Решение № 2569 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 386/2009 г.

ВАСII отделение24.02.2009 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

Отменя решение от 8.10.2008 г. по адм. д. № 93/2008 г. на Административен съд Видин и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № ДК-11-2/7.03.2008 г. на началника на РДНСК Видин, с която е отменено разрешение за строеж № 2/22.02.2008 г. на главния архитект на община видин на името на Елена Мариянова Станева и Анна Мариянова Станева. ОСЪЖДА РДНСК Видин да заплати на Елена Мариянова Станева разноски по делото за всички инстанции в размер на 195 лв. (сто деветдесет и пет ) лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2569 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 386/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 8.10.2008 г. по адм. д. № 93/2008 г. Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на Елена Мариянова Станева срещу заповед на началника на РДНСК Видин № ДК-11-2/7.03.2008 г. Решението се обжалва с касационна жалба от Елена Мариянова Станева. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба РДНСК Видин я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното : С обжалваната пред Видинския административен съд заповед на началника на РДНСК Видин е отменено разрешение за строеж № 2/22.02.2008 г. за строеж Жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-267 от кв. 28 по плана на с. Ясен, община Ново село с възложител Елена Мариянова Станева и Анна Мариянова Станева. Административният орган е приел, че разрешението за строеж е издадено при допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 144, ал. 1, т. 3 и чл. 148, ал. 7 ЗУТ. За да постанови посочения резултат, Видинският административен съд е приел, че законосъобразно е отменено разрешението за строеж, тъй като е издадено без да са представени инвестиционни проекти и при наличието на незаконен строеж. За последния съдът е приел, че "няма яснота" дали е изграден изцяло нов строеж от жалбоподателката или са извършвани ремонтни дейности върху съществуващ такъв. Съдът е приел, че за съществуващия строеж не е проведено производство по узаконяването му преди издаването на разрешението за строеж. Установено е, че че с констативни актове от 29.01.2008 г. и 15.02.2008 г. административният орган е констатирал извършването на строеж в процесния имот от жалбоподателката. Към този момент за него е имало издадена виза за проектиране и са били внесени за одобряване инвестиционни проекти. С тези актове е започнало производство по чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Преди издаването на заповедта за спиране на строежа и забраняване на достъпа до него и за премахването му като незаконен жалбоподателката е представила пред административния орган одобрени на 19.02.2008 г. инвестиционни проекти. На 22.02.2008 г. за строежа е издадено и строително разрешение. Тези обстоятелства са посочени в мотивите на обжалвания административен акт. Незаконосъобразно както административният орган, така и административният съд Видин са приели, че разрешението за строеж е издадено без да са представени одобрени инвестиционни проекти. Одобрените инвестиционни проекти са представени на РДНСК Видин и са част от административната преписка. Непредставянето им заедно с нея не може да се вмени във вина на жалбоподателката Станева. За да е налице хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ е необходимо в имота да съществува незаконен строеж, извършен от лицето, на името на което е издадено разрешението за строеж. Административният орган не е установил наличието на такава хипотеза. В имота има сгради, които жалбоподателката е закупила, за които административният орган не е установил, че са незаконни, нито е посочил в обжалвания акт такива фактически обстоятелства. Строежът, описан в обжалваната заповед е идентичен с този, предмет на строителното разрешение, а хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ изисква наличието на друг, съществуващ в имота строеж, изграден от лицето, титуляр на разрешението на строеж. За строежа, предмет на строителното разрешение не е издадена заповед по чл. 224, ал. 7 ЗУТ, каквато е била целта на започнатото административно производство, нито заповед за премахването му като незаконен по чл. 225 ЗУТ. Незаконосъобразно и необосновано Видинският административен съд е приел, че разрешението за строеж следва да бъде отменено на основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ, след като е посочил в мотивите си, че по делото е налице"неяснота" по тези обстоятелства. Необосновано и незаконосъобразно Административен съд Видин е приел, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати процесуални нарушения. Когато РДНСК извършва контрол за законосъобразност на разрешенията за строеж служебно по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ също има задължение да уведоми засегнатите лица за започването на административното производство и за направените констатации, за да могат тези лица да организират защитата си. В нарушение на процесуалните правила РДНСК Видин при издаването на обжалвания административен акт се е позовала на констативни актове, които са съставени в друго административно производство и преди започването на това по чл. 156, ал. 1 ЗУТ, за което жалбоподателката не е била уведомена. Решението на Видинския административен съд следва да бъде отменено при наличието на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № ДК-11-2/7.03.2008 г. на началника на РДНСК Видин, с която е отменено разрешение за строеж № 2/22.02.2008 г. на главния архитект на община Видин. РДНСК Видин следва да бъде осъдена да заплати на Елена Мариянова Станева разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 195 лв. - държавна такса 10 лв. за първоначална жалба, 150лв. адвокатски хонорар, 30 лв. възнаграждение за вещо лице пред първа инстанция, 5лв. държавна такса за касационно производство. По изложените съображения Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1