Решение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 693/2014 г.

Решение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 693/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Н. С. С. (озаглавено "молба") за възобновяване на НОХД № 290/13 г. по описа на Поповски районен съд. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият С. не се явява в съдебно заседание, редовно призован на домашния му адрес и не изпраща представител. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основания и доводи, постановените съдебни актове и становището на прокурора, намира следното: С присъда № 246 от 18.12.13 г., постановена по НОХД № 290/2013 г. по описа на Поповски районен съд, Н. С. С. е признат за виновен в това, че на 1.08.13 г. в [населено място], в съучастие с Е. И. Д. /който не е депозирал искане за възобновяване/ като съизвършител, чрез използване на МПС, при условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужда движима вещ - електрожен на стойност 150 лв. от владението на Р. П. Р. от [населено място], без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 28, чл. 36, чл. 54, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. На основание чл. 23 - 25 от НК съдът е определил на С. едно общо най-тежко наказание по НОХД № 223/2011 г. и НОХД № 317/2011 г. на Поповски районен съд в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което привежда в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, което да се изтърпи в затвор при строг режим. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 25 от 17.03.2014 г. по ВНОХД № 21/2014 г. на Окръжен съд - [населено място] първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Изтъкнатото в искането нарушение на процесуалните правила се свързва със заключението на съдебно-оценителната експертиза, на която се позовават контролираните инстанции, установяваща че стойността на отнетата чужда движима вещ - електрожен, е 150 лв. Според искателя експертното заключение е необосновано с оглед методиката на изготвянето му, според която стойността на отнетата вещ е изчислена с включен ДДС и невключен процент на овехтяване на вещта, т. е. размерът на предмета на кражбата е по-нисък от 150 лв. и представлява "маловажен случай", и това е довело до неправилно приложение на закона. ВКС не намира за основателни посочените доводи. В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно следствие вещото лице не се е явило, като страните са изразили съгласие заключението му по съдебно-оценителната експертиза (л. 80 от досъдебното производство) да бъде прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото (л. 38 гръб). Компетентността на вещото лице П. и резултатът от експертната му оценка не е оставен под съмнение от въззивната инстанция /л. 37/. На неговия разпит в съдебно заседание на 12.03.2014 г. /л. 35 - 37/, допуснат от въззивния съд с определение по реда на чл. 327 от НПК, вещото лице е дало изчерпателен отговор относно методиката за оценяване, която е направена по пазарни цени, въз основа на осреднена оценка, съобразено е, че електроженът е саморъчно изработен, като по отношение процента на овехтяване е посочено, че същият е нищожен, поради факта че машината не съдържа движещи части. Независимо от ниската стойност на предмета на престъплението (150 лв. с ДДС, съответно 120 лв. без ДДС), извършеното на 1.08.2013 г. деяние не може да бъде характеризирано като маловажно. Маловажният случай на кражба е регламентиран в две хипотези на НК: чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 и съответното приложение на чл. 218б, ал. 1 от НК. Видно от правната квалификация на деянието за осъдения С. - чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 28 от НК, същата не позволява спрямо него да бъде приложен по-благоприятен закон. Освен това, на плоскостта на чл. 93, т. 9 от НК, значение има не само ниската стойност на предмета на кражбата, върху която се набляга в искането, но и всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца. Личността на осъдения С. - осъждан многократно за извършени кражби, сочи за неговата престъпна упоритост и явна демонстрация на неуважение към установения в страната правов ред. Действително, предметът на престъплението е с ниска стойност, но изключително високата динамика на този вид деяния и основателния риск, който създават за имуществото на гражданите, обосновават тяхната значителна обществена опасност. Следва да се отбележи, и че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е приел наличието на изключително смекчаващо обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - а именно невисокия размер на вредите и пълното им възстановяване в началото на съдебното следствие. В тази връзка, не е основателно и възражението на осъдения, че наложеното му наказание е явно несправедливо, изводимо единствено от заявеното в искането неправилно приложение на материалния закон. Останалата част от искането на осъдения, касаеща изложените в б. "б" от него доводи, а именно че автор на деянието е единствено другият съучастник, както и че не следва да се приема, че автомобилът е послужил за извършването на кражбата, преповтарят тези от въззивната жалба и допълнението към нея. Инстанционните съдилища не са оставили без отговор направените възражения. В пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. На л. 60 - 61 същият е изложил съображения относно авторството на деянието и вината на дееца, установени по категоричен и несъмнен начин, както и по отношение квалификацията на кражбата и по т. 4, пр. 1 на чл. 195 от НК, с които окръжната инстанция изцяло се е съгласила, потвърждавайки присъдата. Посочените съображения водят до извод, че при разглеждане на делото в предходните инстанции и постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,