Решение № 14833 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2012 г.

Решение № 14833 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на Пламен Атанасов Атанасов, подадена в качеството му на синдик на "Слави - 2007" ЕООД, гр. Хасково, против решение № Ж-333 от 19.11.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по преписки вх. № Е -04-00-432 от 22.08.2012 г. и от 28.09.2012 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки и се твърди, че за електроразпределителното дружество възниква задължение да възстанови електрозахранването не само, когато потребителят заплати дължимата сума за ел. енергия, но и когато електроразпределителното дружество се е отказало да бъде възмездено по предвидения в закона ред в открито производство по несъстоятелност. Жалбоподателят развива тезата, че "ЕВН Електроразпределение България" АД не е предявило вземанията си и не е включено в списъка на кредиторите, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране узаконява непозволените монополистични действия и бездействия на електроразпределителното дружество. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна, позовавайки се на чл. 123, ал. 1 и ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 62, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН Електроразпределение България" АД. Претендира присъждане на разноските по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН Електроразпределение България" АД, гр. Пловдив, оспорва жалбата с писмено становище, с което излага аргументи за отхвърляне на жалбата и потвърждаване решението на ДКЕВР. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана с две жалби, входирани в Комисията с № Е -04-00-432, подадени на 22.08.2012 г. и 28.09.2012 г., съдържащи оплаквания по чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г. Твърдението на синдика на "Слави - 2007" ЕООД пред ДКЕВР е било, че "ЕВН Електроразпределение България" АД, гр. Пловдив отказва да възстанови електроснабдяването на обект, собственост на "Слави - 2007" ЕООД, представляващ магазин, находящ се в гр. Хасково, ж. к. "Орфей", № 30. От приложената по делото административна преписка е видно, че е изпратено писмо изх. № Е-04-00-432/28.08.2012 г. до "ЕВН Електроразпределение България" АД, с което се иска от дружеството да изпрати в ДКЕВР писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата, като посочи на абоната по какъв начин Общите условия на договорите за продажба на електроенергия на регламентират взаимоотношенията между потребителите и дружеството по зададените въпроси. В отговор заместник - председателят на УС на "ЕВН Електроразпределение България" АД е изпратил писмо, входирано в ДКЕВР с вх. № Е 04-00-432/24.09.2012 г., с копия до председателя на Комисията за защита на потребителите и до Пламен Атанасов - синдик на "Слави - 2007" ЕООД - в несъстоятелност, в което се обяснява, че на основание чл. 71, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електропреносната мрежа на "ЕВН Електроразпределение България" АД /ОУ на ЕВН ЕР/ е извършена проверка, събрани са материалите по жалбата и е изразено становище, че съгласно чл. 123, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ е преустановено временно електроснабдяването на посочения обект, поради неплащане на задължения на клиента за доставена електроенергия на обекта в общ размер 936,37 лв. за периода м. март 2011 г. - м. август 2012 г. и съгласно чл. 62, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР възстановяването на доставката на ел. енергия се извършва след остраняване на причините за преустановяването и след като клиентът е компенсирал разходите по прекъсване и възобновяване на доставката. Съобразно събраните данни главният директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-Дк-747/15.11.2012 г., с който са обсъдени материалите по преписката, прието е, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия, във връзка с което и на основание чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. На закрито заседание, проведено на 19.11.2012 г., съобразно приложеното Извлечение от протокол № 205 от същата дата по т. 20 ДКЕВР е приела решение за прекратяване на преписката. Постановено е процесното решение № Ж-333 от 19.11.2012 г., копия от което са изпратени на подателя на жалбата и на "ЕВН Електроразпределение България" АД, гр. Пловдив с писмо от 21.11.2012 г., което е получено от двамата адресати на 23.11.2012 г. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ. Разгледана по същество жалбата на Пламен Атанасов Атанасов, в качеството му на синдик на "Слави - 2007" ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-333 от 19.11.2012 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалби вх. № Е -04-00-432 от 22.08.2012 г. и от 28.09.2012 г. на Пламен Атанасов Атанасов, в качеството му на синдик на "Слави - 2007" ЕООД, гр. Хасково, против отказа на "ЕВН Електроразпределение България" АД да възстанови електрозахранването на обект - магазин в гр. Хасково, ж. к. "Орфей", № 30. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ /отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г./, и е приел, че действията на електроснабдителното дружество са коректни и в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените от ДКЕВР Общи условия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "б" от НЛДЕ /отм. ДВ, бр. 38 от 2013 г./, която е приложима към датата на издаване на процесния административен акт, както и оспореното решение е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, като в него са посочени мотиви, съдържащи правното и фактическо основание за издаване на акта, които са развити и в съпътстващи документи, цитирани в решението и приложени в преписката - доклад вх. № Е-Дк-747/15.11.2012 г. и Извлечение от протокол № 205/19.11.2012 г. С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е съответстващо на изискванията на приложимите материалноправни норми и на целта на закона. Това е така, защото е безспорно установено, че жалбоподателят е клиент на "ЕВН Електроразпределение България" АД относно обект - магазин в гр. Хасково, ж. к. "Орфей", № 30 с клиентски № 1001054776, с ИТН 1556043 и спирането на електрозахранването на посочения обект е осъществено от електроразпределителното дружество на дата 23.02.2012 г., поради незаплатени задължения за консумирана електроенергия след м. март 2011 г. Жалбоподателят в настоящото производство не оспорва правнорелевантния факт, че дружеството не е заплатило доставена електроенергия, както и не спори относно стойността на задължението. Основният спор между страните е дали следва в полза на обявеното в несъстоятелност дружество да бъде възстановено електрозахранването, съответно законосъобразен ли е отказът на "ЕВН Електроразпределение България" АД да стори това. Решаващият съдебен състав счита, че в атакуваното решение на ДКЕВР е съответстващо на приложимата норма на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, по силата на която доставчиците на последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електроенергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В този смисъл е и чл. 59 от ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с решение № ОУ - 014/10.05.2008 г. на ДКЕВР, както и чл. 31, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Електроснабдяване" АД, одобрени с решение ОУ - 013 от 10.05.2008 г. В мотивите на оспореното решение № Ж-333 от 19.11.2012 г. ДКЕВР точно е констатирала, че е сезирана с искане за възстановяване на електрозахранването на горепосочения обект и правилно е преценила, че действията на електроразпределителното дружество са в изпълнение на процедурата, регламентирана в чл. 62, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с решение № ОУ - 014/10.05.2008 г. на ДКЕВР. Според тази норма ЕВН ЕР възстановява доставката на електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възстановане на доставката в случаите, когато преустановяването е по негова вина. Към датата на произнасяне на процесното решение не са отстранени причините за спирането на електрозахранването - клиентът не е заплатил дължимата сума и не е компенсирал разходите по прекъсването и възстановяването на доставката на електроенергия. Ето защо специализираният регулаторен орган правилно е приел, че за "ЕВН Електроразпределение България" АД ще възникне задължение да възстанови електрозахранването в обекта едва след като дружеството - жалбоподател изпълни горепосочените нормативни условия. Синдикът на "Слави - 2007" ЕООД, излага становище, че електроразпределителното дружество трябва да възстанови електрозахранването, тъй като се е отказало да бъде възмездено по предвидения в закона ред в производството по несъстоятелност. Жалбоподателят се позовава на представен от него одобрен Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на "Слави - 2007 - в несъстоятелност" ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон, като твърди, че "ЕВН Електроразпределение България" АД не е включено в този списък. Съдът не споделя тази теза, защото твърденията на жалбоподателя се отнасят до облигационното правоотношение, уреждащо задължението на длъжника за заплащане на дължимата сума за консумираната електроенергия, по отношение на което е относим горепосочения списък. За пълнота на изложението следва да се отрази, че той не следва да се абсолютизира, тъй като разпоредбите на чл. 688 и чл. 695 от Търговския закон регламентират възможности за допълнително предявяване и за допълване на списъка. Същественото в случая е това, че предмет на настоящия спор не е заплащането на паричното задължение, относно което кредиторът би могъл да прецени кога и дали изобщо да претендира, а задължение от друг характер, а именно: задължението на електроразпределителното дружество за възстановянане на електрозахранването, което следва да се изпълни едва след осъществяване на определени условия, изрично посочени в приложимите специални норми на одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електропреносната мрежа на "ЕВН Електроразпределение България" АД. Тъй като е безспорно установено, че в конкретната хипотеза не са отстранени причините за преустановяването на електрозахранването и не е внесена таксата за включването към енергийната система, за електроразпределителното дружество не е възникнало задължение да възстанови електрозахранването, което се преценява към момента на произнасянето на процесното решение от ДКЕВР. Относно изложените оплаквания на жалбоподателя за злоупотреба от заинтересованата страна с монополно положение, съдът счита, че не са предмет на настоящото съдебно производство, тъй като те следва да се обсъдят при надлежно сезиране от специализирания държавен орган по конкуренцията - КЗК, след което постановеният акт от посочената комисия би бил обект на съдебно разглеждане в друг процес. В жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, не се съдържат възражения за осъществени от ДКЕВР нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това съдът следва да обсъди дали те са налице. Според решаващия съдебен състав специализираният регулаторен орган е изпълнил основните си задължения, регламентирани в нормите на чл. 22, ал. 7 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г. Горепосочената наредба е била действаща към датата на постановяване на обжалваното решение, поради което преценката по законосъобразност се извършва спрямо тази наредба. Съобразно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, редът на подаване на жалбите, тяхното разгреждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ. В изпълнение на изискванията на чл. 98, ал. 3 и чл. 99, ал. 1 от НЛДЕ (отм.) ДКЕВР е изискала становище от електроразпределителното дружество и след представянето му го е изпратило на жалбоподателя и КЗП, което е видно от приложените към преписката документи: изх. писмо № Е-04-00-432/28.08.2012 г. до "ЕВН Електроразпределение България" АД и писмо вх. № Е 04-00-432/24.09.2012 г. до ДКЕВР с копия до председателя на КЗП и до Пламен Атанасов - синдик на "Слави - 2007" ЕООД - в несъстоятелност. Съдът намира, че събраната информация е анализирана и изследвана задълбочено, като проверката на ДКЕВР е обективирана в Доклад вх. № Е-Дк-747/15.11.2012 г., който е подписан от главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР и от още две лица - М. Генчева и П. Кръстева. Горепосоченият доклад е подробно обсъден на закрито заседание на Комисията, проведено на 19.11.2012 г., за което е съставен протокол от същата дата, които обстотятелства се установяват от приложеното към преписката Извлечение от протокол № 205, с който по т. 20 е прието процесното решение. Съдът констатира, че ДКЕВР не е представила доказателства за съставяне на протокол за констатации от работна група, съобразно изискванията на чл. 100 от НЛДЕ (отм.), но счита, че в конкретния случай нарушението не е съществено, защото на жалбоподателя е дадена възможност да се запознае със становището на заинтересованата страна и ако той е имал допълнителни доказателства е разполагал с възможността да ги представи, както пред ДКЕВР, така и пред съда в хода на настоящия процес. Следва да се има предвид и обстоятелството, че спорът между жалбоподателя и електроразпределителното дружество е изцяло правен и не изисква извършване на проверки от работна група на място или по документи във връзка с показания на измервателни уреди за консумирана енергия или относно стойности на начислени по фактури суми за заплащане. При това положение решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не страда от релевираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,