Решение № 2986 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2012 г.

Решение № 2986 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Татяна Симеонова, срещу решение № 1009/04.05.2012 г. по адм. дело № 159 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1891 от 22.12.2011 г. на началник на Митница Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, в писмен отговор от 07.06.2012 г. и писмени бележки представени на 19.02.2013 г., изготвени от юрк. Нина Гацова, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1891 от 22.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0029056 от 04.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 5 905,68 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 04.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 04.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0029056 от 04.03.2010 г. на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока: аниоактивни повърхностно активни органични вещества - лабса с нето тегло 21 900 кг., и код по ТАРИК 3402119000, и декларирана митническа стойност от 9 066,60 евро, с произход Турция. Към ЕАД е приложена фактура /invoice № 301473/02.03.2010 г. на стойност 9 066,60 евро и левова равностойност от 17 732,73 лв., единична цена 414 евро на тон. Изпращач на стоките е "EKOKIM TEMIZLIK URUNLERI SANAYI VE TIC. STL", Гебзе/ Коджаели, Турция. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на фактура с № 301473/02.03.2010 г., серия А и ЕАД с № 10341200ЕХ038455/03.03.2010 г., според които общата фактурна стойност на стоката е 32 193 щатски долара ( равностойност в лева - 45 872, 13 лв.) и са отразени различни условия за доставка - FOB Гебзе. След съпоставяне на документите, представени от "Садат " ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност за стоките по ЕАД № 10BG003000H0029056 от 04.03.2010 г. е в размер на 45 872, 13 лв. /32 193 щ. д./, по приложената към износната ЕАД № 10341200ЕХ038455/03.03.2010 г., фактура № 301473/02.03.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, а транспортните разходи са определени по реда на чл. 164 от Регламент 2454/93 на стойност в размер на 1389 лв. Определена е митническа стойност в размер на 47261,13 лв. (45 872, 13 лв. + 1389 лв.), и е определено "Садат" ООД да доплати 5 905,68 лв. ДДС. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това е приел, че износната ЕАД и фактурата с № 301473/02.03.2010 г. във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което самостоятелно не е основание за отмяна на решението на началника на Митница Пловдив, но е довело до необоснованост на изводите на митническия орган, че е налице основание за промяна на декларираната митническа стойност. Съдът е приел, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 9066,60 евро. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 9066,60 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 45 872, 13 лв. /32 193 щ. д./. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора, установяващ декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на представени доказателства за направени от ответника разноски пред касационната инстанция, на същия не се и присъждат такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,