е изкупуване, консервиране и / или преработване на череши, с определено в т. 2 от договорите качество, за което на ЕТ "Иво Димитров" се следва възнаграждение в размер на 10000,00 лв. Не са обсъдени и издадените фактури във връзка с тези договори с основание "комисионно за извършена услуга - изкупуване на череши 2007" и комисионна съгласно договор 2008 г. ", както и извършените плащания между страните по договорите, за което са представени преводни нареждания. Видно от заключението на приетата ССЕ сумите по изкупвателните бележки не са осчетоводени като парично постъпление в касата на едноличния търговец. Необосновано на представеното писмо от "Франко" ЕООД е приетото от съда, че количествата череши са предадени по договори от 2007 г. и 2008 г. с ЕТ "Иво Димитров" и плащанията са в полза на търговското предприятие на лицето, тъй като в него се сочи, че от Димитров, с посредничеството на едноличния търговец, са изкупени съответните количества череши, като са приложени процесните покупно - изплащателни бележки, фактури и платежни нареждания. Предвид така изложеното във връзка с наведените оплаквания, настоящият състав намира, че в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, във вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК, съдът е следвало да даде указания на страните с оглед изясняване на обстоятелствата относно плащането на цената за придобитите от Димитров леки автомобили и относно изплащането на сумите по покупно-изплащателните бележки, които обстоятелства е приел, че са от значение за правилното решаване на делото. В тази връзка, а и предвид разписаното в чл. 195, ал. 1 ГПК и чл. 171, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, за съда е съществувало задължение да изясни всички факти и обстоятелства, релевантни за спора и да постави допълнителни задачи на вещото лице, респективно да укаже на Димитров да конкретизира задачите на експертизата. Преценката досежно законосъобразността на спорния РА изисква изясняването на посочените по - горе въпроси, останали неизяснени в хода на първоинстанционното производство. Доколкото неизяснените обстоятелства касаят спорните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. касационната жалба се явява основателна, в частта на определените по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ задължения за посочените години, и обжалваното съдебно решение, в частта, с която жалбата на Димитров е била отхвърлена за тези периоди следва да се отмени. Доколкото спорът не е изяснен от фактическа страна и изисква събирането на допълнителни доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото следва да се приобщат липсващите фактури (посочени по - горе) и да се допусне изслушването на допълнителна ССЕ, която да извърши необходимите проверки (в това число в счетоводствата на доставчиците на процесните автомобили, респективно на лизингова компания "Хиполизинг", във връзка с показанията на св. Петров), която да даде заключение относно извършването на плащания по посочените фактури и ако такива са извършени - от кого, по какъв начин и кога. Освен това на експертизата следва да се поставят задачи във връзка с изясняване въпросите по разплащането на коментираните по - горе количества череши чрез извършване на проверки в счетоводството на "Франко" ЕООД с оглед установяване дали сумите са броени на физическото лице Димитров или стойността на черешите е включена в договореното комисионно възнаграждение, респективно дали тези суми са част от плащанията по представените по делото платежни нареждания към едноличния търговец. При това, ако се установи, че Димитров е получил спорните суми по покупно-изплащателните бележки в лично качество, съдът следва да изложи съображения във връзка с приетите доказателства (л. 196 и л. 246), от които се установява, че Димитров е бил регистриран като земеделски производител за периода 01.06.2007 г. - 25.03.2008 г., във връзка с разпоредбата на чл. 13 ЗДДФЛ (в относимата редакция към съответния данъчен период) и формирането на облагаем доход на лицето по ЗДДФЛ. При постановяване на съдебния акт съдът следва да изложи мотиви във връзка с възраженията на Димитров, релевирани в жалбата му срещу спорния РА, в частта на определените задължения за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., включително относно спорните договори за заем, за които се твърди, че са сключени през 2007 г. и 2008 г., като обсъди представените доказателства и възраженията на страните. Освен това при проверка законосъобразността на паричните потоци, определения недостиг на парични средства към 31.12. за всяка от процесните години и положителните салда, калкулирани в РА (към 31.12.2006 г. и 31.12.2007 г.), съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ относно формиране на данъчната основа и забраната за влошаване положението на жалбоподателя във връзка с възприетите от органа по приходите положителни начални салда за 2007 г. и 2008 г. По разноските: Предвид изхода на спора пред настоящия съд, решението на АССГ следва да се отмени в частта, в която Димитров е осъден да заплати на ответника разноски по делото за разликата над сумата от 121,65 лв. до пълния присъден с първоинстанционното решение размер от 752,60 лв. Въпросът за разноските във връзка с неразрешената окончателно от настоящия съд част от спора следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, е присъдено от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,