Решение № 4819 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15023/2009 г.

Решение № 4819 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15023/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пан Сервиз" ООД гр. София, чрез неговия пълномощник срещу решение № 46/22.07.2009 г. по адм. д. № 1026/2009 г. на Административен съд София-град. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната-Столична община-Дирекция "Контрол по строителството" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба не се навеждат конкретни основания за отмяна съгласно чл. 209 АПК, а се поддържат мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поради това настоящата касационна инстанция ще провери съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-9/23.01.2009 г. на ответника, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да предприеме необходимите действия за премахване на незаконосъобразно поставения обект "рекламен елемент", монтиран над витрината на сервиз за видео и адуиотехника на североизточната фасада на вх . 1 в блок 1г, кв. "Младост-1". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и законосъобразно при следните съображения: Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Според чл. 57, ал. 4 ЗУТ върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и договорът за наем се оформят по реда на правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона за собствеността. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУТ е императивна досежно изискването на разрешение, регламентирано от съответната общинска Наредба. Липсата на такова не се опровергава от приложените по делото разрешение за строеж и архитектурен проект от 25.04.1997 г. за "преустройство на супермаркет в сервиз за аудио и видеотехника", тъй като не се обхваща от тези административни актове. В случая не са налице и изискванията, предвидени в хипотезиса на нормата на чл. 57, ал. 4 ЗУТ - писмено съгласие на етажните собственици или договор за наем с тях. Поради това са налице релевантните обстоятелствата за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да се остави в сила. Що се касае до наведените в касационната жалба оплаквания досежно незаконосъобразността на обжалваната заповед, то не е налице нарушение на правото на касатора на реклама на собствената му търговска дейност, тъй като всяко право се реализира по нормативно установения ред, след като е предвиден такъв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение