Решение № 233 от 17.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1667/2016 г.

Решение № 233 от 17.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1667/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на А. Н. К. от Б. (с вх. № 3185/9.VI. 2016 г.) с предмет отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2366 на Благоевградския ОС, ГК, от 27.IV. 2016 г., постановено по гр. д. № 962/2015 г., с което в исково пр-во по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 410 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е било признато за установено по отношение на настоящия молител, че ищцовото [фирма]-С. има съществуващи вземания в размер на сумата 1 599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща "неоснователно изплатена главница като застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 17.VI. 2010 г.", ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /8.V. 2015 г./ и до окончателното й изплащане, а също и такова в размер на 326.86 лв. (триста двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляващо мораторна лихва върху горепосочената главница за тригодишен период, предшестващ образуването на заповедното пр-во, в хода на което застрахователят е бил снабден със Заповед за изпълнение № 3665/12.V. 2015 г., издадена по ч. гр. дело № 922/2015 г. по описа на РС-Благоевград. Молителят К. претендира отмяна на това влязло в сила въззивно решение на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, поддържайки твърдение, че "преди около седмица" бил установил, че приложената по делото административна преписка от сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Б. "не е била в цялост, т. е. в същата са се съдържали снимкови материали, които незнайно защо не са били приложени по делото пред Благоевградския районен съд", но до приключване на въззивното производство пред ОС-Благоевград той не е имал възможност да узнае това обстоятелство, понеже същата преписка била изискана от службата "Пътна полиция"-Б. на база издаденото му съдебно удостоверение, но без да е му е било разрешено от служителите на администрацията към Сектора "ПП-Б. " да се запознае с нея "лично", като му били предоставени само копия, придружени от нарочно писмо. Поради това той представя с настоящата си молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение "3 бр. снимков материал", намирайки, че последният бил "относим и релевантен към казуса", понеже от него ясно се установявало мястото на удара и същият имал отношение към точното определяне на техническите възможности за предотвратяване на процесното ПТП от водачите на двата автомобила "и т. н. ". По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по тази молба за отмяна [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. (адвокатско дружество "С. ") по основателността на съдържащото се в нея искане с правно основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски в размер на сумата 414.83 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), съгласно приложените по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН ]/18.VI. 2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Като подадена в пределите на 3-месечния срок, считано от датата на влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се претендира, молбата на А. Н. К. от Б. е счетена за процесуално допустима и образуваното по нея дело е внесено за разглеждането й по същество в открито съдебно заседание. В настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 2 ГПК, редовно призован, молителят А. К. не се e явил, докато ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. повторно е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. становището, застъпено в писмения му отговор за нейната неоснователност, а също и претенцията си за присъждане на разноски в размер на платеното възнаграждение за един негов адвокат. Като взе предвид твърдението на подателя на настоящата молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, приложените към нея т. нар. писмени доказателства /"3 бр. снимков материал"/, представляващ черно-бели ксерокопия във формат А-4 на фотографски изображения, както следва: 1./ На предницата на лек автомобил марка "Форд" с ДК [рег. номер на МПС]; 2./ На предницата на друг лек автомобил от марката "Опел", модел "Т. " с ДК [рег. номер на МПС]; 3./ На същите два автомобила, но с поглед отзад, както и след като съобрази становището на ответното по молбата застрахователно дружество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение, с което срещу подателя й са били уважени положителни установителни искове на застраховател за съществуването на негови вземания срещу К. в размер на 1 599.06 лв. и съответно - на 326.86 лв., на посоченото в нея правно основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, е неоснователна. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи тези две искови претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, Благоевградският ОС изрично е посочил в мотивите си, че не възприема констатациите в протокола за ПТП от 17.VI. 2010 г., макар те да са били подкрепени от показанията на свидетелите К. и К.. Освен, че тези показания са били опровергани от показанията на свидетеля С., както и от заключението на изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, полицейският служител /св. К./ изрично е признал, че "на място бил установил механизма и вината за ПТП единствено от разговорите с водачите", участници в настъпването му. Но изхождайки от противоположните им тези, т. е. без горния доказателствен материал (заключение на вещото лице инж. С. М. М., както и при зачитане на отмяната на съставеното на другия водач НП с влязло в сила решение № 9222/1.ХII. 2010 г. по н. а. х. д. № 966/2010 г. по описа на РС-Благоевград), въззивната инстанция е приела, че това не е достатъчно за разрешаване на повдигнатия спор - още повече, че обясненията на страна в процеса освен доказателствено средство е и средство за нейната защита. Следователно нито фактическите констатации на въззивния съд, нито решаващият негов правен извод за виновно поведение на ответника - настоящ молител, са били изградени пряко върху представен по делото снимков материал. Ангажираният в случая такъв /"3 бр. "/, който молителят К. квалифицира в настоящата си молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение като "ново обстоятелство", което сочело на недоокомплектоване на административната преписка /"пропуск да бъде приложена в цялост"/ няма естеството на ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото пред Благоевградския окръжен съд. Това е така поради следното: На листове 75-81 от досието на първоинстанционното дело е била приложена "в цялост" поисканата от настоящия молител административнонаказателна преписка, касаеща настъпилото на 17.06.2010 г. с негово участие пътно-транспортно произшествие. Не се констатира тази преписка да е включвала и албум на посетеното местопроизшествие - при положение, че съдебното досие по делото е надлежно прошнуровано и прономеровано, а от сега представения с молбата за отмяна снимков материал /"3 бр. "/ не може да се направи извод, че той някога надлежно е бил приобщен към същата административнонаказателна преписка и затова представлява неразделна част от нея. По същество се касае за веществени, а не за писмени, доказателства, които в процесния случай са преценени по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК посредством оглед с участието на вещо лице, съставило в резултат от това мащабната скица на местопроизшествието, с която К. е бил своевременно снабден в хода на процеса пред въззивния съд. Отделно от това със своя молба от 6.I. 2016 г. до ОС-Благоевград, основаваща се на чл. 266, ал. 3 ГПК, той е поискал прилагането по делото на 4 бр. цветни снимки, изготвени върху гланцова фотографска хартия (с формат 18/12 см), всички с изображения на деформиран в предната си лява част тъмносин лек автомобил от марката "Опел", модел "Т. " и с ДК [рег. номер на МПС], за които изрично е посочил, че те "са от значение за спора и относими към заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза". Видно от резолюцията върху тази молба и протоколното определение от откритото с. з., проведено на 21.I. 2016 г. пред Благоевградския ОС, точно това доказателствено искане на въззиваемия К. е било оставено без уважение. Ето защо в процесния случай не е налице и нововъзникнало обстоятелство, което да е от съществено значение за делото и да не е било известно при решаването му, а още по-малко такова, с което страната да не е могла да се снабди своевременно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение