Решение № 10917 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В И К ООД, гр. Димитровград, с [ЕИК] чрез процесуалния представител адв. Карадимов, срещу Решение 7982/22.12.2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 2547/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ-03 от 20.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и дружеството е осъдено да заплати разноски. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че КЕВР не е компетентен орган да издаде АУПДВ в процесния случай и е нарушила чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Подчертава, че Комисията е имала правомощие единствено да определи друго служебно лице от администрацията на КЕВР, което да издаде редовно процесния АУПДВ. Сочи още, че дружеството не е задължен субект в качеството му на оператор по смисъла на нормативната уредба и неговата отговорност не може да бъде ангажирана. Излага доводи, че изводите на съда в тази насока са погрешни и изградени само въз основа на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), без да бъдат отчетени разпоредбите на специалния Закон за водите (ЗВ). Сочи, че е игнориран фактът, че КЕВР не е извършвала регулаторна дейност по отношение на жалбоподателя за периода 2017 - 2021 г. и той се потвърждава от отказа на Комисията да приеме за разглеждане бизнес плана на дружеството. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Велчева оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ УДВ-03 от 20.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР, с който на В И К" ООД, Димитровград е установено публично задължение за неплатена такса В и К регулиране общо в размер 12 235, 78 лева главница към 30.11.2021 г. и лихви за просрочие в размер общо на 534, 66 лева, представляващи както следва 2 000 лева начислена такса "ВиК регулиране" за 2021 г., дължима към 25.01.2021 г., лихва за просрочие в размер на 171, 67 лева за периода от 26.01.2021 г. до 30.11.2021 г.; 3 411, 93 лева, такса "ВиК регулиране" за 2021 г., дължима към 25.03.2021 г., върху която сума е начислена лихва за просрочие в размер на 236, 94 лева за периода от 26.03.2021 г. до 30.11.2021 г.; 3 411, 93 лева - начислена втора променлива част от такса "ВиК регулиране" за 2021 г., дължима към 25.07.2021 г., върху която сума е начислена лихва за просрочие в размер на 121, 31 лева за периода от 26.07.2021 г. до 30.11.2021 г.; 3 411, 92 лева - начислена трета променлива част от такса "ВиК регулиране" за 2021 г., дължима към 25.11.2021 г., върху която сума е начислена лихва за просрочие в размер на 4, 74 лева за периода от 26.11.2021 г. до 30.11.2021 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че административното производство е започнало служебно от страна на КЕВР. С решение по т. 17 от протокол 281 от 02.12.2021 г., КЕВР на закрито заседание, след като е разгледала доклад с вх. В-ДК-393 от 29.11.2021 г., е открила процедура за установяване на публично държавно вземане по отношение на "ВиК" ООД - Димитровград за незаплатени на Комисията годишни такси "ВиК регулиране" за 2021 г. в размер на общо 12 235, 78 лева и лихви за просрочие в размер на общо 534, 66 лева. Решението е взето със 8 гласа "за", от които 2 гласа "за" на членове на КЕВР със стаж във ВиК сектора. С Решението по Протокол 281/02.12.2021 г., КЕВР е приела по отношение на "ВиК" ООД Димитровград да бъде установено публично държавно вземане от неплатена такса "ВиК регулиране" и лихва за просрочие в общ размер на 12 235, 78 лева главница към към 30.11.2021 г. и лихви за просрочие в размер на общо 534, 66 лева Дружеството е уведомено за взетото решението на 08.12.2021 г., като му е предоставена възможност в 7-дневен срок за обяснения, възражения или за доброволно изпълнение на задълженията. Въз основа на решението е издаден оспорения АУПДВ УДВ-03 от 20.01.2022 г. По делото са представени и Решение по Протокол 11/14.06.2016 г., с който е взето решение за промяна на границите на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково, като същите са променени, с включване към тях и на Димитровград. Със същото решение е прието, до започване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК активите и предоставяне на ВиК услуги от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в новоприсъединените общини, тези дейности да се извършват от съществуващите ВиК оператори респ. от "ВиК" ЕООД Димитровград. Представено е и допълнително споразумение 4 от 16.03.2022 г. към договора за стопанисване от 14.04.2016 г., с което е договорено, че ВиК ЕООД Хасково ще започне фактически да предоставя услугите на потребителите на ВиК ООД Димитровград от първо число на месеца, следващ вписването на сделката по прехвърляне на търговското предприятие на "ВиК" ООД Димитровград на "ВиК" ЕООД Хасково. Съобразно писмо с вх. В-14-13-4 от 01.04.2022 г., се установява, че управителя на "ВиК" ООД Димитровград е уведомил КЕВР, че с договор за продажба, сключен на 22.03.2022 г. на основание чл. 15 от ТЗ "ВиК" ООД Димитровград е прехвърлило цялото си търговско предприятие като права и задължения на ВиК ЕООД гр. Хасково. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган и в изпълнение на регулаторните правомощия по чл. 28, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и ЗРВКУ. Съгласно законовите разпоредби, КЕВР събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. Събираните по реда на ЗЕ и ЗРВКУ такси са публични държавни вземания чл. 28, ал. 3 от ЗЕ, а размерът, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията чл. 28, ал. 2 от ЗЕ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ УДВ-03 от 20.01.2022 г., съдът е направил извод, че актът е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, от неговото съдържание могат да се извлекат фактическите и правни основания за постановяване, в рамките на производството не са допуснати съществени нарушения на правилата, водещи до отмяна на акта. След преценка на представените доказателства и възраженията на жалбоподателя е направено заключение, че процедурата по преобразуване на В И К ООД, Димитровград, не е приключила към 31.12.2021 г. и дружеството е продължило да предоставя услуги по водоснабдяване. Тъй като не е загубило качеството си на ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, същото се явява задължено лице и като такова дължи заплащане на годишна такса ВиК регулиране. Прието е за правно ирелевантно обстоятелството, че размерът на потребителската услуга не е актуализиран. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановеният от първостепенният административен съд съдебен акт не страда от пороците релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение. На първо място настоящият касационен състав счита за неоснователни развитите аргументи относно приложението на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Компетентността на КЕВР да вземе решение за издаване на акта по реда на АПК в случая е уредена в чл. 28, ал. ал. 1-3 от ЗЕ във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК, както правилно е приел и съда. Таксите по реда на ЗЕ и ЗРВКУ представляват безспорно публични държавни вземания чл. 28, ал. 3 от ЗЕ. С оглед изпълнение на регулаторните правомощия по закон, на комисията е делегирано и специалното правомощие за събиране на такси - чл. 28, ал. 1 от ЗЕ, чийто размер е одобрен с тарифа на Министерски съвет ал. 2 на същия член. Правилни и обосновани са изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правният спор по делото се свежда до това, дали предприетото присъединяване на Община Димитровград, включително активите и дейността на В И К ООД, Димитровград, към Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД, Хасково, води до отпадане на качеството на оператор по чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и задължено лице за заплащане на годишна такса ВиК регулиране. В съответствие с установената фактическа обстановка и представените писмени доказателства, АССГ е изградил последователно изводите си по спорния въпрос. От данните по делото е видно, че към 31.12.2021 г. В И К ООД продължава да изпълнява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителната инфраструктура на територията на гр. Димитровград и да получава приходи от потребителите. Правно ирелевантно е обстоятелството, че размерът на потребителските такси за услугите не е актуализиран за периода 2017- 2021 г. Независимо от сключването на допълнителни споразумения 2 и 4 към договора от 14.04.2016 г. между Асоциацията по ВиК на обособената територия и Водоснабдяване и канализация ЕООД и предвиденото присъединяване в бъдеще, преобразуването на двете дружества не е завършило и промяна в техния статус не е налице към периода, за който се дължи таксата. В тази връзка правилно съдът е приел, че случаят касае заварено положение, уредено изрично с § 9, ал. 11 от ПРЗ към ЗИДЗВ, според който, до сключване на договор по реда на чл. 198о, ал. 4, активите по ал. 8 - 10 продължават да се стопанисват, поддържат и експлоатират по досегашния ред от действащите към деня на влизането в сила на този закон ВиК оператори на обособената територия по смисъла на § 34 от ПРЗ на ЗИДЗВ (посл. изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г.). В допълнение следва да се посочи, че, касаторът неоснователно се позовава на Решение ПП-3/09.05.2017 г. на КЕВР. С него се констатира, че обособената територия на В И К ООД, Димитровград е престанала да съществува и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК производството по разглеждане на бизнес плана на оператора за регулаторния период 2017- 2021 г. е прекратено като недопустимо. Поради това касаторът счита, че от решението се установява липсата на качеството оператор по чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и задължено лице за заплащане на годишна такса ВиК регулиране, както и че от страна на КЕВР не са осъществени дължимите административни услуги на дружеството срещу дължимата такса. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на данни относно извършена проверка на изводите в решение ПП-3/09.05.2017 г. по съдебен ред не дава основание за пълно възприемане на заключението на КЕВР и промяна на горните изводи. С оглед изложеното, не се установяват релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение