Решение № 5505 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 985/2009 г.

Решение № 5505 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 985/2009 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 13.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1916/2006 г. Софийски градски съд е отменил като незаконосъобразно решение № 309 от 01.07.2004 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 4002/07.06.2004 г. в частта по раздел I по приходите на ДОО на осигурителни вноски - за сумата от 182, 28 лв. главница и сумата 85, 00 лв. лихви, и изцяло в частта, с която са определени за внасяне суми по раздел II по приходите на Националната здравноосигурителна каса, като следва: 168, 60 лв. - главница и лихва 67, 00 лв. по жалба на Христина Иванова Стамова от гр. София, ул. "Хр. Белчев" № 21, ап. 43. Отхвърлил е като неоснователна жалбата на Христина Иванова Стамова срещу решение № 309 от 01.07.2004 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 4002/07.06.2004 г. за внасяне на суми по ревизионен акт вх. № 1/25.05.2004 г. в частта по раздел I по приходите на ДОО на осигурителни вноски - за сумата от 665, 93 лв. - главница и сумата 286, 85 лв. лихви. Осъдил е Христина Иванова Стамова да заплати на НОИ-София сумата 40, 00 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Христина Иванова Стамова с оплакване, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон - чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Атанасова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - гл. директор на СУСО, се представлява от юрисконсулт Малакова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на СГС за правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното: Решението на първоинстанционния съд е правилно, постановено при съобразяване с релевантните за спора материално правни норми и процесуалните правила. Твърдяното прекъсване на дейността като едноличен търговец от страна на Стамова е факт, който я облагодетелства и няма характер на отрицателен, поради което правилно СГС е приел, че доказателствената тежест се носи от нея. Този правен извод е направен въз основа разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, според която (в редакция към момента на издаване на акта) "прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. " Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3 КСО (към които спадат едноличните търговци) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване - чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина. Прекратяването на осигуряването е налице когато едноличният търговец е прекратил дейността си и е подал декларация за прекратяване на осигуряването. След като едноличният търговец не е подал декларация за прекратяване на осигуряването се презумира, че той продължава да упражнява трудова дейност. Само при наличие на подадена декларация за прекратяване на дейността, едноличният търговец може да не внася осигурителни вноски. Упълномощаването на друго лица да извършва действия, свързани с дейността на едноличния търговец, каквито твърдения се релевират по делото, не представлява прекратяване на трудовата дейност на търговеца, поради което не е основание за прекратяване на осигуряването. Защото и в този случай едноличният търговец формално управлява фирмата си, която продължава да извършва дейност за негова сметка. Първоинстанционният съд правилно не се е позовал на данните от осигурителната книжка като факти, игнориращи условието на наредбата за специална форма, удостоверяваща прекратяване дейността на търговеца. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,