Решение № 7800 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2019 г.

Решение № 7800 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Масалджиева, против решение № 1539 от 16 юли 2019 г. по адм. дело № 3527/2018 г. на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: община "М.", представлявана от кмета на общината, редовно призована, не изпраща представител. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред АС-П., община "М." е оспорила законосъобразността на Заповед № 18-8462/09.10.2018 г. на началника на СГКК-П., с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на с. Б., община М., изразяващо се в: промяна границите и площа на ПИ с идентификатор 03839.501.286, собственост на Д. Д., като от 951 кв. м. площа му се увеличава на 969 кв. м., на основание влязло в сила решение № 698/26.02.2016 г. по гр. д. № 18332/2014 г. на РС-П. и промяна в границите и площа на ПИ с идентификатор 03839.501.1094, собственост на община "М.", като от 5827 кв. м. площа му се намалява на 5809 кв. м. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. Отчетено е, че на основание влязлото в сила решение по гр. д. № 18332/2014 г. на РС-П., по иск за собственост на Д. Д. срещу община М., му е признато правото на собственост върху 14 кв. м., които се придават към ПИ с идентификатор накрая 286, която площ е заключена между т. 2-9-10-13-2 от комбинираната скица към заключението на СТЕ, но за разликата от 4 кв. м. /до общо придаваемата част от 18 кв. м./, заключени между т. 1-9-10-7 от същата скица към заключението на СТЕ, липсва такова признаване, тъй като тази площ не е била предмет на цитираното гр. дело. Въз основа на това е изведен извод, че към ПИ с идентификатор накрая 286 незаконосъобразно е присъединена площ от 4 кв. м., за която заявителят Димитров не е установил собственически права, което е нарушение на чл. 41, ал. 5 ЗКИР. С тези мотиви на съда, заповедта е отменена изцяло и делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. Решението, в частта с която е отменена заповедта по отношение изменението на КККР на с. Б., община М., засягащо ПИ 286 /накрая/ и ПИ 1094 /накрая/, в частта им, с която към първия се придават 14 кв. м., а от втория имот се взимат 14 кв. м., е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В тази част съдът е установил правилно фактите, но правните му изводи въз основа на тях са неправилни. По делото е установено, че спорните 14 кв. м., които с оспорената заповед се придават към ПИ 286, са били предмет на гражданскоправен спор между касатора и община "М." по гр. д. № 18332/2014 г. на РС-П., като с влязло в сила решение по това дело /стр. 36 иска за собственост е уважен, като е признато за установено по отношение на общината, че Д. е собственик на източната част на ПИ с идентификатор 03839.501.286, която част възлиза на 14 кв. м., означена с цифри 1-2-3-4-1 на скица № 5 /стр. 43 от заключението на СТЕ по това дело. Влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на КККР на с. Б. по отношение на имотите за които се отнася по реда на чл. 53а, т. 1 - чл. 54, ал. 2, изр. трето ЗКИР. Съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР измененията в КККР на това основание се извършва без издаване на заповед. В случая обаче заповед е издадена, тъй като изменението в границите и площа, засягащо двата имота, в размер на 18 кв. м. е и на основание непълнота и грешка, видно от Обяснителната записка на изменението /стр. 24 и от протокола за трасиране /стр. 29/, където изрично е посочено, че изменението в КККР се извършва освен на основание вписано в СВ-П. съдебно решение, но и на основание предходен кадастрален план, одобрен със заповед от 12.09.2002 г., по който кадастрален план имотната граница от изток на процесния имот 286 минава по материализираната на място ограда / виж скица на имота по този КП-приложение № 6 към заключението на в. л. инж. Ранделова, стр. 83/. От заключението на СТЕ, неоспорено от страните, е установено, че имотната граница от изток на ПИ 286 по действащата КККР от 2007 г. е заснета по регулационната граница на УПИ XI-286 /скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ/ по ПУП-ПР от 22.07.2002 г., вместо по материализираната на място ограда и КП от 12.09.2002 г., съобразно критериите за граници на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /отм., но в сила към 2007 г., ред. ДВ, бр. 16/2006 г./ и чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗКИР /ред. ДВ, бр. 36/2004 г./. Установено е, че тази ограда от изток на ПИ 286 е съществувала към 2007 г, както съществува и в момента. От изложеното следва, че непълнотата и грешката, допусната от органа при одобряването на КККР на с. Б. от 2007 г. е по по отношение на цялата източна граница на ПИ 286 с ПИ 1094 - улица, включваща цялата придаваема площ от 18 кв. м., което обуславя издаване на процесната заповед на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР. За 14 кв. м. от нея е налице разрешен спор за материално право между касатора и ответната община, но за 4 кв. м., липсва такъв разрешен спор, на основание влязло в сила решение на гр. съд. Поради това за тези 14 кв. м. жалбата на община "М." се явява неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена от съда, тъй като изменението е на основание разрешения спор за материално право между касатора и общината по отношение на тази площ, с влязло в сила съдебно решение, което задължава органа да извърши изменението. Като е приел, че заповедта е незаконосъобразна в тази част и я е отменил, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 54, ал. 2, изр. трето ЗКИР, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно в тази част, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на община "М." срещу заповедта, одобряваща изменението на двата ПИ-та с придаване към единия и отнемане от другия на 14 кв. м., бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част от 14 кв. м. до 18 кв. м., или за 4 кв. м. площ, заповедта е незаконосъобразна и правилно е отменена от съда, тъй като за нея е налице спор за материално право между касатора и ответната община, който спор не е разрешен с влязло в сила решение. Поради това и на основание чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР, органът не е имал правно основание да одобрява изменението, преди този спор да бъде разрешен от общия граждански съд. Поради това като е отменил заповедта за изменение на КККР, засягаща 4 кв. м. от имота на община "М.", съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази част. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, и в частта, с която делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. В тази част обжалваното решение противоречи на чл. 173, ал. 2 и 3 АПК, тъй като не са налице посочените от закона хипотези за връщане, а съдът се е произнесъл по съществото на спора, което не налага връщане на делото като преписка за ново произнасяне. При този резултат и искането на касатора за разноски пред двете съдебни инстанции, същото е основателно до размер на 1047 лева, представляващи 2/3 от общият размер на разноските за двете съдебни инстанции направени от Д., съразмерно на отхвърлената част от жалбата на община "М.", която го ползва. Разноските са в тежест на община "М.", чиято жалба е отхвърлена частично. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение