Решение № 2883 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2009 г.
ВАСIV отделение04.03.2010 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 29 от 17.04.2009 г. на Административен съд - град Шумен, постановено по адм. дело № 111/2008 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2883 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Гюлджан Сабриева - Мл. юрисконсулт при Областна администрация - Шумен против решение № 29 от 17.04.2009 г. на Шуменски административен съд по адм. дело № 111/2008 г. Касаторът, правилното наименование на който всъщност е Областен управител на Област с административен център град Шумен счита, че съдебното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че видно от документите за собственост, представени по делото трите процесни имота са с обща площ от 1500 кв. м. При изработването на плана на новообразуваните имоти за местността "Под манастира" са спазени техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като е използвана цялата налична документация по движението на собствеността, която е била отразена и в помощния план, предхождащ изработването на ПНИ. Заповедта за одобряването му е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални предпоставки за това, вкл. и на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Стоян Петков Христов, Стоян Иванов Стоянов, Ивелина Стоянова Иванова и Станимир Стоянов Иванов, не заявяват становища по жалбата. Заинтересованите страни - физическите лица: Петко Иванов Николов, Донка Пейкова Димитрова, Данела Димитрова Стефанова, Иван Димитров Иванов, Васил Тодоров Василев, Хриска Димова Димитрова, Кремена Тодорова Георгиева, Михаил Иванов Багрянов, Ради Младенов Иванов, Денка Радева Петкова, Станка Радева Игнатова и Румен Иванов Петков, както и Кмета на Община Шумен, също не вземат отношение. От заинтересованата страна Стефан Младенов Радев е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че решението на ШАС е законосъобразно и правилно. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Направеният задълбочен анализ на събраните доказателства по делото е помогнал на съда да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства и да приложи правилно нормативната уредба. Оспорващите заповедта на Областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделските земи, предоставени за ползване от граждани въз основа на актове по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Под манастира" - землище на гр. Шумен са се легитимирали като собственици, съгласно представените нотариални актове, в които е определен точния размер на притежаваната земя. Съгласно изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, при изготвянето на ПНИ административният орган следва да се съобрази с местоположението на имота, със съществуващите сгради, съоръжения и трайни насаждения, като в случая когато имотът не надвишава 600 кв. м, респ. 1000 кв. м, и има осигурен достъп до улица или път, границите му се запазват. В случая безспорно се установява, че имотите се ползват от тях, а намаляването на площта им не е обусловено от съществуващи сгради, съоръжения или трайни насаждения. Това е констатирано и от вещото лице по назначената СТЕ. Съществуващото затруднение в идентифицирането им не е основание същите да бъдат ощетени. С плана е следвало да се определят границите им до размера на признатото право на собственост. След като това не е сторено, то същият не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и се явява незаконосъобразен. С оглед на това, правилно с решението съдът е отменил заповедта на Областния управител и е разпоредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 29 от 17.04.2009 г. по адм. дело № 111/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Административен съд - град Шумен ОТМЕНЯ Заповед № РД - 15 - 52/10.04.2008 г. на Областен управител на област с административен център Шумен, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ЗСПЗЗ за местностите "Под манастира" и "Теке дере", землище гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, в частта й относно новообразувани имоти № 653.129 и № 653.130, всеки от които с площ от 655 кв. м, с обща площ от 1310 кв. м и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. А тези указания са свързани с констатацията, че при изготвяне на плана в обжалваната му част не са спазени изискванията, предвидени в чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Изискването имота да съответства по площ с правото на собственост е съществено изискване на всеки план, а не само на плана на новообразуваните имоти и поради тази причина процесните имоти следва да претърпят изменение по отношение на границите си, като площта им се увеличи до размера, посочен в документите за собственост - 1500 кв. м съгласно нотариален акт № 42, том I, дело № 83/1982 г., нотариален акт № 43, том I, дело № 83/1982 г. и решение № 10АРС/04.08.1999 г. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. В съответствие с постоянната в това отношение съдебна практика първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по една от предвидените от законодателя процедури, които са по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Принципно е още и положението, че планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е ред посочен по-горе. На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), който на практика е четвърти ред за закупуване, но представлява последващо преобразуване правото на ползване в право на собственост, а не първичното, описано по-горе. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На това място за пълнота на изложението и за яснота на страните е необходимо да се отбележи, че когато претендираните по земеделската реституция от бившите собственици или техните наследници земи се намират в терени (територии, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, колективният орган по поземлената собственост само признава правото на собственост, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В конкретния случай жалбоподателите пред първата инстанция попадат във втората и третата категория лица. Няма ползватели с преобразувано право на ползване в право на собственост. Само при настъпила колизия между правата на горните лица - собственици и ползватели, спорът между тях се разрешава по общия исков ред и при успешно проведен граждански процес е налице предвидената в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ. След като няма възникнал спор с ползватели със завършена процедура, възстановеният (на практика само "признат") с решение № 10АРС/04.08.1999 г. на Поземлена комисия гр. Шумен имот от 0.300 дка, находящ се в терен по § 4 също следва да бъде отразен в ПНИ наред с тези имоти, на които те се легитимират като собственици с нотариални актове (№ 42 и № 43), които имоти в плана на новообразуваните имоти запазват своята площ и граници без изменение. С оглед събраните по делото пред първата инстанция доказателства (в касационното производство такива не се представят), правилно съдът е отменил обжалвания пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган за увеличаване на площта до 1500 кв. метра. Обжалваното пред ВАС съдебно решение съответства на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,