Решение № 11109 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агро Грийн 2019 ООД срещу Решение 2107/14.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 229/2023 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на министъра на земеделието в частите ѝ, с които 1,04 ха от парцел 07555-44-1-1, парцел 07555-73-2-1 с площ от 9, 25 ха, парцел 07555- 73-4-4 с площ 13,32 ха и парцел 07555-73-5-1 с площ от 27,67 ха, всички в землището на с. Бърля, са изключени от одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022 г. Касационният жалбоподател поддържа, че постановения съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила. Иска се от Върховния административен съд да отмени първоинстанционното съдебно решение, алтернативно, да върне делото на административния съд за ново произнасяне. Претендират се разноски по делото. Ответникът министъра на земеделието, чрез процесуален представител в писмено становище моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-09-94 от 31.01.2023 г. на министъра на земеделието в частите ѝ, с които в одобрения окончателен слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022г. не са включени заявените за подпомагане от жалбоподателя парцели и части от тях, находящи се в землището на с. Бърля, община Годеч. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) (в относимата редакция), при спазване на изискването за форма, спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон. От приетата по делото административна преписка и кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза е установено че: спорните три парцела 07555-73-2-1, 07555-73-4-4 и 07555-73-5-1 са изцяло недопустими за подпомагане по чл. 10, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 от Наредба 2/26.03.2018 г., доколкото цялата им площ (над 100 кв. м. заедно и поотделно) представлява квадратура със скали и скални участъци. Растителната покривка е бедна, така че над 10 % от общата площ на трите парцела е заета от скали и камъни, с оглед което и трите парцела не отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 2/26.03.2018 г. частично да са заети с мозаечно разположени скали, скални участъци, които да заемат не повече от 10 % от общата им площ. Затова не могат да бъдат разглеждани като постоянно затревени площи по смисъла на член 4, параграф 1, буква "з" от Регламент (ЕС) 1307/2013 (площи, използвани за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи или чрез култивиране) за целите на прилагането на Наредба 2/26.03.2018 г. § 1, т. 8 от ДР на Наредба 2/26.03.2018 г. В заключение съдът е приел, че са недопустими за подпомагане и не подлежат на включване в слой "Площи, допустими за подпомагане" чл. 3, ал. 3 вр. ал. 1, т. 7 от същата наредба. Отсъстват материалноправните условия по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Наредба 2/26.03.2018 г. за включването на тези три парцела в слой "Площи, допустими за подпомагане". Затова жалбата в тази й част е неоснователна по оплакването за материална незаконосъобразност на заповедта. Относно изключените от слой "Площи, допустими за подпомагане" 1,04 ха от парцел 07555-44-1-1 съдът също е приел, че тази част от парцела представлява квадратура с дървесна и храстовидна растителност, като броят на дърветата и храстите на хектар е повече от 100. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. постоянно затревените площи по ал. 1 са допустими за подпомагане, ако има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 независимо от височината), които са с мозаечно разположение. В случая, спорните 1,04 ха са заети изцяло от дървесна и храстовидна растителност, при която броят на дърветата и храстите е повече от 100 на хектар. Не се касае за "мозаечно разположена" растителност по смисъл на § 1, т. 5 от ДР на Наредба 2/26.03.2018 г., при която храстите и дърветата са с гъстота, позволяваща безпрепятствено преминаване на животни при пашуване или безпрепятствено косене. Затова и съгласно чл. 10, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. тази площ от парцел 07555-44-1-1 е трайно неподходяща за подпомагане и не се включва в слой "Площи, допустими за подпомагане" съгласно и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от същата наредба. В тази връзка оспорването на заповедта и в тази й част е прието за неоснователно. При постановяване на решението от Административен съд Благоевград не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е взел отношение по възраженията и е извел правилен извод за неоснователност на оспорването. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на Министерството на земеделието следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение