Решение № 5172 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2011 г.

Решение № 5172 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център-гр. Враца, срещу решение № 18/17.06.2011 г., постановено от Врачанския административен съд по адм. д. № 924/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № 32/9.11.2010 г. на Областния управител на област Враца в частта относно имоти кадастрални номера 102.706,102.271 и част от 0.178 кв. м. от имот 102.1085 по плана на новообразуваните имоти в местността"Долните лозя"в землището на гр. Оряхово, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне с дадените указания и присъдил направените от жалбоподателката Роза Ангелова Върбанова от гр. Оряхово направените по делото разноски в размер на 150 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателката е собственик на зем. имот-нива от 9 дкр., находяща се в землището на гр. Оряхово, м."Долните лозя", видно от представения по делото нот. акт № 4, т. I. рег. 18,н. д. 16/1950 г. и решение № 101/20.05.1996г - на ОСЗ - гр. Оряхово, с което е възстановена собствеността и върху този имот. По ПНИ върху него са отредени 8 имота, от които жалбоподателката е посочена като собственик на имот № 703 с площ от 1348 кв. м., 5 имота са вписани като собственост на други лица-ползуватели, имот 271 с площ от 217 кв. м. е път, собственост на община Оряхово и 0.178 кв. м. от имот 1085 представлява път, собственост на държавата. Жалбоподателката не спори относно имотите, които са записани на ползувателите. От заключението на допуснатата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че в помощния план има неправилно нанасяне на площта на стария имот, което е довело и до намалена квадратура в окончателния план. Като сбор, площта на имота, отреден на жалбоподателката, имотите, отредени на ползувателите и имотите, вписани като пътища, дават площ от 8,211 кв. м., поради което е налице несъответствие между площта на възстановения имот от 9 дкр. и площта на новообразуваните имоти по плана. Вещото лице установява, че в границите на стария имот влиза и част от претендирания от жалбоподателката имот с № 706,като за него до този момент не е заявено искане и няма вписан собственик. В регистъра е отбелязано, че се стопанисва от Общината. Площите от 217 кв. м. и 178 кв. м., отредени за пътища, също са част от стария имот. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че оспорената заповед в посочената част е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателката е установила собствеността си върху имота с нот. акт и решение на ОСЗ, който следва да бъде ситуиран в ПНИ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че следва да бъде съобразена и отразена в ПНИ собствеността на г-жа Върбанова, индивидуализирана в нот. акт № 4, т. I, рег-18,н. д. 16/1950 г. При постановяването на решението не е обсъден факта, че този нот. акт отразява собствеността върху имота преди включването му в ТКЗС. Неправилно съдът изхожда от презумпцията, че отразената в нот. акт характеристика на имота/граници, площ/е реална. Правото на собственост на Върбанова е възстановено с решение на ОСЗГ-Оряхово, но съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на собствеността върху образуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която финализира процедурата по възстановяването на собствеността. По делото не са представени каквито и да било данни след възстановяването на собствеността с решението на ОСЗГ през 1996 г. правоимащата да е получила реално владение върху възстановената собственост изцяло. Част от анкетирания от страна на Върбанова имот попада в територията на Държавно горско стопанство, което не е предмет на § 4. Оспореното решение отменя оспорената заповед в частта, касаеща имот № 102.706.Имотът е записан в регистъра към ПНИ като резултативен, стопанисван от община Оряхово. Това не означава, че имотът следва да се отрази като собственост на Върбанова. С оспореното решение първоинстанционният съд отменя заповедта и по отношение на имот № 102.271,записан в регистъра към ПНИ като местен път, собственост на община Оряхово. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите-5м., допуска се и проектиране на задънени улици и пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти с широчина най-малко 3.5 м. Безспорно предназначението на имот № 271 е осигуряване достъп до територията на ДГС, през чийто терен съществуващия път продължава за осигуряване на достъп до други имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответната страна: Роза Ангелова Върбанова и заинтересованата страна: Кмета на община Оряхово, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания административен акт - заповед от 9.11.2010 г. на Областния управител на Врачанска област, с която е бил одобрен ПНИ за гр. Оряхово, е незаконосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В хода на съдебния процес е било установено, че така изготвения ПНИ не съответства като площ на първоначално обявеното решение за възстановяване на собствеността върху земеделска земя. В него не е включен имот, който е обособен и представлява разликата до горепосоченото решение, като за него не е бил отреден собственик, а част от него влиза като площ в отчуждената нива. Съдът е признал за основателна претенцията на жалбоподателя, основаваща се на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Гореизложеното се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилно съдът е приел, че адм. орган не се е съобразил с установените от приложения нот. акт и решение на ОСЗГ-Оряхово, права на жалбоподателката. Нотариалният акт може и да установява и индивидуализира собствеността на имота преди включването му в ТКЗК, но точно тези имоти подлежат на реституция съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ и собствеността им се признава за възстановяване с решение на ОСЗ. Освен това е налице влязло в сила решение на ОСЗГ-Оряхово, с което е признато правото на възстановяване на собствеността в същия размер, поради което и областният управител е следвало да се съобрази с него. ПНИ следва да съответства на признатите права на възстановяване на собствеността, тъй като същият е предпоставката за издаването на заповедите на кмета на общината по § 4к, ал. 7, която е последваща и зависи от влезлия в сила ПНИ. При постановяването на решението си съдът се е съобразил с приетата и неоспорена СТЕ, съгласно което нивата от 9 дкр. на Роза Върбанова се е намирала и понастоящем попада в териториите по § 4 от ЗСПЗЗ за землище гр. Оряхово, м."Долните лозя". В ПНИ не е отреден имот за жалбоподателката в неговия размер. Имотът на жалбоподателката от 9 дкр. може да се идентифицира по местност и съседи, съгласно описанията в нот. акт от 1950 г. и е идентичен с имоти 705,704,703,702,701,831,част от 0.178 дкр. от път с № 1085 и път-тупик № 271 и част от имот № 706 от ПНИ. Според проведената анкета, която е с всички стари собственици, в границите на имота от 9 дкр. влиза част от новообразувания имот № 706,за който няма вписан собственик в регистъра към плана и до момента никой не е заявил претенции. От него според вещото лице може да се отдели площ, която дза допълни разликата до размера на признатия на жалбоподателката имот. Площите от 217 кв. м. и 178 кв. м., които са отредени на общината и държавата като пътища, са част от площта на нивата от 9 дкр., които са били една обща площ, граничеща с шосе. В действителност имот № 271 представляват допълнителен път за достъп, а частта от имот 1085 е вътрешен път за достъп. СТЕ не е оспорена от страните и правилно е възприета от съда. При тези данни са обосновани и правилни изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед и нарушаване правата на жалбоподателката. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и указанията, дадени с тях са правилни. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,