Решение № 87 от 18.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 597/2008 г.

Решение № 87 от 18.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 597/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдените П. М., Т. М., В. Я. и Б. И. за възобновяване на наказателно дело № 403/2007 г. на Мездренски районен съд, по реда на чл. 419-426 НПК, регламентиращ извънреден способ за съдебен контрол. В депозираното искане се визират допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Заявената позиция се аргументира с констатирани пороци в процесуалната дейност на органите на досъдебното разследване, обективирани в протоколи за предявяване на същото на пострадалия В. В. и на обвиняемия В. Я. (л.133 и л.139 от дознание № 11/2007 г. на РПУ-Мездра). Очертават се съображения и за пренебрегване на процесуалния закон от съдебните инстанции, изразяващо се в ограничаване правото на защита на осъдения Я. в съдебно заседание на 7.04.2008 г., в дерогиране императивните предписания на чл.чл. 13, 14 и 104 НПК, и в констатирано противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на постановената осъдителна присъда при прилагане института на съучастие. Предлага се отмяна на влезлия в сила съдебен акт № 108/16.06.2008 г. на РС-Мездра и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебно заседание на 12.02.2009 г. П. М. и Т. М. участвуват лично и с процесуални представители, като законните права и интереси на осъдените лица Я. и И. се охраняват съответно от назначен служебен з. и договорен адвокат. Защитата поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него доводи и възражения, и обосновава правоприлагане на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Процесуалният представител на осъдения М. устно и в приложени по делото писмени бележки допълнително релевира оплаквания за неспазване принципите на наказателния процес при реализираната от първоинстанционния съд процедура и за необоснованост на постановения съдебен акт, които са извън обсега на очертаните в депозираната молба касационни основания и компетентността на ВКС, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Представителят на Върховната касационна прокуратура след анализ на установените по делото фактически данни и приобщения доказателствен материал, дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 108/16.06.2008 г., по НОХД № 403/2007 г., Районен съд-Мездра е признал П. Т. М. за виновен в осъществени за периода 31.12.2006 година - 1.01.2007 г. в с. Л. брод, при условията на продължавано престъпление, непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост, поради което на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК го осъдил на една година лишаване от свобода и отложил изпълнението на определената наказателна санкция за срок от три години. Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност и на Т. К. М., В. Я. Я. и Б. В. И. за извършено на 01.01.2007 г. престъпно посегателство по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, като на подсъдимите лица са наложени наказания-лишаване от свобода, съответно шест месеца за първия и по десет месеца за последнитедвама, с приложение на чл. 66 НК. Присъдата е била предмет на инстанционна проверка и влязла в сила, след постановяване на въззивно решение от 1.10.2008 г. по ВНОХД № 320/2008 г. на Врачански ОС, с което същата е ревизирана досежно индивидуализираните санкционни последици, чрез намаляване срока на наказанията на В. Я. и Б. И., на шест месеца лишаване от свобода. Депозираното искане на осъдените лица е допустимо за разглеждане в съдебно производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, но преценено в контекста на визираните оплаквания, то е неоснователно. Процесуалните права на П. М., Т. М., В. Я. и Б. И. не са накърнени в досъдебната фаза на наказателния процес. Заявените доводи за допуснати процесуални нарушения при предявяване разследването на пострадалия В. и обвиняемия Я., обективирано в нанесена поправка при цифровото изписване на правната квалификация на престъплението (чл. 20, ал. 2 НК), в протоколи от 13.07.2007 г. (л. 133 и л. 139 от дознанието), са несериозни и индицират на демонстриран прекомерен юридически формализъм. Същите представляват елемент от съдържанието на пледоарията на защитата пред Окръжен съд-Враца, били са обект на инстанционна преценка и са обсъдени по изискуемия се начин в мотивите на постановения съдебен акт. Интерпретираните характеристики на визирания "процесуален недостатък", сочещ на неотносимост към законовоустановения и охраняван процесуален статут на обвиняемия (подсъдим) и на липса на порок от категорията на съществените, предпоставя категорично заключение за несъстоятелност на възраженията като обосновава отсъствие на необходимост от повторното и обстойно възпроизвеждане на предложената от въззивния съдебен състав, убедителна аргументация. ВКС не констатира и релевираните от защитата на осъдените лица нарушения в осъществената процесуална и доказателствена дейност на контролираните в пределите на извънредната проверка съдебни инстанции, довели до неправилно приложение на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на осъдените, при недоказаност на обвинителната теза. Очертаната в депозираното искане позиция за дерогирани от първостепенния съд процесуални правила, предписващи запознаване на подсъдимия с извършените процесуално-следствени действия и събрания доказателствен материал, не корелира с лимитирания от наказателно-процесуалния кодекс, нормативен регламент. В рамките на проведената, извън предвидените хипотези в чл. 269, ал. 1 и 2 НПК съдебна процедура, в която участието на подсъдимото лице не е задължително, при надлежно негово уведомяване и обективирано нежелание за присъствие, подобни тежести не се вменяват на органа, осъществяващ процесуално ръководство Осъденият В. Я. е бил редовно призован за насроченото на 18.02.2008 г. съдебно заседание, като същият не се е явил по собствена воля и е бил представляван от упълномощения си адвокат, дал съгласие за даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на подзащитния му. При последващата процесуално-следствена дейност на РС-Мездра, на 7.04.2008 г. осъденото лице е участвувало лично и с договорен представител, без да релевират уважителни причини за предходното отсъствие и да заяват претенция за запознаване с приобщените гласни доказателствени средства, респективно да обосноват необходимост от повторен разпит на изслушаните свидетели. В контекста на очертаната фактология процесуалното поведение на първоинстанционния съд е съобразено със законовите изисквания и не аргументира ограничено право на защита на осъденото лице. Неоснователни са и предявените доводи от процесуалните представители на осъдените И., М. и Я. за пороци в постановения от РС-Мездра съдебен акт, изразяващи се в "несъответност" между диспозитивната му и обстоятелствено- съобразителна част при очертаване правната квалификация на престъплението. Лансираното от защитата "противоречие" при правоприлагане института на чл. 20 НК, обективирано в цифровото изписване на ал. 1 и ал. 2 на визираната материалноправна норма, анализирано в контекста на описаната от първостепенния съд фактология на инкриминираното деяние в мотивите на присъдата, и с оглед проявената юридическа точност в словесното съдържание на нейния диспозитив, не индицира на неяснота относно формата на съучастие и не обосновава ограничени процесуални права на осъдените лица. В обстоятелствената част на атакувания съдебен акт, РС-Мездра е очертал изчерпателно фактическата обстановка на инкриминираното от обвинителната власт, престъпно посегателство, с индивидуализиращите го признаци досежно време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване и вредоносни последици; посочил е съпричастните към инцидента лица и техния каузален принос; и визирал приложимия наказателен закон - чл. 325, ал. 2, вр. чл. 26 НК за П. М. и чл. 325, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2НК за Т. М., В. Я. и Б. И. Първоинстанционният съд се е съобразил с изискванията на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1, т.т. 1, 2 НПК и формулирал безусловно своята позиция и в диспозитива на присъдата по отношение виновно осъществените деяния, участието на осъдените (с поставен акцент на формата на съвместна задружна дейност на Т. М., В. Я. и Б. И. при хулиганските действия), и правните очертания на престъпносъставомерното посегателство. В обсега на последното, цифровото обозначение на чл. 20, ал. 1 НК, регламентиращ института на съучастие при форми на извършителство, подбудителство и помагачество, интерпретирано във взаимовръзка с очертаното словесно съдържание, не създава съмнения относно волята на решаващия орган, проектирана в съдебния акт. Присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви, и обективира фактическите и юридически съображения на съда за извършеното деяние и неговия автор, престъпната съставомерност и правната му квалификация. Когато тя изчерпателно и категорично лимитира фактическите и юридически рамки на престъплението, чрез текстова и цифрова материализация, на каквито обстоятелства сочи настоящият казус, същата отговаря на законовите изисквания. Особености и несъвършенства в словесния изказ и в отразяването на съответния му нормативен еквивалент, индициращи на незначителни пропуски в детайлите на посочените правни очертания и на недостатъчна прецизност, не са пороци от категорията на съществените процесуални нарушения. При упражняване правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи и декларативно заявеното в депозираното искане за възобновяване, несъблюдаване на процесуалните предписания на чл. чл. 13, 14 и 104 НПК, при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ. Изводите на РС-Мездра и въззивният съдебен състав по отношение на правнозначимите за съставомерността на престъпната дейност и нейните извършители фактически данни, са направени след обстойно обсъждане и професионална оценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на разпитаните младежи, организирали и участвували в новогодишното тържество на 1.01.2007 г., техните родители и живущите в село Л. брод, намиращи се в близост до къщата на Р. В. в инкриминираната нощ; изготвените съдебно-медицински експертизи; и писмения доказателствен материал. Визираните доказателствени източници, които взаимно се допълват и кореспондират помежду си, са интерпретирани в съответствие с изискванията на процесуалния закон-обективно, всестранно и пълно, като настоящият състав споделя предложените от съдебните инстанции аргументи. Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения, е мотивираната обективна и субективна престъпна съставомерност на инкриминираните деяния по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 26 НК за П. М. и по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 20НК за Т. М., В. Я. и Б. И., предпоставяща заключение за правилно приложен материален закон. Юридически обоснована и при съблюдаване принципите на справедливост, е отмерена и наказателната отговорност на осъдените лица. Наложените наказателни санкции-лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане, са съобразени с обществената опасност на престъплението и личността на извършителите, и не компрометират целите на индивидуалната и генерална превенция. Релевираните оплаквания на П. М., Т. М., В. Я. и Б. И. в тази насока са бланкетни и се изчерпват с констатацията, че определените им наказания са явно несправедливи. В съдебно заседание на 12.02.2009 г. не се предлагат аргументи, допринасящи за изясняване на материализираното в искането волеизявление, като с процесуалното си поведение осъдените и техните защитници не предпоставят надлежно обсъждане на визираното касационно основание, с изискуемата се конкретика на правнозначимите факти за неговата наличност. Изложените съображения, категорично мотивират касационната инстанция да приеме, че искането на осъдените лица за възобновяване на НОХД№ 403/2007 г., по описа на РС-Мездра и ВНОХД № 320/2008 г. на Врачански окръжен съд, и отмяна или ревизия на постановените по тях съдебни актове в съответствие с правните предписания, регламентирани в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение