Решение № 3395 от 31.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. Горанов, срещу Решение 3686 от 03.06.2022 г. постановено по адм. дело 11559/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221419004517-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и С. Митрова ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение 1573/14.10.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са представени доказателства за реалното изпълнение на услугите, а събраните гласни доказателства неправилно са кредитирани от административния съд. Излага доводи за това, че в хода и на административното и на съдебното производство ревизираното лице не е представило доказателства за проведени консултации по проекта и за изготвено проектно предложение за кандидатстване по програма за финансиране от Фонд Условия на труд . Счита за неотносими към спора представените декларации формуляри, публикувани на интернет страницата на МТСП, като сочи, че същите не са част от проектното предложение, което е следвало да бъде изработено. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна ЕТ А. Попов [ЕИК] чрез адв. Гладкова-Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионен акт /РА/ Р-22221419004517-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и С. Митрова ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение 1573/14.10.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия от 12.07.2019 г. За резултатите е съставен Ревизионен доклад (РД) Р-22221419004517-092-001/18.12.2019 г. Ревизията е приключила с РА Р-22221419004517-091-001/22.01.2020 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и С. Митрова ръководител на ревизията. С Решение 1573/14.10.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, при ЦУ на НАП, ревизионния акт е потвърден в частта, с която на ЕТ А. Попов [ЕИК] са установени задължения за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактура 1000000015/11.04.2019г., издадена от Завър" ЕООД за данъчен период м.04.2019г. в размер на 3 933.33 лева, ведно с лихви в размер на 191.22 лева. В ревизионното производство е извършена насрещна проверка обективирана с ПИНП П-22221419203118-141-001 от 09.12.2019 г. на доставчика по фактурата - Завър ЕООД, в отговор на която е представена процесната фактура 1000000015/11.04.2019 г., Договор от 11.04.2019 г., сключен между ЕТ А. Попов и Завър ЕООД, за извършване на услуги консултации, снабдяване и изготвяне на документи за изготвяне на проект за кандидатстване пред фонд Условия на труд при Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, приемо-предавателен протокол от 20.05.2019 г. за приемане на работата, извлечения и платежно нареждане за извършени плащания, дневници на сметка 411 Клиенти и документи за квалификацията на служителите на Завър ЕООД. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. Административният съд е приел, че в случая е налице предоставена услуга по сключения между ревизираното лице и Завър ЕООД договор, като това се установява от двустранно оформения протокол, от ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства и се потвърждава от свидетелските показания на св. Гюрова. Прието е, че тези доказателства налагат извод за реално осъществяване на спорната услуга. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно административния съд е очертал основният спорен въпрос - налице ли е реална доставка на услуги по фактура 1000000015/11.04.2019 г., издадена от Завър" ЕООД и правилно ли не е признато правото на получателя на данъчен кредит по фактурата. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Предмет на процесната фактура е плащане по договор за услуга от 11.04.2019г. и по нея ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Съобразно договора, сключен между ЕТ А. Попов в качеството на възложител и Завър ЕООД в качеството на изпълнител, дружеството изпълнител се задължава да извърши консултация по проект, снабдяване с електронни форми на документи и изготвяне на снимков материал, подготовка на проектно предложение за кандидатстване на възложителя пред Фонд Условия на труд към Министерство на труда и социалната политика и съдействие при комплектуване на документи във вид готов за депозиране пред Фонда. Както е посочено от ревизиращите органи, фактурата е осчетоводена и е придружена с приемо-предавателен протокол, като е представен и цитирания договор от 11.04.2019 г. Фактурата е осчетоводена и при доставчика, представени са и доказателства за професионална квалификация на персонала на дружеството доставчик, но тези доказателства са приети от страна на ревизиращите органи за недостатъчни да установят реалното извършване на услугата. Настоящата инстанция намира за основателни доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е счел за доказано реалното осъществяване на услугите. Доколкото за приемане на извършените услуги в случая е представен протокол за приемане на извършената работа, то за извършване на пълно главно доказване на твърдяната реалност на доставка е следвало ревизираното лице да представи посочените документи и снимки, създадени в изпълнение на сключения договор. В случая, обаче, липсват доказателства за изработване на проектното предложение за кандидатстване за финансиране по проект за подобряване условията на труд от Фонд Условия на труд . Представените в хода на ревизията списък с документи и декларации не могат да послужат като доказателство за изготвяне на проектно предложение за кандидатстване по програмата, доколкото липсват данни от кого изхождат и от кого са изработени представените декларации, като се вземе предвид и факта, че образците на същите са достъпни на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика.Основателно е и оплакването на касационния жалбоподател, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за проведени консултации по проекта и за изготвяне на снимков материал, предмет на договора за услуга. Извършването на тези дейности не се установява и от събраните гласни доказателства, които са общи и не съдържат каквито и да е конкретни данни за извършена работа конкретно по договора от 11.04.2019 г. сключен между ЕТ А. Попов и Завър ЕООД. С оглед на изложеното, изводът на първоинстанционния съд за наличие на доставки се явява неправилен. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на фактурираните доставки на услуги. Сключения договор и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на услуга от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. Като е приел обратното и е отменил ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по изяснения от фактическа страна спор, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ А. Попов . С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски общо в размер на 1 262.61 лева, от които 31.46 лева внесена държавна такса за касационна инстанция, 518.70 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд и 712.45 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимите редакции на нормата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение