Решение № 13087 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2019 г.

Решение № 13087 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Анастасов, чрез процесуален представител, срещу решение № 2457 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 1819/2018 г. на Административен съд Варна/АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 36-1464/25.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "Старши инспектор по приходите", в ТД на НАП –Варна, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" ИРМ Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител оспорва същата. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Варна е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма, от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта му. Съдът е счел, че по делото няма спор по факти а само по право. Съпоставил е длъжностните характеристики за длъжност "Инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" /НАП, ТД на НАП, Дирекция контрол, отдел Оперативни проверки/, и длъжност "Инспектор по приходите в отдел "Фискален контрол" /НАП, ГД фискален контрол, дирекция Оперативни проверки, отдел Оперативни дейности, сектори Мобилни групи и ГКПП-Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София/, и е констатирал разлика във функциите и задълженията. Приел е наличие на реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност, тъй като било налице премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки за длъжностите в отдел Оперативни проверки, а от друга страна е създадена нова длъжност със съвсем различни функции по длъжностна характеристика и с различно място на работа. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и необоснованост. Видно от приетите по делото доказателства касатора е изпълнявал длъжност"Старши инспектор по приходите", в ТД на НАП –Варна, дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" ИРМ Шумен. Въпреки тази констатация, направена и от АС-Варна, в обжалвания съдебен акт липсва обсъждане доказателствата по делото във връзка именно с изпълняваната от касатора длъжност и наведените от него оплаквания в жалбата до първоинстанционния съд. Не може да се установи от направеното от първоинстанционния съд сравнение на длъжностни характеристики, съд касае ли то процесната длъжност, изпълнявана от Х. Анастасов. Общото посочване и визиране на разлики между длъжностни характеристики, без подробно конкретизиране на прилики и разлики в конкретно осъществяваните функции не установява релевантни за процесния спор факти, които да обосновават възприетия от съд извод за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Независимо от горното в обжалваното съдебно решение липсва произнасяне и по всички наведени от жалбоподателя оплаквания, а съдът се е задоволил с кратки изводи без анализ и обсъждане на приетия по делото доказателствен материал, и излагане на съответни мотиви във връзка с доводите на страните и подлежащите на установяване обстоятелства. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид забраната пред настоящата инстанция за фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти, и съответно да се произнесе по всички наведени възражения в жалбата и изложи мотиви при извършване на цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, състав на Пето отделение