Решение № 6271 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2015 г.

Решение № 6271 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Н., гражданка на Л., подадена чрез адв. С. Л., против решение № 3052 от 4.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2249 от 2015 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради това, че направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Заявява, че мотивите на съда са противоречиви, и моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Д. С., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдът е обосновал решението си въз основа на събраните по делото доказателствата и от общодостъпните източници на информация, от които е видно, че Г. Н., гражданка на Либерия, не е имала проблеми с властите в Либерия, не е била преследвана, арестувана или осъждана. Сочените от жалбоподателката обстоятелства в бежанската й история са много противоречиви и не могат да обосноват извод, че е налице засягане на човешките й права. Не са налице основания за предоставяне статут на бежанец или субсидирана закрила, тъй като обстановката в Либерия не изпълнява предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В заключение е посочено, че решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Г. Д. Н., гражданка на Л., против решение № 523/9.02.2015 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Г. Д. Н. съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Либерия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденката да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Приложените по делото справки за положението в страната установяват, че такъв конфликт в Либерия няма. По отношение на заявите от Г. Д. Н. проблеми (вирусът "Ебола" и нападение от страна на любовницата на съпруга й), които имат семейно-битов и криминален характер, съдът е приел, че това не са обстоятелства, които да попадат в обхвата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липса на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Г. Д. Н., гражданка на Либерия, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Г. Д. Н. е напуснала легално Либерия на 9.07.2014 г. В проведените две интервюта, които са пълни с противоречия, тя е заявила, че е пристигнала в Република България през м. 08.2014 г., за да присъства на международна конференция по транспорта, в качеството си на чл. и председател на профсъюз, в района на местоживеене. Не е уточнила обаче нито на каква организация е била председател, нито какви са били задълженията й. Посочила е, че след приключване на конференцията не се е завърнала в Либерия, поради опасността от болестта "Ебола", както и поради това, че не успяла да се свърже с роднините си. Въпреки това в края на м. 11.2014 г. се свързала с брат си, който й съобщил, че съпругът й е починал от холера. По време на второто интервю, като причина за нежеланието й да се завърне в страната си на произход е посочила и наличието на проблеми с жена на име Ребека, която била в интимни отношения с нейния съпруг, и която я била нападнала и ранила с нож. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателката при интервютата й в ДАБ, не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава Г. Д. Н., е свързан със семейни проблеми, което е извън приложното поле на ЗУБ. Следователно към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденката не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Г. Д. Н.. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Не се установява Г. Д. Н. да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещата закрила се позовава на семейно-битови проблеми и на разпространението на болестта "Ебола" като основание за нежеланието й да живее в Либерия. Правилно съдът е посочил, че горепосочените основания са извън приложното поле на ЗУБ. Административният съд е направил анализ и на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочено е, че в съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Либерия, съдържаща се в справка от 17.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност", отдел - "Информация за страни на произход и анализи", не може да се приеме, че в Либерия е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие или, че там степента на насилие е "масово". Следователно не може да се приеме, че поради самият факт на присъствието на Г. Д. Н. на територията на страната й по произход е налице реална опасност за нея да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изложеното сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказът на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на жалбоподателката, са прецени. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,