Решение № 808 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието с адрес на призоваване гр. София, ул. Славянска1, чрез гл. юриск. Борисова, срещу Решение 1305 от 27.02.2024г., постановено по адм. дело 9243/2022г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. Я. В. от гр.София срещу издадената от същия Министър Заповед СД-06-18 от 02.09.2022г., с което е наредено изключването му от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон(ТЗ). Претендира разноски. Ответникът В. Я. В. от гр. София, чрез адв. Драганова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационни жалбоподател Заповед, с която е наредено изключването на В. от списъка на лицата, която могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, първостепенният съд е приел, че същата е издадена при допуснато нарушение на чл.35 АПК от една страна, а от друга при неправилно прилагане на материалния закон с оглед вменените за извършени конкретни нарушения от страна на ответника по касация. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че действително от събраните пред първата съдебна инстанция, която е и съд по фактите, писмени доказателства, се установява, че актът, с който производството е било открито(Заповед на Министъра на правосъдието от 10.08.2021г.) не е бил надлежно връчен на адресата, чиито действия са били обект на проверка в качеството му на назначен от съда по несъстоятелността на Мега инвестООД синдик по т. дело 430/2016г. по описа на Окръжен съд Бургас. Настоящият състав на касационната инстанция намира обаче, че въпреки допуснатото нарушение, то същото не може в случая да се приеме за съществено такова, което да е довело до значимо ограничаване на правата на субекта да се защити в развилото се производство, че само то да обосновава извод за отмяна на издадения неблагоприятен за В. краен акт. По същество на вменените общо шест нарушения, то следва да се споделят изводите на административния съдия. На първо място по нарушението по чл.656 ал.1 и ал.2 ТЗ, касаещо липсата на представени съгласие и декларация в производството по несъстоятелност, в което е бил избран за постоянен синдик, относно обстоятелствата по чл.655 ал.2 ТЗ, то от събраните по делото доказателства се установява, че на първо място В. е назначен като временен синдик от Окръжния съд с акта му от 23.02.2017г., поради което същият с молба от 24.02.2017г. е представил до този съд акт за встъпване и застрахователна полица. Отделно от това представена е и нотариално заверена декларация с дата на заверката от 03.02.2017г., с която именно по посочения номер т. дело 430/2016г. са декларирани обстоятелствата по чл.655 ал.2 ТЗ, вкл. са описани и изпълняваните от него функции като синдик по други съдебни производства. Видно е от съдържанието на заверения документ, че в него се съдържа и изрично съгласие на лицето да бъде назначен за синдик(вкл. временен, служебен или постоянен). При това положение и с акта си от 23.03.2017г. съдът по несъстоятелността е назначил В. за постоянен синдик, като изрично е констатирал, че същият е изпълнил изискванията на чл.656 ал.1 и ал.2 ТЗ. Или изводът на Министъра е в противоречие с установеното в съдебния акт, но освен всичко друго тези констатации не са свързани с основанието, използвано за реализиране отговорността на лицето по чл.655 ал.3 ТЗ, според който Министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. В случая дали лицето отговаря на изискванията да бъде назначено за синдик е преценка, която е предварителна и като такова тя е възложена на съда по несъстоятелността. По същественото е обаче, че тези обстоятелства не се отнасят до дейността на конкретното лице в качеството му на синдик по посоченото дело. Т.е. евентуалното несъответствие по тези законови изисквания е основание за освобождаване на синдика, а не за ангажиране на отговорността му за извършени от него нарушения в дейността му като синдик по делото, тъй като към момента, който се сочи в акта на Министъра, В. не е бил дори встъпил в изпълнение на задълженията си по конкретното търговско дело. По следващото нарушение, касаещо поведение, свързано с липса на незабавно писмено уведомяване на съда по несъстоятелността относно промяна на обстоятелствата по чл.656 ал.2 ТЗ, то законосъобразно е констатирано, че тук в оспорения акт липсва каквато и да е фактология, позволяваща да се заключи кое конкретно обстоятелство се е променило за В., респ. и кога, за да се прецени какво точно несъобразяване е допуснато от последния. С