Решение № 4862 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2019 г.

Решение № 4862 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на И. Ибрям, от [населено място], [област] чрез адвокат И. А. срещу решение № 917 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 582/2019 г. по описа на Административен съд Б.. С. решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск. Претендира сторените по делото разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пълова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, както и за неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил предявения от И. Ибрям, против Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", гр. С., иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление, издадено от Началник ОО "АА" гр. Б., отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдил същия да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление от 16.08.2018 г., издадено от началник ОО "АА" гр. Б. на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и с решение от 23.10.2018 г., постановено по НАХД № 1198/2018 г. по описа на Районен съд Несебър е бил потвърдено. Решението на районния съд е обжалвано и с решение № 382 от 01.03.2019 г. постановено по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Б. е отменено, както и обжалваното пред съда наказателно постановление. В производството пред районния съд ищецът е представляван от адвокат Антонов, комуто съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г., е заплатил в брой уговорената сума от 370 (триста и седемдесет) лева при подписване на договора. В този договор изрично е записано, че служи като разписка за получена и предадена сума между страните. В производството пред административния съд, ищецът е представляван отново от адвокат Антонов. Видно от представения по КНАХД № 3267/2018 г. анекс към Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г. е уговорена и заплатена в брой сумата от 370 (триста и седемдесет) лева при подписване на анекса, като изрично е записано, че служи като разписка за получена и предадена сума между страните. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани, какъвто по делото не е представен. Съдът е приел още, че и представените с исковата молба фактури не доказват плащане, предвид липсата на приложени към тях касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите. Въз основа на тази приетото, решаващият съд е направил извод, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на отменения акт. По тези съображения е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), и е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В случая е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца, пред Районен съд Несебър и Административен съд Б. е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Пред посочените съдилища са представени и доказателства за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г., съгласно който сумата от 370 лева е била заплатена от Ибрям в брой при подписване на договора, като изрично е записано, че договора служи като разписка за получена и предадена сума между страните, както и Анекс към договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г., съгласно който сумата от 370 лева също е била заплатена в брой при подписването му и изрично е записано, че анекса служи като разписка за получена и предадена сума между страните. Начинът на плащане изрично е уговорен от страните и е изпълнен. Изводът е, че в двете съдебни производства е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка за заплащане на договорената сума. Доказан е направен разход в общ размер на 740 лева, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. При установеното по делото обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания размер от 740 (седемстотин и четиридесет) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено. Съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 г. и анекс към него от 11.03.2019 г. страната е заплатила общо 600 лева адвокатско възнаграждение, която сума следва ответника да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение