Решение № 12081 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2016 г.
ВАСI отделение09.11.2016 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1028/05.05.2016 г., постановено по административно дело № 146/2016 г. по описа на Административен съд - В. ОСЪЖДА "Е. П. И. 09" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., Р. П., квартал К. К. Ч., Х. Д., ет. ..., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 512,44 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12081 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. П. И. 09" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., Р. П., квартал К. К. Ч., Х. Д., ет. ..., подадена чрез адвокат К. Д. против Решение № 1028/05.05.2016 г., постановено по административно дело № 146/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване № П-03000315141354-004-001/28.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 538/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени акта за прихващане или възстановяване. Основните доводи касаят твърдението, че корпоративният данък, чието възстановяване се претендира и е отказано с процесния акт, се явява внесен на отпаднало основание, тъй като е формиран въз основа на сделки за закупени недвижими имоти, които сделки в последствие са обявени за нищожни. Касационната жалба се поддържа от упълномощения представител чрез депозирана по делото писмена защита, с представен към нея списък на разноските по чл. 80 ГПК. От ответната страна, Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. чрез юрисконсулт Д. М., е постъпило писмено становище по съществото на спора, в което са развити доводи в подкрепа на оспореното съдебно решение, с молба да бъде оставено в сила. Изразена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти. През 2009 г., "Е. П. И. 09" ООД е придобило право на собственост върху недвижими имоти - частна държавна собственост, представляващи ПИ № 02508.90.737 и ПИ № 02508.90.738 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. Дружеството е отчело финансови приходи, с подаването на Годишна данъчна декларация за 2009 г. с вх. № 300И0020120/15.03.2010 г., с която е декларирало данъчна печалба в размер на 500 534,79 лева, дължим корпоративен данък в размер на 50 053,48 лева, който след приспадане на отстъпката по чл. 92, ал. 3 ЗКПО, е в размер на 49 552,95 лева, която сума е внесена на 30.03.2010 г. В последствие, с решения, постановени по гражданско дело № 617/2010 г. и по гражданско дело № 618/2010 г. по описа на Окръжен съд - Д., договорите, въз основа на които са придобити имотите, са прогласени за нищожни и е признато за установено по отношение на Р. Б. и на "Е. П. И. 09" ООД, че имотите са публична и изключителна държавна собственост. Приключването на съдебните спорове е мотивирало дружеството да отправи искане от 29.07.2015 г. на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, за възстановяване на 49 552,92 лева внесен корпоративен данък за 2009 г. Възложено е извършването на проверка, в хода на която е установено, че за 2009 г. "Е. П. И. 09" ООД е декларирало задължение за корпоративен данък в посочения размер, което задължение е погасено. Установено е още, че след проведена ревизия на дружеството, имаща за цел да установи задължения за корпоративен данък за периода от 20.05.2009 г. до 31.12.2009 г., е постановен Ревизионен акт № 031304308/10.03.2014 г., с който е определена като дължима и внесена сума в размер на 49 552,92 лева за корпоративен данък за 2009 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, след което е потвърден с Решение № 240/21.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не е обжалван по съдебен ред и е влязъл в законна сила на 30.09.2014 г. Въз основа на установените в хода на проверката факти, надлежно овластен орган по приходите е издал процесния акт, с който е отказал възстановяване на внесения корпоративен данък за 2009 г. След оспорването му по административен ред, актът е потвърден с Решение № 538/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Въз основа на тези факти, Административен съд - В. е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място, правилно съдът е приел, че в случая е налице влязъл в сила ревизионен акт, с който приходните органи вече са решили въпроса относно претенцията на дружеството за отпадане на задължението му за същия по основание и размер корпоративен данък, като тази претенция е отхвърлена като неоснователна. Поради наличието на административен акт, ползващ се със стабилитет, относно въпроса за дължимост на същото публично задължение, законосъобразно приходният орган в производството по реда на чл. 129 ДОПК, е отказал да възстанови внесената в изпълнение на това задължение сума. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, органът по приходите е длъжен след предявяване пред него на влязъл в сила административен акт да възстанови сумите, посочени в акта, заедно с дължимата лихва, в случай, че сумите са признати като неправилно или недължимо платени за данъци. Следователно, по аргумент на противното основание, органът по приходите следва да откаже възстановяване на сума, внесена за погасяване на данъчно задължение, което е признато за дължимо съгласно влязъл в сила административен акт, както е в случая. На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приел, че последващите в друг данъчен период събития, свързани с прогласяване нищожността на сделките за покупко-продажба на имотите, не водят до отпадане на основанието за заплащане на данъка за 2009 г., а са основание за съответното счетоводно записване през новия данъчен период, през който във финансовия резултат на дружеството ще се отразят последиците от новонастъпилите събития. В този смисъл, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за това, че платената сума за корпоративен данък за 2009 г., към датата на подаване на искането му по чл. 129 ДОПК, се явява сума, получена на отпаднало основание, позовавайки се на чл. 34, във връзка с чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Тези разпоредби регламентират правата и задълженията, които имат равнопоставени страни по сключен договор, след признаването му за нищожен, поради което са неотносими към законосъобразността на процесния акт, който е административен по своя характер. Съдът законосъобразно е разграничил конкретното производство по обжалване на акта за прихващане или възстановяване от производство, целящо обезщетяване на вреди от административна дейност. Недопустимо е в хода на настоящия съдебен процес, да се решава въпросът за това следва ли да се ангажира отговорността на държавата за твърдени от дружеството вреди, в това число и от нарушения на общностното право. Предвид горните мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така че юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, или 1 512,44 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение