Решение № 80 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2008 г.

Решение № 80 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на А. Ж. М. от София, както и на пълномощника му адв. Б. И. от АК-София, действаща като пълномощник още на М. Ж. М. и М. Ж. М., също от София, срещу решение от 28.01.2008 г. година по гр. д. № 2933/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.04 г. по гр. д. № 11067/2002 г. на Софийския районен съд - 44 състав. С него са отхвърлени исковете на касаторите срещу М. на р. р. и благоустройството за установяване право на собственост върху първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в София, ул. "Братя Миладинови" № 94, със застроена площ от 126 кв. м., както и срещу Р. Н. В. от София за ревандикация на същия имот - искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. Оставено е без уважение искане по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са свързани с приетото от съда относно приложимия закон към момента на обезщетяването на ответницата, за наличието на оценка на отчуждения имот и начина на извършването й, за липса регулация, а само на частична такава, с цел да се услужи на обезщетения собственик да получи хубаво жилище, както и за липса на одобрение от министъра на МКСБ върху протокола на ИК на СГНС, с който е дадено съгласие за обезщетяването на Н. П. К. с процесния имот. Ответницата Р. Н. В. от София е починала в хода на касационното производство и е заместена от наследницине си М. П. В. - син и П. В. К. и С. В. К. - внуци. Новоконституираните ответници оспорват касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Д. Д. от САК и молят да се остави в сила въззивното решение. Ответникът М. на р. р. и благоустройството, София, не е заявил становище. Жалбите са постъпили своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да отхвърли исковете на касаторите съставът на въззивния съд е приел, че праводателят на първоначалната ответница е придобил правото на собственост по силата на административен акт, с който имотът е даден в обезщетение, без да е необходимо извършване на гражданско-правна сделка. Приел е също така, че процедурата по отчуждаването и обезщетяването е валидно осъществена. Тя е започнала при действието на ЗБНМ и Закона за общия градоустройствен план на София и е завършила при действието на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и ППИНМ, като правилно е приложен чл. 73, ал. 2 ЗПИНМ, към който препраща чл. 129 ВППЗПИНМ. Налице е оценка и за двата имота /отчуждения и дадения в обезщетение/ по пазарна стойност, съобразно данните в съдебно-икономическата експертиза, изслушана пред въззивния съд. Протоколът за обезщетяване е надлежно одобрен, видно от извършеното върху него отбелязване, а този факт е отразен и в акта за държавна собственост. Решението е съобразено с материалния и процесуален закон и е обосновано. Софийски градски съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и е отговорил на доводите, които са поставени пред него, сега въпроизведени и в касационните жалби. Ищците не са могли да докажат в процеса, че са собственици на имота. Той е отчужден от наследодателите им по реда на чл. 11 ЗОЕГПНС и не подлежи на връщане по чл. 7 ЗВСОНИ, за което има влязло в сила решение по гр. д. № 2110/2000 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. Въпреки приетата допустимост на иска на друго правно основание - чл. 108 ЗС, те не са установили принадлежността на спорното материално право към патримониума им, поддържано в хипотезата на нищожен административния акт, с който е извършено обезщетяване на праводателя на ответниците. Твърденията в касационната жалба относно липсата на пазарна оценка за двата имота, на влязъл в сила регулационен план за кв. "В" от 1958 г., на утвърждаване върху протокола на ИК на СГНС от 1958 г. и др., не се подкрепят от данните по делото и в този смисъл са необосновани. В доклада на комисията за имотно обезщетяване, който предхожда решението за обезщетяване, изрично е посочено, че съгласието се дава както на основание чл. 73 ППИНМ, така и съгласно чл. 43 ВППЗПИНМ. И при служебната проверка касационният съд не намира основание за касиране на въззивното решение, което трябва да се остави в сила. По делото е постъпила и частна жалба от А. Ж. М., М. Ж. М. и М. Ж. М., всички от София, чрез пълномощника им адв. Б. И. от АК-София, срещу определение от 1.04.2008 г. на СГС, с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) съдът е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил допълнително сумата 460 лева. Считат, че то е неправилно, защото не може за една и съща съдебна инстанция да се представят две разписки за внесено адвокатско възнаграждение, което в случая е в общ размер от 960 лева /500 лева + 460 лева/. Частната жалба е неоснователна. Не съществува правна норма, която да определя начина на разплащане между страните по договора за правна помощ, нито ограничение съдът да присъди направените по делото разноски в техния действителен размер, който включват такси, разноски и възнаграждение за един адвокат /чл. 64 ГПК (отм.). Щом по делото са представени доказателства, че възнаграждението на адвоката във въззивното производство е 960 лева и то е заплатено, без значение за присъждането му е обстоятелството дали е внесено наведнъж или с две разписки. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о. реши: Оставя в сила решение от 28.01.2008 г. година по гр. д. № 2933/2004 г. на Софийски градски съд и определение от 1.04.2008 г. по същото дело. Осъжда А. Ж. М., М. Ж. М. и М. Ж. М., всички от София, да заплатят на М. П. В., П. В. К. и С. В. К. от София, разноски за това производство от 3000 лева /три хиляди лева/.