Решение № 5707 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2021 г.

Решение № 5707 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурително каса (НЗОК) чрез процесуален представител срещу решение № 27 от 08.02.2021 г. по административно дело № 395/2020 г. Административен съд - Сливен, с което е осъдена да заплати на Н. Т. сумата от 2 147, 73 лв., представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл както и сумата от 263, 69 лв. - мораторна лихва върху размера обезщетението, а предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълният му предявен размер от 2 250 лв. като неоснователен. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново. Моли за присъждане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Н. Т., чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка по законосъобразността приема, че е изпълнен фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, включващ кумулативно наличие на два елемента, а именно отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаване или от съда и период от време, не повече от шест месеца, през който лицето не е заемало държавна служба или е заемало по-ниско платена такава. Съдът е изяснил правилно релевантните за спора факти, а именно, че след отмяна с влязло в сила съдебно решение на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на същата се дължи обезщетение за времето, през което същата не е заемала длъжността, от която незаконосъобразно е била уволнена. Правилно е определен и размера на дължимото обезщетение в размер на разликата между получаваното от нея през периода такова по трудово правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. Второ от Закона за държавния служител. Неоснователен е наведеният довод, че през процесния период служителят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, за което получил обезщетение, предвид приложимата в случая нормативна уредба. Противно на твърденията в касационната жалба заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза е приета от съда след изрично заявено становище на страните за това. Правилно, при надлежно направено искане АС – Сливен е присъдил и законната лихва в размера, установен с назначената по делото експертиза. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 380, 29 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение