Решение № 2819 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2013 г.

Решение № 2819 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас против решение № 1056/14.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2614/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1001164/30.09.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-369/02.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта по ЗКПО за 2007 г. по отношение на извършено увеличение на финансовия резултат със сумата 43 326 лв. по фактура № 37/15.10.2007 г., издадена от "Комфорт 2007" ЕООД и определен корпоративен данък в размер на 4 332, 60 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Антика-999" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 4117/2012 г. Върховният административен съд в производството по чл. 208 и сл. АПК е отменил решение по адм. д. 2590/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която е изменен РА № 1001164/30.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-369/2.12.2010 г. на ДД "ОУИ" - Бургас за установени задължения по ЗКПО за 2007 г., определени с решението на АС-Бургас в размер на главницата на 11 050, 90 лв. и лихва в размер на 3 531, 06 лв., вместо определените с РА задължения в размер на 15 383, 50 лв. и лихви в размер на 4 915, 52 лв. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд. Със същото решение Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на АС-Бургас, в частта, с която е прогласен за нищожен РА № 1001164/30.09.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-369/2.12.2010 г. на ДД "ОУИ" в частта относно установените задължения по ЗДДС и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Изложени са съображения относно правното значение на издаден АПВ № 4039/30.11.07 г. по отношение възможностите за извършване на ревизия на данъчните периоди, обхванати от този АПВ и е направен извод, че при влязъл в сила АПВ същите данъчни периоди и задължения могат да бъдат обект на ревизия, която е възложена по реда на чл. 133 от ДОПК и от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което РА, издаден след проведена ревизия, възложена по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е нищожен, съобразено с приложимата разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията преди изменението, Обн. с ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г. и Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по т. д. № 1/2011 г. При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение, първоинстанционният съд е изследвал предпоставките за увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със сумата 43 326 лв. по фактура № 37/15.10.2007 г., издадена от "Комфорт 2007" ЕООД, поради непризната реалност на доставката на транспортна услуга, съобразил е констатациите на органите по приходите в издадения АПВ № 4039/30.11.2007 г. за същия период, касаещи задълженията по ЗДДС и е приел, че при издаден АПВ, влязъл в сила, признаването на данъчен кредит по същата данъчна фактура представлява признаване от страна на органа по приходите, че доставката действително е реализирана. След като с АПВ е призната фактурата за реализиран транспорт, необоснован е извода в РА, за документална необоснованост на разхода със същата фактура и РА като незаконосъобразен, е отменен в тази част. Решението е правилно. Настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора - директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, че при извършена проверка, въз основа на която се издава АПВ, тъй като констатациите на органите по приходите касаят задължения по ЗДДС, а не по ЗКПО, не следва да се приеме, че е налице признание от страна на органите на приходите, че по конкретна фактура е налице реална доставка. След като с влязъл в сила акт на орган по приходите е признат данъчен кредит по процесната фактура, същата е призната като отразяваща реална стопанска операция и е първичен счетоводен документ, който обосновава документално разход по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Всички констатирани с РА несъответствия с издадения документ и свързаните с него документи, отразяващи същата стопанска операция - транспорт и доставка на грозде, е следвало да бъдат установени от органа по приходите при издаване на акта за прихващане и възстановяване на ДДС, още повече че несъответствията са в датите на съответните фактури и този очевиден факт е следвало да бъде отразен от органа по приходите и съответно, да се изиска възлагане на ревизия за този данъчен период, а не периода да приключва с АПВ, вследствие единствено на проверка. Неизпълнението от страна на съответния орган по приходите на служебни задължения при издаване на съответния акт, не могат да бъдат пренесени върху данъчния субект чрез отнемане на вече признати права с акт, издаден от същия орган. От една страна, с един влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите се признава първичен счетоводен документ като отразяваща реална стопанска операция и се признават права по него на ДЗЛ, а с друг акт на органа по приходите, същият първичен счетоводен документ се приема като неотразяващ стопанска операция и неотговарящ на изискванията за установяване документална обоснованост на разхода по чл. 10, ал. 1 ЗКПО и със сумата по този документ - данъчна фактура, се извършва преобразуване на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО, като се установяват задължения за същото ДЗЛ. Еднаквият подход в третирането и анализа на един и същ първичен счетоводен документ от страна на органа по приходите, във връзка с произтичащите от същия права за данъчния субект, е изискване, свързано със спазване основните принципи в данъчния процес - принципа на законност, принципа на обективност, принципа на служебното начало, както и общоустановените принципи на равнопоставеност, на предвидимост на процеса и принципа на правните очаквания спрямо данъчно задълженото лице, които в случая са нарушени от органа по приходите при постановяване на РА, в частта предмет на делото при новото разглеждане. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение