Решение № 14307 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2013 г.

Решение № 14307 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2013 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Яне Йорданов Цветанов и Любомир Йорданов Цветанов (наследници на починалата в касационното производство жалбоподателка Григорка Димитрова Цветанова), чрез адв. Кумпикова като процесуален представител, против решение № 3438 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3077/11 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение № 2094 от 28.03.2013 г. по същото дело. Излагат се доводи за неговата нищожност, недопустимост и неправилност. Прави се искане за обявяването на решението за нищожно, а евентуално - за обезсилването или отмяната му. Ответникът - Елинка Георгиева Христова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Юлия Иванова Пенчева, Мартин Асенов Ангелков и Мария Клементова Димитрова, чрез адв. Стефанов излагат становище за правилност на обжалваното решение. Ответниците - Недялка Димова Керезова и Пламен Тодоров Керезов, представлявани от адв. Миланов, по съображения в писмена защита застъпват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Маргарита Георгиева Велчева - Йорданова, представлявана от служебния си защитник адв. Пешева, изразява становище за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение. Ответниците - Горчо Борисов Димитров, Стефка Борисова Паункова, Иванка Стоянова Димитрова, Димитър Стоянов Димитров, Марияна Георгиева Николова, Марин Любенов Орсов, Иван Любенов Янакиев, Снежанка Георгиева Недялкова, Даниел Николов Донков, Иванка Никифорова Антонова, Иванка Стефанова Кръстева, Стефка Георгиева Иванова, Маргарита Дунева Ставрева, Столична община и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а в случай, че то не е налице - за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № РД-18-76/21.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК - София на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Кокаляне, район Панчарево, Столична община, в частта относно поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 37914.6843.516 и 37914.6843.1498. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Недялка Димова Керезова и Пламен Тодоров Керезов, както и по жалба на Юлия Иванова Пенчева, Мартин Асенов Ангелков и Мария Клементова Димитрова, предмет на присъединеното адм. дело № 3092/2011 г. Жалбоподателите твърдят, че при изработване на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за тези имоти са допуснати грешки, тъй като всички граници не са заснети точно и неправилно не са отразени като техни собственици. За да отмени оспорената пред него заповед в частта, касаеща двата имота и да върне преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при отразяване на границите и посочване на собствениците на имотите. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че постановеното решение е нищожно. Налице е само твърдение, но не се сочат конкретни пороци, водещи до неговата нищожност. По принцип нищожни са тези съдебни актове, които страдат от най-тежките пороци и са свързани с формиране волята на съдебния състав. Касае се за недостатъци във връзка с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителната му власт да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В случая основания за нищожност на постановеното решение не са налице. Решението е допустимо като постановено по допустими жалби, депозирани от лица с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Видно от приложената извадка на кадастралния регистър като собственици на ПИ с идентификатор 37914.6843.516 са записани Столична община, Юлия Иванова Пенчева и Мартин Асенов Ангелков - съответно ответник и жалбоподатели в производството пред Административен съд София-град. Като собственици на ПИ с идентификатор 37914.6843.1498 са записани наследниците на Димитър Иванов Пешов, участвали като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. От приетите по делото заключения на две съдебно-технически експертизи се установява, че Недялка и Пламен Керезови се легитимират като собственици с нотариален акт на неурегулирано дворно място с площ 759 кв. м., съставляващо имот пл. № 12 по кад. лист Г-13-6-А по неодобрения кадастрален план на с. Кокаляне, който на място е ограден с ограда, поставена по границите на имота по неодобрения кадастрален план. Съдът е проследил документите за собственост на Юлия Иванова Пенчева, Мартин Асенов Ангелков, както и на наследниците на Димитър Иванов Пешев. Последните са представили две решения на ОбСЗ - Панчарево, с които е възстановено правото на собственост върху нива от 0,115 дка и нива от 0,871 дка с изследвана идентичност с процесните имоти. Установено е, че между Григорка Димитрова Цветанова (eдна от наследниците на Димитър Иванов Пешов, починала в касационното производство) и Керезови е налице спор за материално право по предявения от Цветанова отрицателен установителен иск. Границите на нанесения в КК имот с идентификатор 37914.6843.1498 не съответстват на материализираните на място граници на имот пл. № 512, а са нанесени по данни от кадастралния план на бившите имоти съгласно скица № 2. Имот пл. № 498, показан в жълт цвят, е идентичен с ПИ 37914.6843.1498. В одобрената КК имот с идентификатор 37914.6843.516 е идентичен с част от УПИ V-СГНС, кв. 35а по рег. план на гр. София. Една част от границите му са трайно, а друга - нетрайно материализирани, като в КК в едната си част са нанесени от преки геодезически измервания, а в другата, индивидуализирани в заключението - по помощен план, изработен по реда на ЗСПЗЗ. Установено е, че при нанасяне на имота има отклонение от изградените на място материализирани граници. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни от изчерпателно посочени в т. 1 и 2 източници на основни кадастрални данни, чието съдържание и точност се преценяват на плоскостта на изискванията на наредбата по чл. 31 от същия закон. Ето защо, при установяване границите на поземлените имоти се ползват приоритетно предвидените в чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР източници. При безспорно установените данни законосъобразно и обосновано е заключението на съда, че в случая означаване с регламентирани трайни знаци на имотите в съответствие с актовете, установяващи правото на собственост не е извършено от собствениците, поради което е приложим следващият по приоритет показател съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г., в редакцията й по време на издаване на оспорената заповед - съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. След като по делото е установено, че около имотите на оспорващите в първоинстанционното производство са материализирани огради, то неправилно административният орган не е нанесъл границите им в съответствие с тях. Обосновано съдът е приел, че помощният план, по който са определени застроените и незастроените части от имотите на наследниците на Димитър Пешов е източник по т. 3 от цитираната наредба, който е следващ приоритет спрямо материализираните на място граници. Споровете относно границите на имотите не могат да бъдат разрешени в производството по чл. 49, ал. 2 ЗКИР, нито да обосноват претендираната по делото незаконосъобразност на заповедта. Административният акт в оспорената част не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което в ЗКИР е предвидена възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в собствеността. Обосновано съдът е приел, че в кадастралната карта имотът на Керезови следва да бъде отразен по неговите материализирани на място граници, с означаването им като спорни. Същият източник следва да бъде спазен и по отношение имота на Юлия Пенчева, Мартин Ангелков и Мария Димитрова, като се съобрази липсата на спор за собственост и границите се нанесат в кадастъра по материализираните на място граници без отразяване на спорна част. Допуснати са и констатираните от първоинстанционния съд нарушения по отношение записванията в кадастралния регистър. Като собственици на имотите следва да се впишат всички лица, които представят документи за вещни права върху тях. Както жалбоподателите в първоинстанционното производство, така и наследниците на Димитър Пешов се легитимират с официални, валидни документи за собственост. В случая за ПИ с идентификатор 37914.6843.1498 това са Недялка Димова Керезова и Пламен Тодоров Керезов, както и наследниците на Димитър Пешов. За ПИ с идентификатор 37914.6843.516 - това са Столична община, Юлия Пенчева, Мартин Ангелков, Мария Димитрова, наследниците на Димитър Пешов - последните за реалната част по букви КДГВК по комбинираната скица на вещото лице Илинка Иванова. При конкуренция на права спорът следва да се разреши по исков ред, тъй като различни лица се легитимират като собственици на имотите с валидни от външна страна документи за собственост. В съдебноадминистративното производство е недопустимо да се разглеждат оспорвания на титулите за собственост. Не следва да се обсъждат доводите за отмяна на решението на ответника по касационната жалба Маргарита Георгиева Велчева - Йорданова, направени от процесуалния представител адв. Пешева. Касационната жалба на същата е оставена без разглеждане с влязло в сила разпореждане от 17.10.2013 г. на председателя на второ отделение и доводите й са неотносими към настоящия спор. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение