Решение № 12334 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2018 г.

Решение № 12334 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 90/16.06.2018 г., постановено от Административния съд Ловеч по адм. дело № 2/2017 г. С обжалваното решение Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Г. Вълев, на чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както сумата от 4800 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", последица от лошите битовите условия, изразяващи се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в съответствие с хигиенните изисквания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, така и сумата от 12, 20 лева, представляващи разноски за производството по делото. С останалата част от решението съдът е отхвърлил исковата претенция на Вълев в останалата част до пълния претендиран размер от 85 200 лева, като неоснователна и недоказана. Отхвърлени са още и исковите претенции на Г. Вълев срещу ГДИН за заплащане както на сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действията и/или бездействията на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", последица от медицинското обслужване, така и искането за изплащане на обезщетение за забава от датата на увреждането от лошите битови условия, като неоснователни и недоказани. Без уважение са оставени исканията на ищеца за присъждане на разноски в тежест на ГДИН за внесен депозит за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза в размер на 300 лева, с оглед цялостната неоснователност на исковата претенция относно медицинското обслужване, така и за присъждане на разноски в тежест на ГДИН, представляващи 300 лева за адвокатски хонорар по граждански договор от 12.11.2016 г. на адв. В. Вълов за подготовка и изготвяне на искова молба до Административен съд Ловеч. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е срещу осъдителната част на съдебното решение. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, поради и което се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Алтернативно се иска намаляване на присъдения размер на обезщетението. Претендират се разноски. Касационната жалба на Г. Вълев, подадена чрез процесуалния му представител, е срещу отхвърлителната част на съдебното решение – в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева като следствие от лошото медицинско обслужване през исковия период при престоя му в Затвора Бургас, в частта му, с която е отхвърлено искането му за изплащане на обезщетение за забава от датата на увреждането от лошите битови условия, както и в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция за лошите битови условия с Затвора Бургас. Наведени са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните му части. Поискана е отмяна на решението в тези му части и уважаване на исковете в пълния им размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Касационната жалба на Г. Вълев се оспорва от ГДИН чрез пълномощника му по делото по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са редовни от външна страна, подадени са от страни по съдебния спор, за които обжалваното решение в съответната му част е неблагоприятно за тях, подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение на основателността им, съдът приема следното: пред административния съд е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лева – 90 000 лева за лошите битови условия в Затвора Бургас и 10 000 лева за лошо медицинското обслужване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража". От фактическа страна по делото е прието, че Г. Вълев е бил преведен в Затвора Бургас на 20.05.2011 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", като за периода от 30.05.2011 г. до 12.12.2015 г. е бил настанен във втора зона с повишена сигурност /ЗПС/ и е обитавал помещения № 210, 222, 224 и 232, три от които са с жилищна площ 6 кв. м. и един прозорец, през който се осъществява проветрението на помещението и съответно достъпа на естествена светлина. Във всички спални помещения, в които е бил настаняван, Г. Вълев е съжителствал само с едно лице. В спалните помещения е имало налични електрически лампи, отоплението в Затвора Бургас като цяло се осъществява чрез парова централа и мрежа от радиатори в спалните помещения, а ползването на баня е съобразно със законовите изисквания - два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък. В спалните помещения в които е пребивавал ищецът не е имало изградени самостоятелни санитарни възли и съответно не е имало и достъп до течаща вода. Посочено е, че Г. Вълев е подал два броя жалби във връзка с битовите условия в затвора Бургас, но не е подавал жалби относно качеството на медицинското обслужване там. От представените от страна на ответника ГДИН справки и становища е установено, че поддържането на чистотата и хигиената в спалното помещение е грижа на настанените в него, като администрацията на затвора осигурява необходимите за това метли, кофи и миещи препарати. Във времето, което спалните помещения са отключени, както и по време на престоя на открито, обитателите на Затвора Бургас са имали възможност да използват телефон. Относно жалбата от 25.09.2012 г. на Г. Вълев за това, че е бил настанен в ЗПС, по делото е приложено Психологическо заключение № 398/2011 г. от 25.05.2011 г., където е посочено, че в хода на интервюто ищецът е бил уведомен от психолога, че ще бъде настанен в групата за обвиняеми и подсъдими, при условията на чл. 248, ал. т. 1 от ЗИНЗС, като също така е бил запознат и с графика за разпределение на времето, действащ във II зона за повишена сигурност, но изрично е посочено, че по време на цялата среща Г. Вълев не е поставил искане да му бъдат предоставени правата и задълженията в писмен вид. По делото е представена и докладна записка от септември 2013 г., изготвена по повод жалба на Вълев относно миризма от контейнерите за смет, която е била докладвана на началника на Затвора Бургас, по повод на която са били предприети съответни действия, като също така ищецът е бил уведомен от зам. министъра на правосъдието с писмо относно организирането на сметосъбирането, като е отразено че оплакването за лоша миризма е основателно, но се касае за единичен инцидентен случай. Относно оплакване на Вълев за използването на тоалетна е посочено, че такава се използва по утвърден график, но изключение от него било направено единствено през месец септември на 2014 г., когато по голямата част от обвиняемите имали стомашно - чревна инфекция и при нужда били отключвани. Администрацията на затвора посочила, че именно това обстоятелство било използвано от ищеца като след този случай той искал при всяко негово почукване по вратата на спалното помещение да му се отваря, като съответно при първият случай на получен отказ да му се отвори Г. Вълев веднага подал жалба. От представената справка от страна на ГДИН е установено от съда, че ищецът не е склонен да се съобразява с установените правила в условията на затвора и не приемал наложените ограничения съгласно обвинението, като се противопоставял чрез множество жалби до различни институции. Относно оплакванията на ищеца за начина на провеждане на престоя на открито при лошо време, съдът е посочил, че в становище от ГДИН е посочено, че съгласно чл. 71, ал. 2 ППЗИНЗС местата за престой на открито "по възможност предлагат защита при лошо време", но не се вменява задължение за това, като на мястото за престой на открито в Затвора Бургас няма изградена защита от лоши метеорологични условия, поради конструктивните особености на сграда и прилежащите и площи, като също така съгласно нормативните предписания няма писани изисквания и за наличие на санитарни възли в местата, определени за престой на открито. По отношение на медицинското обслужване съдът се е позовал на писмо, представено от страна на ответника, където е посочено че в лабораторния регистър за микробиологични изследвания за туберкулоза към Микробиологична лаборатория на "МБАЛ-Шумен"АД, под № 162 на дати 28.05.2012 г. и 29.05.2012 г. е записано изследван материал за доказване на туберкулоза на името на Г. Вълев, като резултатите от микроскопското и културелното изследване били отрицателни. Също така, на 15.11.2012 г. в 7, 30 ч. е регистриран преглед на Вълев в СО на "МБАЛ-Шумен"АД по повод оплаквания от "съхнене на устата", като поради съмнение за захарен диабет е бил назначен кръвно захарен профил за тази дата за 7, 30 ч., 12, 00 ч. и 18, 00 часа. На 22.11.2012 г. в 7, 35 ч. е бил регистриран преглед срещу заплащане на Г. Вълев в Спешно отделение към "МБАЛ-Шумен"АДс диагноза захарен диабет, новооткрит като отново е бил назначен кръвно захарен профил. На 22.10.2012 г. в журнала на Отделение по образна диагностика е било регистрирано платено от Вълев образно изследване на лумбални прешлени с поставена рентгенологична диагноза "Парамедиална дискова херния на ниво 4-5 лумбален прешлен с псевдолистеза". За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал до разпит две лица – Д. Желязков и М. Крумов, чиито показания е кредитирал като непротиворечиви, логически последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото. Първият свидетел в продължение на 3 години и половина е бил в една килия в Затвора Бургас с ищеца, а вторият познавал Вълев от 2012 г. от Затвора Бургас, но не са били в една килия заедно. Ходил в килията на Г. Вълев да гледа телевизия. По искане на Г. Вълев, по делото е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещо лице пулмолог и вещо лице съдебен лекар. Съдът кредитирал приетите и неоспорени заключения като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на събраните по делото доказателства. Посочено е, че в заключението и направените в съдебно заседание уточнения от специалиста по съдебна медицина се установява, че според приложената медицинска документация по делото, Г. Вълев се оплаквал от болки в областта на кръста, датиращи от 10 години преди задържането му в затвора. Диагнозата диабет, поставена през 2012 г., е отхвърлена от вещото лице, поради нормалните стойности на кръвната захар, установени с профила и нормалните стойности на гликирания хемоглобин. От заключението и направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице пулмолог е установено, че в процесния случай се касае за пациент с диагноза "Латентна туберкулозна инфекция" /ЛТБИ/, поставена след преглед и изследвания, назначени от специалист - пулмолог в СБАЛПФЗ гр. Шумен, като вещото лице посочило, че се определя като състояние на устойчив имунен отговор на попадналите в организма антигени на причинителя Mycobacterium tuberculosis при отсъствие на клинични прояви на активна форма на туберкулоза, като благодарение на имунния отговор на организма - гостоприемник, туберкулозните микобактерии остават в клинично неактивно или латентно състояние, а рискът от развитие на заболяване в течение на целия живот при лица с ЛТБИ представлява 10%. Посочено е още, че контролът на туберкулозното заболяване в затворите е особено строг през последните десет години и всички контактни лица на болните с туберкулозно заболяване се обработват по съответен алгоритъм и се регистрират като през исковия период в Затвора Бургас не е имало диагностицирани с активна туберкулоза лица, следователно, няма източник на инфекция - лишен от свобода, с когото ищецът да е имал контакт, предизвикал имунен отговор по типа на ЛТБИ. Също така, във връзка с ЛТБИ на Г. Вълев е било назначено адекватно лечение с лекарство Изонид, който е основният медикамент за провеждане на химиопрофилактика при ЛТБИ. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че искът на Г. Вълев за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия/бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", е частично основателен по отношение на понесените от него последици от лошите битови условия, но е напълно неоснователен по отношение на твърденията му за лошо медицинско обслужване. За да уважи исковата претенция частично, административният съд е направил подробен анализ на приложимата разпоредба на чл. 284 ЗИНЗС и на съдебната практика на ЕСПЧ по подобни казуси. Съдът е посочил, че при преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативния ефект от тези условия и продължителността на задържането. Прието е, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по задържане под стража по реда на НПК, и които не са изпълнили задълженията си да осигурят на Вълев такива условия на живот, които да са съобразени с уважение към човешкото достойнство, а именно – нормална обитаема площ в спални помещения/килии/; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; условия за поддържане на лична хигиена. Съдът е посочил, че тези задължения са залегнали в приложимите закони – ЗИНЗС и ППЗИНЗС – съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.; съгласно чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съдът е приел за безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на Г. Вълев като е посочил също така, че е налице и причинна връзка между ограничения достъп до банята и тоалетната и претърпените от ищеца физически и психически болки, страдания и неудобства, още повече, че ползването на кофа вместо тоалетна, в помещение, в което се намират и други хора, независимо от броят им, без да е осигурена каквато и да е възможност /преграда/ на човек да се изолира по някакъв начин от останалите в стаята в такъв момент, причинява значително неудобство на всеки нормален човек, и накърнява достойнството му. Съдът е формирал извод, че поставянето на Г. Вълев в гореописаните неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС, поради което е прието, че по отношение на недостатъчна площ на затворническите помещения, които е обитавал Вълев, затруднен достъп на дневна светлина и проветривост, както и поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал ищецът, исковата молба е доказана по основание. Позовавайки се на чл. 52 ЗЗД съдът определил дължимото на Г. Вълев обезщетение по справедливост в размер на 4800 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер на обезщетението от 90 000 лева исковата молба е отхвърлена. По отношение на оплакванията за лоша хигиена в спалните и санитарните помещения съдът приел, че поддържането на хигиената е възложена на лишените от свобода, а доколкото затворническата администрация няма задължение за изграждане на навес на мястото, където се провежда престоя на открито, както и неустановяването на нарушения по време на осъществяването на самия престой на открито, то следва, че не се установяват незаконосъобразни действия/бездействия на органи към ответника, поради което исковата молба в тази част е неоснователна. Съдът не е установил нарушение във връзка с твърденията на Вълев за извършвани от страна на служители на ответника нерегламентирани обиски, както и нарушение на правата му като е бил настанен в групата за обвиняеми и подсъдими, при условията на чл. 248 ЗИНЗС. Установена е и възможност за провеждане на телефонни разговори по 3 часа и 20 минути ежедневно и по различно време на деня. Отделно от това, от затворническото досие на Г. Вълев е установено, че той е получил за лично ползване телевизор, транзисторен радиоприемник и вентилатор на следващия ден след разпределянето му в групата за обвиняеми и подсъдими, а на 03.08.2011 г. има издадена служебна бележка за внасянето на още един транзисторен радиоприемник. Също така е доказано, че за процесния период администрацията на Затвора Бургас е осигурявала на лишените от свобода съответните препарати за почистване и хигиенизиране на помещенията, осигурено е било самостоятелно легло и спални принадлежности, както и че от администрацията на Затвора Бургас своевременно са предприети мерки за отстраняване миризмата от контейнерите за смет. За неоснователна и недоказана е приета и претенцията на Г. Вълев за обезщетяване на претърпените от него неимуществените вреди, причинени му от незаконосъобразни действията и/или бездействията на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора Бургас в периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. като задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", последица от медицинското обслужване, в размер на 10 000 лева. Съдът се позовал на заключенията на двете СМЕ, изготвени от лекар пулмолог и съдебен лекар, както и на събраните по делото доказателства, посочвайки, че не е доказано твърдението на ищеца за заразяване с туберкулоза. Не са доказани и твърденията на Г. Вълев за развит диабет, а от приложената медицинска документация по делото е приел за установено, че ищецът се оплаквал от болки в областта на кръста, датиращи от 10 години преди задържането му в затвора. Въз основа на анализираната информация, съдът е приел за установено, че по отношение на Г. Вълев са били извършени адекватни на оплакванията му прегледи и изследвания, била е положена необходимата грижа, извършени са необходимите медицински прегледи и изследвания, с нужното разчитане на резултатите, и са му предписвани съответните медикаменти. Поради отхвърлянето на исковата молба по отношение на твърдението за лошо медицинско обслужване съдът е отхвърлил и искането на Г. Вълев за присъждане в негова полза на разноски в размер на 300 лева, представляващи внесен депозит за изготвяне на комплексна съдебномедицинска експертиза. Съдът е отхвърлил и искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 300 лева за изготвяне и консултации във връзка с подадената от него искова молба, като е посочил, че същата е подадена и подписана лично от Г. Вълев на 12.12.2016 г, а от представения Граждански договор за правно обслужване от 12.11.2016 г. е видно, че върху него с коректор е поправена година без отбелязване кога и от кого, и в който се съдържат общи и принципни клаузи за изготвяне на искова молба и въззивна жалба, каквато в настоящото производство не е предвидена. Този договор не е бил представен заедно с исковата молба, като също така той и не кореспондирал с нея. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба на ГДИН като частично основателна, а тази на Г. Вълев за неоснователна. Съдът правилно е приел, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за периода 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г., като същото съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС, поради което обосновано е приел, че по отношение на недостатъчна площ на затворническите помещения, които е обитавал Вълев, затруднен достъп на дневна светлина и проветривост, както и поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал ищецът, исковата молба е доказана по основание. Следва да се посочи, че е ноторно известен фактът на лошите условия в Затвора Бургас по време на исковия период – лошите условия в Затвора Бургас са обсъдени в доклад от посещението на КПИ в същия затвор през 2012 г. и 2014 г. Първоинстанционният съд е направил и подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, по делото са налице доказателства, че ищецът не е пребивавал изцяло по време на исковия период 20.05.2011 г. – 12.12.2015 г. само в Затвора Бургас. В обжалваното решение само е споменато "в процесния период, който частично съвпада с пребиваването му в Следствения арест – Шумен по нохд /от 20.05.2011 г., от 23.06.2011 г. до 01.08.2011 г., от 19.09.2011 г. до 15.12.2011 г., от 21.01.2012 г. до 26.03.2012 г., от 20.04.2012 г. до 28.04.2012 г., от 12.05.2012 г. до 03.06.2012 г., от 15.06.2012 г. до 09.08.2012 г., от 28.08.2012 г. до 29.08.2012 г. и от 18.09.2012 г. до 27.12.2012 г., от 09.08.2013 г. до 12.02.2014 г. /", но няма обсъждане от страна на съда на този факт. Следва да се посочи, че на настоящия състав му е служебно известно решение № 7963/13.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4925/2017 г. по описа на ВАС, образувано по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 197 от 15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1768/2015 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която ГДИН e осъдена да заплати на Г. Вълев, пребиваващ в Затвора [населено място] обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения № 2, № 6 и № 8 в сектор "Арести" към ОС "ИН" – гр. Шумен, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нямат санитарен възел и течаща вода и не е осигурен престой на открито в рамките на един час дневно за периодите от 21.10.2010 г. до 20.05.2011 г., от 23.06.2011 г. до 01.08.2011 г., от 19.09.2011 г. до 15.12.2011 г., от 21.01.2012 г. до 26.03.2012 г., от 20.04.2012 г. до 28.04.2012 г., от 12.05.2012 г. до 03.06.2012 г., от 15.06.2012 г. до 09.08.2012 г., от 28.08.2012 г. до 29.08.2012 г. и от 18.09.2012 г. до 27.12.2012 г., от 09.08.2013 г. до 12.02.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.09.2015 г. до окончателното му изплащане, като исковата претенция е отхвърлена до пълния претендиран размер от 50 000 лева. Със съдебния акт е отхвърлен иска на Вълев за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване и лечение. Видно от горепосоченото, част от настоящия исков период – от 20.05.2011 г. до 12.12.2015 г., съвпада с част от исковите периоди по горепосоченото дело. Следователно, не може да се приеме че през целия процесен исков период от 20.05.2011 г. ди 12.12.2015 г. Г. Вълев е търпял негативни последици от лошите битови условия в Затвора Бургас. Исковият период е 4 години и 7 месеца, от които около 18 месеца /година и половина/ Вълев е прекарал в Следствения арест гр. Шумен, поради което за тези периоди – от 23.06.2011 г. до 01.08.2011 г., от 19.09.2011 г. до 15.12.2011 г., от 21.01.2012 г. до 26.03.2012 г., от 20.04.2012 г. до 28.04.2012 г., от 12.05.2012 г. до 03.06.2012 г., от 15.06.2012 г. до 09.08.2012 г., от 28.08.2012 г. до 29.08.2012 г. и от 18.09.2012 г. до 27.12.2012 г., от 09.08.2013 г. до 12.02.2014 г., искът му е неоснователен. В допълнение следва да се посочи, че при постановяването на настоящото решение следва да се съобрази практиката на ВАС за идентични казуси: решение № 8872/06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3635/2016 г. по описа на ВАС, образувано по две касационни жалби – на ГДИН и на Минков, срещу решение № 135 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 892/2015 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е осъдил ГДИН да заплати на М. Минков сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас в периода от 16.12.2013 г. до 14.05.2015 г. поради наличието на лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата от 900 лева до претендираните 103 400 лева искът е отхвърлен; с решение № 8554/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1818/2017 г. по описа на ВАС, образувано по две касационни жалби – на Желязков и на ГДИН, срещу решение № 1484 от 24.08.2016 г., постановено по адм. дело № 836/2015 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е осъдил ГДИН да заплати на Д. Желязков сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас в периода от 16.01.2014 г. до 07.05.2015 г. поради наличието на лоши хигиенни и битови условия в затвора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата от 960 лева до претендираните 14 760 лева искът е отхвърлен. Видно е, че периодите от горепосочените дела са по – къси от процесния, но съвпадат със същия и се отнасят за Затвора Бургас, като исковите претенции са за лошите битови условия там. С оглед установеното - престоят на Вълев в Следствения арест гр. Шумен в рамките на процесния период и съдебната практика на ВАС относно размера на присъденото обезщетение по аналогични казуси, следва присъденото с първоинстанционото решение обезщетение да се намали до 2 500 лева и решението на съда в обжалваната от ГДИН част се отмени за разликата над тази сума като се отмени и в частта относно присъдената лихва върху тази разлика. В заключени следва да се посочи, че въпреки частичната отмяна на обжалваното решение, административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, поради което касационната жалба на Г. Вълев е неоснователна и следва да се отхвърли. По делото не са доказани всички твърдения на ищеца, изложени в исковата му молба. От доказателствата по делото и заключенията на двете СМЕ безспорно се установява, че ищецът няма диабет, а проблемите му с болките в кръста са от преди настаняването му в Затвора Бургас. Също така, липсват безспорни доказателства, че заболяването с диагноза ЛТМ е придобито в затвора в резултат на контакт с болно лице, по отношение на което администрацията на Затвора-Бургас и медицински власти не са предприели всички необходими действия за извършване на преглед и установяване на заболяването. Не е установено през исковия период в Затвора Бургас заедно с Вълев да е било настанено лице, болно от туберкулоза. Не са налице фактически и правни основания за увеличаване на размера на присъденото обезщетение на ищеца. С оглед изхода от спора разноски на Г. Вълев не се дължат. Не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН, независимо от частичната основателност на касационната жалба. Това е така, защото разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 от ГПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение