Решение № 13088 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2018 г.

Решение № 13088 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3116 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 2532/2017 г. по описа на Административен съд София, I отделение, 3 състав. С обжалваното решение е отменен РА № 22221016003436-091-001 от 19.10.2016 г., потвърден с Решение № 48 от 12.01.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "И. М. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, в частта на определения данък върху доходите на физическите лица за 2010 г. в размер на 6644, 30 лв., заедно с лихвите за забава. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора за 2010 г. М. е декларирал начална разполагаема сума към 01.01.2010 г. в размер на 210 000 лв. /193 000 лв. получени като наследство и лични спестявания в размер на 17 000 лв. /, а към 31.12.2010 г. самото задължено лице е декларирало парични средства в брой в размер на 225 000 лв. Според касатора Съдът неправилно е приел, че на жалбоподателя му е намалена декларираната налична разполагаема сума в размер на 210 000 лв. с предоставените от него през 2009 г. заеми на физически лица в общ размер на 54 050 лв. и е възприета такава в размер на 155 950 лв. /възприета от органа по приходите/. Твърди се, че неправилно Съдът е приел, че при извършена съпоставка на начално и крайно салдо е достигнал до извод, че не е налице недостиг на средства. Според касатора налице е недостиг на средства формиран от декларираните парични средства към 01.01.2010 г. и 31.12.2010 г. Началното салдо декларирано от М. към 01.01.2010 г. е в размер на 210 000 лв., а към 31.12.2010 г. в размер на 225 000 лв., които след изчисленията са формирали спорния недостиг. От ревизиращите е установен недостиг на парични средства в размер на 66 443, 04 лв., която е приета за приход с неустановен произход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Наред с това в касационната жалба се твърди, че неправилно, от декларираната сума в брой към 01.01.2010 г. в размер на 210 000 лв. е приспадната сума в размер на 54 050 лв. Така паричния поток следва да се изчислява на база на първоначално декларираната в размер на 210 000 лв. При изложени конкретни изчисления в касационната жалба се твърди, че дължимия данък за 2010 г. по ЗДДФЛ е в размер на 1239, 30 лв. Иска се да се отмени решението, като се измени РА и се определят задължения в размер на 1239, 30 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. М., се представлява от адв. Личева, в о. с. з. оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав в тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на РА № р-22221016003436-091-001/19.10.2016 г. на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 48 от 12.01.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-София, с който на И. М. са определени задължения по ЗДДФЛ за 2010-2012 г. АССГ е отменил РА, в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 6644, 30 лв., ведно с начислените лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на разглеждане в настоящото производство е РА, в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6644, 30 лв. ведно с начислените лихви. Първоинстанционният съд е съобразил установеното в хода на ревизията, че не се спори между страните относно размера на разполагаемата сума към 01.01.2010 г. в размер на 210 000 лв., така и за обстоятелството, че М. е предоставил заеми на физически лица в размер на 54 050 лв. през 2009 г. Според АССГ основателно е възражението на жалбоподателя относно изваждането на заемите от разполагаемата сума към 01.01.2010 г. Посочено е, че органите по приходите не са събрали доказателства, че тези заеми са предоставени от получените от М. средства от наследство, не са изложени мотиви за извършена корекция, като в същото време са кредитирани декларациите за начално салдо за периода 01.01.2010 г. и крайно към 31.12.2010 г. Посочено е, че заемите са декларирани, като предоставени през 2009 г., която е извън ревизирания период. С оглед горното съдът е приел, че неправилно сумата от 54 050 лв. е приспадната от наличната към 01.01.2010 г. сума в размер на 210 000 лв. Наред с това Съдът е приел, че към наличната сума в размер на 210 000 лв., следва да се прибавят сумите по банковите сметки в размер на 19 413, 65 лв. Съобразно констатациите в РА приходите през 2010 г. са в размер на 4559, 70 лв., а разходите са в размер на 14 231 лв. Следователно налице е положително салдо към 31.12.2010 г., в размер на 219 742, 16 лв. С оглед горното съдът е приел, че неправилно с РА е прието, че е налице данъчна основа за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 66 443, 04 лв. и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ дължим данък за довнасяне в размер на 6644, 30 лв. Така постановеното решение е правилно, като твърдяното от касатора отменително основание - нарушение на материалния закон не е налице. На първо място правилно първоинстанционния съд е приел, че без да се обсъждат спорните между страните обстоятелства и като се съобразят изцяло констатациите в РА и РД, според които за ревизираната 2010 г. М. е разполагал към 01.01.2010 г. с парични средства в размер на 175 363, 65 лв., реализирал е приходи в размер на 4559, 70 лв. и е извършил разходи в размер на 14 231, 19 лв., следва да се приеме, че е налице недостиг на парични средства. Вероятно посочения недостиг на парични средства е формиран от мотиви, които не са изложени в РД и РА. Наред с това видно от касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"-София не се оспорва и втория спорен въпрос между страните, а именно, че от началното салдо към 01.01.2010 г. в размер на 210 000 лв. следва да се извади сума в размер на 54 050 лв. -предоставени заеми на физически лица през 2009 г., който период не е в обхвата на ревизията. От органите по приходи е кредитирана декларацията на лицето за налично начално салдо към 01.01.2010 г именно в посочения размер. Този факт не се оспорва и в касационната жалба на касатора. Така към началното салдо на лицето в размер на 210 000, 00 лв. следва да се прибавят парични средства в банкови сметки в размер на 19 413, 65 лв. и доходите от друга дейност в размер на 4 559, 70 лв. От тези суми следва да се извадят разходи за живот в размер на 1889, 72 лв. с ДДС. Наред с тези разходи за живот, видно от констатациите в РД са налице разходи в размер на 12 341, 47 лв., или общо разходи в размер на 14 231, 19 лв. Следователно налице е положително салдо в размер на сума в размер на 219 742, 16 лв., както се твърди и в касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-София. Следва да се има предвид, че ревизията е проведена по общия ред. При ревизия по общия ред облагането на разходите над приходите на лицето за 2010 г., като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изисква установяване на този доход. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са доказали конкретен източник на средства изводите на АССГ за недължимост на данък за 2010 г. са правилни. В своята практика ВАС е посочвал, че несъответствието между разходи и приходи на лицето не е източник на доход по смисъла на ЗДДФЛ и не се презюмира като такъв в приложимия материален закон - така Решение № 12869 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 8865/2018 г. на ВАС, Решение № 13411 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 755/2012 г., Решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г., Решение № 4214 от 02.04.2018 г. и мн. др., ето защо като е стигнал до извод за незаконосъобразност на РА, в тази му част първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В тази връзка несъстоятелни са изводите, че при декларирана налична сума в размер на 210 000 лв. към 01.01.2010 г. и декларирана в размер на 225000 лв. е налице недостиг в размер на 12 393, 04 лв., респективно дължим данък в размер на 1 239, 30 лв. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,