Решение № 1915 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2016 г.

Решение № 1915 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, чрез юрк. Личев срещу решение № 3794 от 03.06.2016 г. по адм. д. № 7956/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Растер" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Пейчев ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-30-145/15.07.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Ограда от метална мрежа на стоманени колчета", находящ се в гр. С., ул. Л." ..№..., УПИ ХХ - пл. № 12. кв. 398, м."Центъра". Прието е, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне адресата на заповедта, тъй като въпреки направено изрично възражение в административното производство не е изследван въпроса кой е извършител/собственик на процесната ограда. Освен това в предходно производство е изготвен Констативен акт № АГ-9200-3-3/25.01.2012 г. за същия незаконен строеж / ограда от метална мрежа на стоманени колони с размери - дължина около 11,50 м, широчина около 4,00 м, и височина около 2.00 м./, с посочен друг извършител и година на изграждане. Обсъдено е приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ, която установява, че процесната ограда е премахната. От събраните гласни доказателства е установено, че оградата е изградена от друго дружество в периода на премахване на находящия се зад нея магазин, с обезопасяващо действие. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено, че заповедта е издадена с ненадлежен адресат, тъй като вписания такъв "Растер" ООД не притежава качеството на извършител, респ. възложител / собственик на незаконния строеж. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т. е. извършителя или собственика. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Този порок е съществен и не може да се валидира в съдебното производство, още повече, че има индиректни данни за задвижено и приключило друго производство по премахване на процесната ограда. С оглед на горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид този изход на делото и надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника по представен списък по чл. 80 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените за настоящата инстанция разноски. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.01.2017 г. същите възлизат в размер на 1500 лв, който се явява прекомерен и следва да бъде редуциран по мин. размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В тази насока е направено изрично възражение от процесуалният представител на касатора, което се явява основателно с оглед фактическата и правна сложност на производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,