касационната жалба по този пункт също не са излагат никакви конкретни обстоятелства, обосноваващи настоящият съдебен състав да формира изводи, различни от първата съдебна инстанция. По третото нарушение, описано като такова по чл.659 ал.1 ТЗ(реферира се само към изр. първо), а именно че В. не е записвал в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността, то се установява, че такъв дневник е представен в указания от закона формат и той е бил заверен от съда по несъстоятелността. С касационната жалба по този пункт се сочи, че в представения дневник има само три вписвания на разпореждания със суми, дължими като възнаграждение за синдика. В тази връзка в тежест на касационния жалбоподател е било(ако е считал, че дневникът е непълен) да посочи кои конкретно извършени действия не са били отразени в дневника, но от допълнително събраните писмени доказателства, а и от съдебното решение, с което в крайна сметка търговецът е бил заличен от ТР от дата 25.01.2022г. се установява, че за цялото производство не са установени имуществени права на длъжника, поради което и масата на несъстоятелността не е била попълвана, респ. не са извършвани действия по осребряване и разпределения на суми между кредиторите. С оглед на това неясни остават твърденията на касатора с какви конкретни обстоятелства свързва това неизпълнение. Или и тук изводите на административния съдия следва да се споделят. По четвъртото вменено нарушение това по чл.659 ал.2 ТЗ, изразило се в непредставяне за периода март 2018 ноември 2021г. ежемесечни отчети, то видно е от определение на съда от 19.11.2021г., че действително за този период ежемесечни отчети са липсвали, но от събраните доказателства, респ. от представения от синдика окончателен отчет за периода до януари 2022г. се установява, че всъщност реално никаква дейност не е била извършена от В. (единственото действие, свързано с предявяване на искова молба за обявяване недействителността спрямо масата на несъстоятелността на извършена от дружеството цесия за вземане е било направено още през 2017г.). Или по същество отчетите, които е следвал да входира синдика е следвало да имат съдържание, че такава дейност за описания период не е извършвана. По отношение на петото вменено нарушение, касаещо спазване изискването на чл.663а ТЗ, изискващо извършено застраховане за периода, докато В. е заемал позицията на синдик, то от представените писмени доказателства се установява наличието на сключени от него застраховки, покриващи целия период. С касационната жалба се отбелязва, че задължението за представяне на сключените полици не е изпълнено своевременно в посочения от закона тридневен срок. Тук е било необходимо да се отбележи(доколкото се визира цялата разпоредба на чл.663а ТЗ, състояща се от две алинеи), че задължението по ал.1 е изпълнено, тъй като се представени застрахователни полици и за посочения период след 25.02.2019г. до 15.10.2021г. Т.е. изискването на чл.663а ал.1 ТЗ е било спазено. По отношение изискването по ал.2 за представяне на първата полица в тридневен срок от избора, респ. преди встъпването, то видно е молбата В. от 24.02.2017г., че с нея е посочена, че се представя сключената същия ден застраховка с ДЗИ Общо застрахованеЕАД по акта на съда от 23.02.2017г. и същият е встъпил на дата 27.02.2017г., съобразно представения акт за встъпване като временен синдик. Т.е. изцяло са съобразени изискванията на посочената законова новела. Що се отнася до обстоятелството, че на датираната молба на В., който работи и живее в гр. София, до ОС Бургас, е поставен щемпел с посочена регистрационна дата от 09.03.2017г., то това обстоятелство е без съществено значение, след като задължението (което е за сключване на застраховката, а не за представянето и) е изпълнено именно в законовия тридневен срок. И най-накрая, по отношение на визираното неизпълнение на общото изискване по чл.660 ал.1 ТЗ за полагане на дължимата грижа, т.е. грижата на добрия търговец, то в акта на Министъра тезата за това нарушение е развита от една страна като последица от предходно констатираните нарушения, а от друга е схваната като бездействие в един продължителен период(посочен около пет години), в който не е поискано спиране на производството по чл.632 ал.5 ТЗ. Сочи се и за неуместност в предприетото напрактика единствено действие по предявяване на отменителен иск, което съдебно производство вместо да попълни масата на несъстоятелността, е кумулирало допълнителни задължения. Настоящият състав намира, че обосноваване на нарушение по чл.660 ал.1 ТЗ като последица от допуснати и вменени други нарушения не съответства на съдържанието на вменената грижа на добрия търговец. Това е така, защото предходните нарушение не са свързани с неполагане на дължима грижа, а с неглигенция, т.е. небрежност при изпълняване на поетите функции от страна на синдика. За разлика от това търсеното съответствие с грижата на добрия търговец предполага наличие на усилия, действия и поведение, които надхвърлят дори обичайната грижа на добрия стопанин, насочват към дейност, която синдика извършва по занятие, поради което и изискванията към работата му са високи. В решението на първата съдебна инстанция в тази насока е съобразено, че отсъства дефиниция самото понятие грижата на добрия търговец, но в случая то следва да се схваща, съобразно възприетото в съдебната практика разбиране, като изискване за водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, така че да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите, но и на длъжника. Административният съдия е преценил, че описаните данни изключват извод за неположена грижа на добър търговец от страна на синдика, касателно липсата на отправено искане за спиране на производството веднага след дата 23.02.2017г.(т.е. преди В. да е встъпил дори още като временен синдик). Всъщност единствената възможност, която е констатирана(респ. същата не е оспорена от кредиторите на Мега инвестООД) е да се предяви отменителен иск по отношение извършена през 2016г. цесия на вземане на значителна стойност - сумата от 2 774 320 лева(при приети задължения от двамата кредитори в размер на общо 2 185 181 лева) за сумата от 277 432 лева. Видно е в тази насока, че още веднага, след назначаването си, синдикът е предприел входиране на исковата молба в ОС Бургас, който едва с решение от 10.07.2019г. по т. дело 175/2017г. на първа съдебна инстанция (т.е. почти две години и половина след откриване на производството по несъстоятелност) е отхвърлил претенцията. В преписката липсват данни кога е влязло в сила посоченото съдебно решение. Видно е обаче от нотариална покана от цедента с дата 05.02.2020г. чрез синдика, изпратена до цесионера, е че последващо е приканен ответникът по приключилото съдебно производство да преведе поне дължимата по договора сума от 277 652 лева(цената по цесионния договор), като е направено и изявление за прекратяване на договора. Представена е последващо и молба с дата 23.12.2021г. с баркод на лицензиран пощенски оператор за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника А и Л Търговско предприятиеЕООД до ОС Бургас, но поради заличаването на търговеца, постановено от съда с акта му от само месец по-късно, до образуване на съдебно производство не се е стигнало. Или следва да се обобщи, че не се установяват сочените в заповедта на касатора обстоятелства, касаещи неполагане на дължимата от синдика грижа. С оглед на изложеното е съответен и извода на съда, че при напрактика установено само едно нарушение от вменените общо шест, от което не са настъпили вредни последици, то не се установяват и наличието на условията, при които е приел да наложи тази най-тежка санкция административният орган. Т.е. тя е наложена от касатора при съвкупна преценка и при приети за извършени общо шест нарушения, докато в съдебното производство е формиран краен извод да е налично само едно от тях, което в случая е било и без съществени последици за развилото се производство по несъстоятелност. В този смисъл и при липса на детайлизация на правната уредба (съществено развита и подобрена, но едва след изменението и с ДВ бр.66/2023г.), то с основание е прието, че приложената санкционна мярка не отговаря на изискването за съразмерност по чл.6 АПК и то на база възприетото от самия административен орган. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ответника по касация, за когото се установиха такива да са уговорени, съобразно представения договор за поръчка от дата 05.03.2024г., сключен между В. и пълномощника му адв. Драганова. В представеното съглашение обаче е посочен размер на дължимо възнаграждение от 2 500 лева, което е подлежало на плащане до датата на насроченото съдебно заседание за 12.11.2024г. До приключване на съдебното дирене пред тази инстанция обаче доказателства да изплащане на уговорения или на друг размер не се представиха, вкл. и списък на разноските. С оглед на това искането на тази страна за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,