Решение № 16045 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12682/2012 г.

Решение № 16045 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12682/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпило с вх. № 17575/20.09.2012 г. в Административен съд - Варна ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА от Силвина Кирилова Пантелеева, гр. Варна, срещу решение № 2067/07.09.2011 г. на Административен съд - Варна, I състав, постановено по адм. дело № 2018/2010 г. и частично оставящото го в сила Решение № 8972/21.06.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г. на Осмо отделение на ВАС, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителката твърди, че въпреки положената достатъчна грижа за водене на процеса не е имала възможност да узнае точно каква информация има в АГКК, но след като многократно е изискала допълнителна такава е установила и категорично се доказва, че представената по делото от АГКК информация не е отговаряла на действителността и са се създали предпоставки за неправилно тълкуване на фактите. Според нея са налице "нови обстоятелства", които не са включени във фактическия материал по делото и са подкрепени с писмени документи, от които е видно, че не е имало обособени самостоятелни обекти в сградата на ул. "Радецки" № 68. Освен това е установила, че са налице и нововъзникнали обстоятелства /нанасяне на нови самостоятелни обекти в посочената сграда, въз основа на Акт за държавна собственост № 176, том 13, рег. 5779, дело № 2762/22.03.2012 г., издаден от Служба по вписванията гр. Варна/, за които не е била информирана от АГКК - СГКК - Варна и поради това не е могла да ги узнае или да представи по делото. Моли да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и да бъдат отменени атакуваните решения, като се постанови връщане и разглеждане по същество на делото, поради множеството факти и влезли в сила неправилни констатации. В молбата са описани като приложения 5 броя доказателства (които ще бъдат цитирани и обсъдени на съответното място). С вх. № 16946 от 02.11.2012 г. във Върховния административен съд е постъпило ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА по реда на чл. 237 АПК от Силвина Кирилова Пантелеева, гр. Варна, срещу определение № 12102/02.10.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г. на тричленен състав, Осмо отделение на ВАС, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Молителката твърди, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила не е била надлежно уведомена за подадената молба на ст. юрк. Е. Великова като пълномощник на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, за изменение на Решение № 8972/21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 14119/2011 г. на ВАС, Осмо отделение, в частта за разноските, поради което е била лишена от възможност да вземе становище по същата според чл. 248, ал. 2 от ГПК. От друга страна счита, че обжалваното определение е преждевременно постановено на 02.10.2012 г. с оглед подаденото на 20.09.2012 г. искане за отмяна на решението по делото. Моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено връщане и разглеждане на делото от друг състав с указание за надлежно извършване на съдопроизводствените действия. Така постъпилото допълнително ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА на определението е администрирано за съвместно разглеждане с постъпилото преди това ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА на решението, в образуваното вече производство по адм. дело № 12682/2012 г. по описа на ВАС и затова предмет на обсъждане от петчленния състав на ВАС са двете искания на Силвина Кирилова Пантелеева от гр. Варна, за отмяна на двата влезли в сила съдебни акта. В открито съдебно заседание чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник молителката поддържа двете молби за отмяна и моли да бъдат уважени по изложените в тях съображения. От ответника - Директора на Дирекция "ОУИ" - ВАРНА при ЦУ на НАП е постъпило писмено възражение, в което се оспорва направеното искане за отмяна на решението като неоснователно. По отношение на искането за отмяна на определението не е изразено становище. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Двете искания за отмяна са подадени в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По отношение на подаденото ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА от Силвина Кирилова Пантелеева на решение № 2067/07.09.2011 г. на Административен съд - Варна, I състав, постановено по адм. дело № 2018/2010 г. и частично оставящото го в сила Решение № 8972/21.06.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г. на Осмо отделение на ВАС, настоящият петчленен състав установи следното: С решение № 8972 от 21.06.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Осмо отделение: ОТМЕНЯ решение № 2067/07.09.2011 г., постановено по адм. дело № 2018/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Силвина Кирилова Пантелеева, против Ревизионен акт № 0301000054/22.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 363/03.06.2010 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер над 211 536 лева и лихва за забава в размер над 53 578,33 лева и в частта на присъдени на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП разноски, за разликата над 5520 лева и вместо него постановява друго, с което ОТМЕНЯ по жалба на Силвина Кирилова Пантелеева от гр. Варна, Ревизионен акт № 0301000054/22.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 363/03.06.2010 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер над 211 536 лева и лихва за забава в размер над 53 578,33 лева; ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Силвина Кирилова Пантелеева от гр. Варна сумата от 12 614 лева, представляваща направени разноски по делото и ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Това решение е неблагоприятно за молителката само в частта му, в която е оставено в сила решението на Административен съд - гр. Варна и правилно молбата за отмяна е насочена именно срещу тази негова част. Решението на тричленния състав на ВАС не подлежи на последващо обжалване и е окончателно, поради което на датата на постановяването му е влязло в сила решението на Административен съд - Варна. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителката претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Молителката се позовава и представя следните писмени доказателства: 1. Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, издадена на 26.07.2012 г. от СГКК - Варна и молба с вх. № 94-20298/23.07.2012 г.; 2. Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, издадена на 13.08.2012 г. от СГКК - Варна и молба с вх. № 94-20307/23.07.2012 г.; 3. Писмо с изх. № 94-20901-03-10-8940/23.08.12 г. от Началника на СГКК - Варна и молба с вх. № 94-20901/27.07.2012 г.; 4. Акт за държавна собственост № 176, том 13, рег. 5779, дело № 2762/22.03.2012 г., издаден от Служба по вписванията, гр. Варна и 5. Нотариален акт № 200, том I, рег. № 4709, дело № 180 от 09.08.2012 г. за поправка на Нотариален акт за дарение № 101 от 12.07.2006 г., том II, рег. № 2590, дело № 155/2006 г. на Нотариус Николай Дюлгеров. С тези документи молителката цели да докаже, че прехвърленият чрез замяна недвижим имот представлява един имот, а не множество имоти, тоест тя иска да опровергае извода на съдилищата, че прехвърленият на държавата имот представлява не един имот, а множество недвижими имоти. И това е така, защото според разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ в приложимата за случая редакция), не се облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, което означава, че доходите от сделките за останалите имоти се облагат с данъка по чл. 48 от закона. Единственият спорен въпрос по делото е бил именно този: дали сградата на ул. "Радецки" № 68 в гр. Варна е един или множество имоти. Този въпрос е обсъждан много подробно от съдилищата и направените изводи се базират на събраните доказателства, които не са противоречиви. Представените понастоящем от молителката доказателства (описани в т. 1, т. 2 и т. 3) са издадени по изрично нейно искане с цитираните вече молби до СГКК (Службата по геодезия, картография и кадастър) гр. Варна, тоест, те са създадени за нуждите на производството по отмяна. Представеният Акт за частна държавна собственост съставен на 06.03.2012 г., дори и след вписването му в Службата по вписванията в гр. Варна е документ, който е съществувал към момента на разглеждане на делото пред Върховния административен съд и при полагане на необходимата грижа молителката или нейният пълномощник са могли да се снабдят с него своевременно и да бъде представен пред касационната инстанция, пред която е допустимо да се събират писмени доказателства, свързани с касационните основания. Но дори и от този Акт за държавна собственост се установява, че пететажната сграда на ул. "Радецки" № 68 се състои от самостоятелни обекти: партерен етаж, който се състои от 3 самостоятелни обекти с конкретно посочени идентификатори, а като друг вид самостоятелни обекти са описани първи етаж, втори етаж, трети етаж и четвърти етаж, с посочени съответни идентификатори, площи, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Видно от Акта, обектите са предназначени за гараж, офиси - 4 броя и 2 са отразени като "друг вид самостоятелен обект в сграда", при което положение възниква въпроса дали има жилищен имот, който е следвало да бъде освободен от данък на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДФЛ. Извършването на нотариалния акт за поправката на нотариалния акт също е инициирано от молителката впоследствие след влизане в сила на съдебното решение и е без правно значение дали се касае за "еднофамилна" сграда или след поправката - "еднофамилна масивна жилищна сграда", още повече, че се поправя първичния документ за собственост - нотариален акт за дарение, а не акта, с който е извършена замяната на частния с държавния имот. При тези данни, представените документи не могат да се квалифицират като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и молителката при полагане на дължимата грижа за водене на делото е могла да се снабди с тях своевременно още в хода на редовните съдебни производства. Те не отразяват и нови обстоятелства, защото тези факти без промяна са съществували по време на разглеждане на делото и пред двете съдебни инстанции. С оглед изложеното до тук, подаденото искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на заявеното основание е неоснователно и ще трябва да бъде отхвърлено на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК. По отношение на подаденото ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА от Силвина Кирилова Пантелеева на определение № 12102 от 02.10.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г. на тричленен състав на ВАС - Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият петчленен състав установи следното: След постановяване на решение № 8972 от 21.06.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г., на 23.07.2012 г. (с пощенско клеймо - 20.07.2012 г.) във Върховния административен съд е постъпило ИСКАНЕ по чл. 248, ал. 1 от ГПК от Елена Станева Великова - ст. юрисконсулт в отдел "Обжалване" при Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, за изменение на съдебното решение в частта за разноските. С определение № 12102 от 02.10.2012 г. по адм. дело № 14119/2011 г., в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 228 и чл. 144 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Осмо отделение: ДОПЪЛВА решение № 8972 от 21.06.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 14119/2011 г., в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Силвина Кирилова Пантелеева от гр. Варна да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 232,29 лева, направени разноски по делото и ИЗМЕНЯ решение № 8972 от 21.06.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 14119/2011 г., в частта му за разноските, като в диспозитива ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Силвина Кирилова Пантелеева от гр. Варна вместо сумата от 12 614 лева, се чете 3 215,90 лева представляваща направени разноски по делото. Определението на тричленния състав на ВАС е окончателно, поради което е влязло в сила. Претендираната отмяна е на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Според тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Както се вижда, в този текст са предвидени няколко хипотези, от които в конкретния случай е налице първата. И това е така, защото според разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, "съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок". Тази правна норма не е спазена, а направо в закрито заседание е постановено атакуваното определение, на което сега се иска отмяна по реда на извънредния способ. Молбата е основателна. Определението ще трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново произнасяне по искането, като преди това следва да бъде изпълнена процедурата, предвидена в чл. 248, ал. 2 от ГПК и на Силвина Кирилова Пантелеева да се изпрати препис от искането на процесуалния представител на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, за изменение на съдебното решение в частта за разноските, копие от което ИСКАНЕ всъщност се намира в кориците на адм. дело № 14119/2011 г. Воден от горното, Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - Първа колегия,