Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 71/2013 г.

Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 71/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на подсъдимия И. П. П. против въззивно решение № 351/22.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 891/2012 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Софийски градски съд.

В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия И. П., се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не е установено подсъдимият П. да е извършил престъплението по чл. 130 от НК по "хулигански подбуди", поради което и деянието не е следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Доводите, представени в подкрепа на второто от касационните основания, се свеждат до нарушаване на чл. 107 от НПК, тъй като според жалбоподателя не са взети предвид и не са анализирани показанията на редица свидетели, както и обясненията на подсъдимия. Твърди се, че е допуснато противоречие между мотивите на въззивното решение и неговия диспозитив, относно начина на изтърпяване на определеното общо наказание. Оспорена е справедливостта на наложените наказания, като се претендира, че съдът е отчел само смекчаващи отговорността обстоятелства, но е определил санкциите при отчитане на отегчаващи такива. Отправени са алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция, за връщане на делото в предходен процесуален стадий или намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, а подсъдимият П. изразява становище, че не е наясно с мотивите на решението.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Гражданският ищец [фирма] не изплаща представител.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С първоинстанционната присъда от 19.06.2012 г., постановена по НОХД № 3239/2011 г. от Софийски градски съд, подсъдимият И. П. П. е признат за виновен в това, че:

• на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица]в подлеза на спирка "Окръжна болница", причинил на С. С. С. лека телесна повреда по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият П. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК;

• на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица] на спирката "Окръжна болница", извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК;

• на 24.05.2010 г. в [населено място], [улица]противозаконно унищожил чужди движими вещи - два броя гуми на автобус за масов градски транспорт на обща стойност от 407,20 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода изпълнението, на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК;

• на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание, а именно три години лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от пет години;

• подсъдимият И. П. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] сумата от 407,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена като: наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, е намалено до размера на една година и шест месеца лишаване от свобода; наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, е намалено до размера на две години лишаване от свобода; на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание - две години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е неоснователна.

Твърденията, че предходните инстанции са нарушили разпоредбата на чл. 107 от НПК като не са анализирали всички доказателствени източници, се опровергават от извършената процесуална дейност, намерила ясно отражение в мотивите на съдебните актове. Въпросите, свързани с възникването на инцидента, неговото развитие, механизма на причиняване на телесната повреда на свидетеля С., респективно въздействието върху чуждите вещи, предмет на обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК, са подробно обсъдени и правилно разрешени. Съдът (както първостепенният, така и въззивният) е спазил принципното изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Касационната проверка не констатира проявена едностранчивост при анализа в полза на обвинението. Напротив, съдът е анализирал както доказателства, разобличаващи подсъдимия, така и тези, представени в полза на защитната теза. Гласните доказателствени източници са били еднопосочни като свидетелите, на които и сега се акцентира в жалбата, са споделили своите възприятия за отделните фрагменти на развилия се инцидент от неговото възникване до приключването му и поредицата от действия, проявени от подсъдимия в него. Обясненията на подсъдимия П. са коментирани от съдебните инстанции и частично отхвърлени, поради противоречие с останалите гласни доказателствени средства. Версията, че свидетелите Н., П. и А. са нанесли побой на подсъдимия, убедително е отхвърлена. При това не само поради заявеното от посочените свидетели, но и заради липсата на категоричност относно това обстоятелство дори и в обясненията на П.

На следващо място, съдът не е имал основание да не даде вяра на показанията на пострадалия С.. Достоверността им е утвърдена, както от тяхната последователност и логичност, така и с оглед отбелязаното съответствие с другите доказателствени източници и кореспонденцията им с няколкото СМЕ (за характера на нараняването, ДНК - анализ, биотрасологична).

Иначе казано, противно на отразеното в жалбата, оценката на доказателствата е била извършена в съответствие с процесуалните норми. Не са били игнорирани доказателствени източници, а частичното отхвърляне на някои от тях е сторено след обсъждането им в контекста на останалите такива, съдържащи достатъчно по обем и надеждност обвинителни обстоятелства.

Липсва претендираното противоречие между мотиви и диспозитив на въззивния съдебен акт. Втората инстанция е приела, че наказанията, наложени на подсъдимия за престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 12 и по чл. 216, ал. 1 от НК, следва да бъдат намалени и е предприела корекция в тази насока, рефлектирала и върху размера на общото наказание, определено по реда на чл. 23 от НК. Изрично е формиран извод, че няма основание за намеса относно продължителността на изпитателния срок, определен от първата инстанция, намерил отражение в диспозитива на решението чрез потвърждаване на присъдата.

Установената фактология по делото правилно е била квалифицирана по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК (по отношение на останалите престъпни посегателства липсва заявено оспорване). В атакувания съдебен акт присъстват законосъобразни отговори на поставените и сега въпроси. Предложената теза от защитата, че липсват "хулигански подбуди", защото е налице посегателство върху подсъдимия, упражнено от свидетелите С., Ч., Н., П. и А., не държи сметка за установеното по делото. По отношение първите двама свидетели, нанесените удари от тях са след като подсъдимият е наранил С., а по отношение на останалите трима свидетели така поддържаната версия е останала недоказана.

Отделно от това, следва да се отбележи, че поначало посочените мотиви (хулигански) не са несъвместими с чисто личните, към които насочва жалбата, защото тяхното съчетание е възможно, но и е в основата на евентуалния умисъл на престъплението хулиганство - виж, в този смисъл Р № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., съответно и ППВС № 2/1974 г., т. 3.

По доводите за явна несправедливост на наложените наказания.

Трудно съвместимо със соченото касационно основание е твърдението на жалбоподателя за противоречие в мотивите на проверявания съдебен акт относно размера на наложените наказания. Подобно оспорване може да се свърже с процесуално нарушение, но такова не е допуснато при постановяване на въззивния съдебен акт.

Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че несъответно на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, е приел наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, но въпреки това е отмерил наказанията по размер, ръководен от отегчаващи такива. Съдът правилно е дефинирал всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията. Отчел е превес на смекчаващите, но същевременно е установил и такива, които имат характеристика на отегчаващи. В тази връзка, правилно са обсъдени съдебно минало на подсъдимия, наказан с "пробация" за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК; ескалиране на агресивното му поведение (първо, насочено срещу възрастен човек, после срещу пострадалия С., накрая срещу лицата, намиращи се на спирката и чуждата собственост); както и че телесната повреда, макар и лека, е довела до значителни болки и страдания на пострадалия. При тези данни, като е отмерил наказанията лишаване от свобода около и под средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, съдът не е допуснал явна несправедливост на наложените санкции.

Ръководен от казаното, настоящата инстанция не намери основания за намеса при предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение