Решение № 8904 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2014 г.

Решение № 8904 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мехди Замани, гражданин на Иран, подадена чрез адв. Н. Попова, против решение № 3006/8.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2174/2014 . по описа на Административния съд София-град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Мехди Замани, гражданин на Иран, против Решение № 579/29.01.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е прието, че Мехди Замани, гражданин на Иран, е подал молба за предоставяне на статут с вх. № 1401/19.06.2013 г. до РПЦ -София. С него са проведени три интервюта, които са обективирани съответно в протоколи: рег. № УП-6328-13.01.2014 г., рег. № УП-6328-16.12.2013 г. и рег. № УП- 6328 от 20.06.2013 г. От заявеното по време на провеждането на интервютата се е установило, че Мехди Замани е напуснал нелегално Иран на 16.04.2013 г., като е преминал на територията на Турция. На 21.04.2013 г. е задържан от българските гранични власти при влизането му на територията на Република България. Молбата за предоставяне на статут е мотивирал с религиозни и сексуални причини. Посочил е, че е хомосексуалист и докато бил в родината си имал връзка с друг мъж - Али Лашани от месец декември 2007 г. Мехди Замани посочил, че с интимният му приятел записвали всичко от своята хомосексуална връзка на дискове и след това се гледали на компютър. На 6.04.2013 г. полицията действала по сигнал срещу бащата на Али и по време на обиска на дома му открила филмите с хомосексуално съдържание, след което последвал и обиск на дома на кандидата и там също открили материали както на самия компютър, така и снимки и дискове. По време на обиска, Мехди Замани бил излязъл да купува части за своя компютър, тогава се обадила неговата сестра и го предупредила, че полицията е разбрала, че той е хомосексуалист. Именно поради това той заминал при своя вуйчо в гр. Керман, където останал 10 дни и междувременно от своя роднина разбрал, че му е била изпратена призовка да се яви в Ислямски революционен съд на 9.04.2013 г. След десетдневния престой при своя вуйчо молителят напуснал Иран. Като друго основание за предоставяне на статут Мехди Замани посочил, че когато бил 20 годишен се запознал с християнството и прочел много литература на християнска тематика и когато пристигнал в Република България приел християнството. Чужденецът посочил, че никога не е бил арестуван и не е бил чл. на политическа партия или организация. С оглед представената бежанска история административният орган е приел, че въпреки твърденията на чужденеца за преследване от страна на официалната власт, установената фактическа обстановка показва, че спрямо него в действителност не е било осъществено такова. Също така от проведените интервюта са констатирани множество противоречия и нелогични твърдения, които сочат за недостоверност на изтъкнатите мотиви, поради което с решение № 579/29.01.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, на Мехди Замани, гражданин на Иран, на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. От правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта и не е нарушен материалния закон, като актът е съобразен и с неговата цел. Преценен е като правилен изводът на административния орган, че е нелогично твърдението на молителя, че в продължение на 6 г. той е имал връзка със свой приятел, като това не е било тайна за никого от семейства им и дори те са спали заедно в различни хотели, като е посочено, че е невъзможно да се приеме, че в страна като Иран, демонстрирането на близост /макар и ограничена/ на публични места и посещаването на хотели с цел прекарване на интимна нощ, ще остане незабелязана в продължение на 6 г. от страна на иранските официални власти. Също така е посочено, че от проведените интервюта е видно, че молителят няма никаква представа за християнството, освен това, не знае кога, къде и в коя църква е приел христовата вяра. Решаващият съд е преценил, че административният орган не е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като също така органът е обсъдил поотделно и в своята съвкупност всички представени в хода на административното производство доказателства във връзка с бежанската история на чужденеца. След задълбочен анализ на обстановката в Иран и след подробно изследване на историята на чужденеца административният съд е приел, че така представената в трите интервюта бежанска история на Мехди Замани е противоречива и недостоверна, поради което е отхвърлил жалбата му срещу решение № 579/29.01.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ. Обжалваното решение е правилно. Обосновано и правилно, както административният орган, така и съдът са преценили като недостоверна бежанската история, представена от кандидата за статут. Чужденецът е имал възможност в периодите между проведените с него интервюта, както и в съдебно заседание да подкрепи твърденията си с писмени доказателства, което той не е направил. Видно от молбата му до ДАБ с вх. № 1350/13.06.13 г. е, че той е заявил, че семейството му може да му изпрати копие от документ по мейл или по факс. Това той е потвърдил и по-късно в интервюто му, за което е съставен протокол с № УП 6328/20.06.13 г. Изводът е, че чужденецът е във връзка със семейството си, което е останало в Иран. От друга страна е поддържал, че брат му е получил призовката, с която той е призован в съда. Тези обстоятелства сочат, че чужденецът реално е разполагал с възможността да докаже твърденията си, че е съден от ислямския революционен съд (обстоятелство, заявено по време на интервюто, проведено на 16.12.2013 г.) чрез съответните документи (най-малкото призовките, адресирани до него), които семейството му, останало в Иран е могло да му изпрати. От друга страна, чужденецът не съобщава никаква информация за последствията (ако са налице такива) от разкриването на връзката им, за неговият приятел Али. Жалбоподателя реално е могъл да се снабди с такава информация по сведения от неговите близки (майка, братя, сестра, вуйчо), останали в Иран, които по негови твърдения са били наясно със сексуалната му ориентация и с връзката му с Али. Предвид горепосочените обстоятелства и по-конкретно липсата на доказване от страна на жалбоподателя на релевантни за бежанската му история факти и обстоятелства, както и установените от административния съд противоречия в данните, съобщени от чужденеца по време на проведените три интервюта с него, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и верен извода на административния съд за недостоверност на разказаната от него бежанска история. От съдържанието на протоколите, съставени във връзка с интервютата, проведени с чужденеца не се установява, той да се страхува от преследване, поради някоя от причините, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, поради което основателно административният съд е преценил като законосъобразен отказа за предоставянето му на статут на бежанец. С оглед формирания извод за недостоверност на разказаната бежанска история от чужденеца, правилна е преценката на съда за законосъобразност и на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице предпоставките на чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ. От съдържанието на съдържащите се в преписката справки относно ситуацията в Иран с номера № 01-182/13.01.14 г. и 01-3114/12.03.14 г. не се установява да е налице и предпоставката на т. 3 от посочения член. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че не са налице касационните основания за неправилност на обжалваното решение, сочени от касатора. Решението е обосновано, постановено е при правилно приложение на материалния закони и при липсата на допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд