Решение № 6862 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2010 г.

Решение № 6862 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Веселин Няголов Цонев, от гр. Бургас, против Решение № 19/18.12.2009 г. по адм. дело № 4557/2008 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно и необосновано. Ответникът - Председателят на Държавната агенция по горите, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Началникът на ДНСК - София, чрез пълномощника си - юрисконсулт Савова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора Цонев, против Заповед № РД-14-389/9.10.2007 г. на зам. началника на ДНСК - София, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Триетажна масивна сграда", попадащ в поземлен имот, представляващ отдел 236 от държавен горски фонд /ДГФ/, към "Горско стопанство", в м."Ченгене скеле", землището на гр. Бургас. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразен административен акт, поради наличието на безспорно доказан незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, извършен от касатора в периода 1999 - 2000 г. Изследвани са и доводите за наличието на "търпим строеж", по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и доводите за узаконяемостта на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Въз основа на доказателствата, съдът е приел, че строежът не е търпим и че има отказ за узаконяването му, който отказ е влязъл в сила, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта, като нищожна или унищожаема. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесната сграда представлява незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че строежът "Триетажна масивна сграда" е извършен от касатора Цонев в периода 1999 - 2000 г. върху поземлен имот, представляващ държавен горски фонд, землището на гр. Бургас, без наличието на отстъпено право на строеж, без процедура по промяна предназначението на земята, без каквито и да са строителни книжа, каквито се изискват, както по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), действали по време на извършването му, така и по сега действащия ЗУТ. С извършването му е допуснато нарушение на чл. 55 и чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. на чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 182 от ЗУТ. При тези нарушения и отсъствието на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, правилно е прието, че същият подлежи на премахване, като незаконен. Съдът е обсъдил законовите забрани за премахване, ако е налице "търпим строеж", по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. ако е узаконяем, с проведена процедура и издаден акт за узаконяване по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, и правилно е констатирал, че такива липсват. В случая не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, предвид недопустимостта на такова строителство в държавен горски фонд, без отстъпено право на строеж и процедура по промяна предназначението на земята и одобрен ПУП, както и поради липса на декларирането му пред одобряващите органи, в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Разпоредбата на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложима, поради наличието на влязъл в сила отказ от узаконяване. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на касатора, за наличието на нищожна заповед по премахване, поради нищожност на съставения констативен акт № 18/14.01.2005 г. на община - Бургас. Последният не е нищожен, поради липса на компетентност на съставилите го длъжностни лица. Съгласно действащата редакция на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ /ДВ, бр. 65/2004 г./, в сила към 14.01.2005 г., когато е бил съставен Констативен акт № 18, съответните длъжностни лица на община - Бургас са разполагали с такава компетентност, едновременно с компетентността и на ДНСК. Поради това подадената касационна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,