Решение № 310 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2008 г.
ВКСII гражданско отделение13.05.2009 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
Оставя без уважение молбата на Н. Г. С. от с. Д., Великотърновска област за отмяна на влязло в сила решение № 148 от 07.04.08 г. по гр. д. № 1471/07 г. на Г. районен съд на основание на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 7 ГПК.
Мотиви
Решение № 310 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 7 ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. С. от с. Д., Великотърновска област за отмяна на влязло в сила решение № 148 от 07.04.08 г. по гр. д. № 1471/07 г. на Г. районен съд, с което молителката е осъдена на основание чл. 240 ЗЗД за заплати на Г. П. К. сумата 700 лв., както и 78 лв. разноски. В молбата за отмяна се излага, че налице престъпно действие от страна на връчителя на призовката до нея по посоченото дело, тъй като същата не е била доведена до знанието на домашните й, които биха я уведомили за воденото срещу нея производство и същата би организирала защитата си, независимо от факта, че от 2005 г. живее и работи в И. (по делото молителката е призована по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) и на същата е бил назначен представител). Иска се на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 7 ГПК ВКС да отмени посоченото влязло в сила решение на районния съд. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител връзка с решаване на делото. Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай такива доказателства с молбата за отмяна не са представени, нито се твърди да съществуват, поради което същата се явява неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.