Решение № 9286 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град, чрез гл. юрк. Д. Велкова, срещу Решение 2814 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 11425/2024 г. на Административен съд София-град. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъде решен спорът по същество, като се отхвърли оспорването на К. С. Р. срещу решението на ТП на НОИ София-град. Претендират се съдебно деловодни разноски, релевира се възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът К. С. Р. оспорва касационната жалба в съдебно заседание изцяло и изтъква доводи в подкрепа правилността на оспорваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-97 от 19.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ- София град, потвърждаващо Разпореждане 024125/15/24.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- София град, с което, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. С. Р., считано от 07.02.2022 г. От фактическа страна по делото е установено, че на К. С. Р. e отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал родител с Разпореждане 0241256605/09.10.2009 г. Пенсията била изплащана до 05.06.2021 г., до завършване на средно образование на ответника по касация и възстановена на 27.09.2021 г., предвид обстоятелството, че К. Р. се обучава редовно в Технически университет София /ТУ София/, в първи курс, зимен семестър на учебната 2021/2022 г. Пенсията е изплатена до 25.06.2022 г. включително, съгласно уверение от 28.02.2022 г., че Р. е записал летен семестър на първи курс през учебната 2021/2022 г., като продължителността му е от 07.02.2022 г. до 21.05.2022 г., изпитна сесия от 25.05.2022 г. до 18.06.2022 г. и поправителна сесия от 20.06.2022 г. до 25.06.2022 г. На 24.11.2022 г. К. Р. представил в ТП на НОИ - София град уверение с изх. 399/17.11.2022 г. от ТУ - гр. София, че е прекъснал поради незаверен семестър със Заповед 59/08.06.2022 г.на декана. В отговор на писмо от НОИ, на 17.01.2023 г. е постъпило писмо от ТУ - София, с което е уточнено, че К. С. Р. не е заверил летен семестър на учебната 2021/2022 г. с начало 07.02.2022 г. Въз основа на това писмо, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ София-град е издало Разпореждане 024125/15/ от 24.02.2023 г., с което наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. С. Р. е прекратена, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 07.02.2022 г. Разпореждането е оспорено по административен ред с основния аргумент, че пенсията е неправилно прекратена от 07.02.2022 г., вместо от 08.06.2022 г. - датата на заповедта на декана за прекъсване. Производството пред директора на ТП на НОИ София- град е приключило с Решение 2153-21-97 от 19.04.2023 г., с което жалбата на К. Р. е отхвърлена. Представено е и Уверение 1254 от 20.11.2023 г., в което се сочи, че от 08.06.2022 г. К. Р., записан редовно обучение през 2021/2022 г. учебна година втори семестър,първи курс,специалност МБИС на Стопански факултет на ТУ, е прекъснал по незаверен семестър Заповед 59/08.06.2022 г., а от 23.10.2023 г. е отстранен със Заповед 3472/23.10.2023 г. Уверението е издадено да послужи пред НОИ. Представена е и самата Заповед 59/08.06.2022 г. на декана на ТУ София, съгласно която К. С. Р. е прекъснал обучението си поради незаверен летен семестър на учебната 2021/2022 г., на основание чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на ТУ гр. София, без в заповедта да е посочена конкретна дата, от която лицето губи студентския си статут. Процесното Решение 2153-21-97 от 19.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ е оспорено по съдебен ред, като е потвърдено с Решение 834 от 08.02.2024 г. по адм.д. 4829/2023 г.на Административен съд София- град. С Решение 12037 от 08.11.2024 г. по адм.д. 5302 по описа на ВАС за 2024 г. е отменено решението на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При спазване на задължителните указания, първоинстанционният съд с Определение 25630 от 02.12.2024 г. е указал на трето, неучастващо лице - декана на Стопански факултет на ТУ София да представи ясни и непротиворечиви доказателства относно датата, на която е прекъснал обучението си студента К. С. Р.. С писмо от 16.01.2025 г., деканът на СФ на ТУ- София е заявил изрично, че студентът е прекъснал по незаверен семестър със Заповед 59/08.06.2022 г. и е отстранен със Заповед 3472/23.10.2023 г. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват от настоящия състав като основателни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни изводи, намирайки че по смисъла на чл.82, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл.34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ К. Р. е имал качеството на учащ до момента на постановяване на заповедта на декана, а именно 08.06.2022 г., като съответно са му се следвали всички права, вкл. правото да получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Спорът между страните е досежно момента, от който следва да се прекрати отпуснатата наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. Р.. Нормата на чл.82, ал.1 от КСО установява право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. За учащи, съгласно чл.34, ал.1, т.2 от Наредбата се считат лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. На основание чл.34, ал.5 от Наредбата лицата, които са прекъснали обучението си, с изключение на тези по ал. 2, не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. Лицата, които са отписани или отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена - от датата на заповедта. Оспореният административен акт е издаден при действието на цитираната законова разпоредба, чийто текст е недвусмислен. Налице е законова хипотеза, касаеща датата на прекратяване на пенсията при прекъсване поради незаверен семестър това е датата, посочена в заповедта на ректора, а ако липсва такава началото на незаверения летен семестър. В настоящия случай длъжностното лице, в условията на обвързана компетентност, правилно е приложило законовата норма, като е прекратило наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. Р. от 07.02.2022 г., т.е от началото на незаверения летен семестър. Наведените в първоинстанционното решение доводи за посочена ясно дата на прекъсване на студента 08.06.2022 г. в цитираната Заповед 59/08.06.2022 г., са неправилни. Датата 08.06.2022 г. е само датата на издаване на заповедта, без в самата заповед да е посочена същата като дата на промяна на статуса на студента. Неотносимо към предмета на спора се явява и Уверение 1254/20.11.2023 г., тъй като то е издадено във връзка с горепосочената заповед, явяваща се волеизявление на административен орган, с обективирано в нея ясно и недвусмислено съдържание. Съобразно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ. В случая е налице посоченото в чл.34, ал.5 от НПОС основание, доколкото студентът се намира в хипотезата на незаверен летен семестър на учебната 2021/2022 г. и в заповедта на декана не е посочена друга дата. В тази връзка наследствената пенсия се прекратява от началото на семестъра 07.02.2022 г. предвид липсата на изрична друга дата. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното пред първоинстанционния съд административно решение, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният административен съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, предвид правомощията на касационния съд при отмяна на новото решение, вместо решението на административния съд следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба на К. Р. срещу Решение 2153-21-97/14.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане 024125/15 от 24.02.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на касационния жалбоподател следва да се присъди сума в общ размер на 400 лева, от която 200 лева е внесената държавна такса за касационно обжалване и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /по 100 лева за всяка инстанция/ по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,