Решение № 14381 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2008 г.

ВАСI отделение27.11.2009 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 10389/12.08.2009 г. по адм. дело № 12769/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. като на стр. 12, ред втори отгоре (предпоследния абзац на диспозитива), вместо "19.12.2003 г." се чете "19.08.2003 г.". Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14381 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12769/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс. Подадена е молба от директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт Боряна Първанова, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10389/12.08.2009 г. по адм. дело № 12769/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата се поддържа, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е посочил, че връща делото за ново разглеждане в частта относно определената с АУПДВ № 2/30.11.2007 г. такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода от 01.01.2003 г. до 19.12.2003 г., вместо до 19.08.2003 г., както е прието в мотивите на решението. Моли да бъде извършена поправка в посочения смисъл. Другата страна - "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Габрово не е изразила становище по молбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира следното по подадената молба: С посоченото решение на ВАС, състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по чл. 208 АПК, е отменил решение № 374/1.08.2008 г., постановено по адм. д. № 4/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен и вместо него е постановил друго, с което е обявил за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2/30.11.2007 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен в частта относно определената такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода 20.08.2003 г. - 31.12.2003 г., както и за начислената съответна лихва за забава; оставил е в сила АУПДВ № 2/30.11.2007 г. в частта относно определената такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за 2004 г., за 2005 г. и за 2006 г. ; върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на съда в останалата част - относно определените с АУПДВ № 2/30.11.2007 г. такси за водоползване от повърхностни и подземни водоизточници за периодите от 2001 г. до 2006 г., както и относно такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода от 01.01.2003 г. до 19.12.2003 г. В мотивите на касационното решение, в частта, в която са обобщени изводите на съда - на стр. 11, е посочено, че обжалвания АУПДВ № 2/2007 г. следва да бъде прогласен за нищожен в частта за определената такса за заустване за периода 20.08.2003 г. - 31.12.2003 г., а относно таксата за заустване за останалата част от 2003 г. - от 01.01.2003 г. до 19.08.2003 г., делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да се определи дължимия размер на таксата за този период от общо определената такса за периода в размер на 17074, 77 лв. От останалата част от мотивите на съдебното решение също е видно, че съдът е формирал правна воля за отмяна на решението и за връщане за ново разглеждане на делото в частта за определяне на таксата за заустване за периода от 01.01.2003 г. до 19.08.2003 г. (в този смисъл са мотивите на стр. 7, началото на абзац втори, стр. 9, първия абзац, стр. 10 последния абзац). Предвид изложеното, от съдържанието на мотивите е видно, че касационният състав на съда е формирал недвусмислено правна воля за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане в частта относно определената с АУПДВ № 2/30.11.2007 г. такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за периода от 01.01.2003 г. до 19.08.2003 г., но в диспозитива на решението съдът е посочил като крайна дата на периода "19.12.2003 г. ". Това несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното външно изразяване в диспозитива на същото решение, представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, която следва да бъде отстранена. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1