Решение № 7692 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Г., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. М. Делчева. Жалбата е против решение № 8581 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 3711/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба и депозирани писмени бележки са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдa да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение и счита, че съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 1721/17.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Г.. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. След преценка на доказателствата по делото и възраженията на страните е установено, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила и на материалния закон. Админситративният съд е извършил анализ на твърденията на жалбоподателя в контекста на бежанската му история и актуалното положение в страната му по произход, като е обърнал особено внимание на опасенията от привличане към военна служба, причините на М. А. Г. за напускане на Сирия и разказаните от него случки на конфликтни и динамични ситуации в мястото, където е живял в провинция Дейр ез-Зор, през 2014, 2017, 2019 и 2024 г. Достигнато е до извод, че заявената от М. А. Г. причина да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер. Според съда административният орган правилно е заключил, че М. А. Г. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По делото не са открити обстоятелства, които да сочат, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Първоинстанционният съд е констатирал и че за М. А. Г. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяване на решението по делото фактическата обстановка не е давала основания да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Анализирана, но отхвърлена, е и възможността да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ – поради нужда от лечение, епидемии в страната на произход и други подобни обстоятелства. В допълнение, съдът е разгледал и значението на престоя на лицето в Турция и фактът, че тя представлява „трета сигурна страна“ по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. С оглед на всичко гореизложено, първоинстанционният съд е преценил, че административният орган правилно е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, обосновавайки се в издадения административен акт и жалбата на М. А. Г. е била отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд – София-град е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Г.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Правилно е направена преценката и във връзка с опасението от мобилизация. М. А. Г. е споделил свой страх от привличане към военна служба, но той е необоснован. По делото липсват доказателства на да са му изпращани призовки или покана за мобилизация, което условие на практика е хипотетично и липсват доказателства, че ще бъде мобилизиран, като и в интервюто си не е посочил такива обстоятелства. Липсват и данни семейството му, което се намира понастоящем в Сирия, да е индикирало за наличието на подобни съобщения. По-нататък следва да се разгледа твърдението в касационната жалба, съгласно което първоинстанционното решение не съдържа никакво произнасяне относно доводите и оспорванията на жалбоподателя. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по конкретните възражения на лицето в жалбата срещу административния акт. По този повод следва да бъде посочено, че съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава с обсъждане на посочените от жалбоподателя основания, а е длъжен да провери всички основания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Така е сторил и съставът на Административен съд – София-град в процесния случай. В допълнение, видно от мотивите, разгледани в контекста на жалбата, може ясно да бъде откроено, че съдът е разгледал бежанската история на М. А. Г. (в касационната жалба се твърди, че не е), както и актуалното положение в Сирия – последното е видно от цитираните справки, представени от ДАБ при МС. В контекста на гореизложеното, касаторът поставя под въпрос достоверността на информацията в справките, като твърди, че те са изготвени от „дирекция, която е под контрола на заинтересованата страна“. Върховният административен съд не споделя това твърдение. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Именно поради това, с оглед на приобщените от настоящата касационна инстанция като доказателства справки с вх. №№ МД-02-189/14.05.2026 г. и МД-02-155/15.04.2026 г., в контекста на твърдението на касатора, че трябва да бъде разгледано актуалното положение в Дайр ез-Зор, откъдето произхожда М. А. Г., следва да бъдат направени следните изводи: Действително, при постановяване на решението си първоинстанционният съд, с оглед на събраните доказателства, е направил правилно заключение, че не се установяват данни към момента на провеждане на устните състезания пред него конфликтът да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От страна на М. А. Г. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 2, б. „е“ вр. чл. 15, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Но с оглед на информацията, съдържаща се в справка с вх. № МД-02-155/15.04.2026 г., че „Дейр ал Зор е най-нестабилната и фрагментирана провинция в Сирия към момента“, както и че именно там се бележи най-високият брой инциденти, свързани със сигурността, и че се водят постоянни битки и престрелки, следва да бъде направена преценка дали именно тези обстоятелства биха могли да доведат до необходимостта на лицето да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е единствената предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а е необходимо да съществуват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. С оглед на гореизложеното се обосновава извод, че представеното пред касационната инстанция писмено доказателство – справка с вх. № МД-02-155/15.04.2026 г., би могло да се отрази върху молбата на М. А. Г. за закрила, като се вземат предвид и факторите от бежанската история, имащи отношение по този въпрос. Посоченото писмено доказателство е относимо при преценката по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Писменото доказателство е от значение и за преценката по чл. 4, ал. 3 ЗУБ – забрана за връщане на територията на Сирия, в която е застрашена свободата на търсещият закрила. Преценката на представената справка е на административния орган. Той следва да обсъди представеното писмено доказателство, заедно с всички събрани по преписката доказателства. Само по този начин правата на кандидата за закрила няма да бъдат нарушени. Това не може да стане нито в настоящото касационно производство, тъй като за касационната инстанция е налице забрана за фактически установявания, нито в първоинстанционно съдебно производство. Затова се налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която на М. А. Г. е отказано предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, отмяна на оспорения административен акт в тази му част и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. След получаване на преписката председателят на ДАБ при МС следва да се съобрази с най-актуалната справка за обществено-политическото положение в Сирия – както по отношение на страната в цялост, така и по отношение на Дейр ез-Зор. Въз основа на това председателят на ДАБ при МС следва да постанови решението си за предоставяне или не на хуманитарен статут по отношение на М. А. Г.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,