Решение № 13898 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2020 г.

Решение № 13898 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Ц. Г., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Михалева, срещу решение № 2235/23.12.2019 г. по адм. дело № 2582/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-19-7706-130/17.07.2019 г., издадена от областния управител на Област Варна. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, при което да бъде уважена жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. Ответникът - областния управител на Област Варна, в представен писмен отговор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ц. Г., срещу заповед № РД-19-7706-130/17.07.2019 г. на областния управител на Област Варна, с която на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено изземването на поземлен имот с идентификатор 10135.5501.72, представляващ частна държавна собственост и имот с идентификатор 10135.5501.73 - публична държавна собственост, поради това, че Ц. Г. се е самонастанил в тях и ги държи без правно основание. Въз основа данните от приложените по делото доказателства е прието за установено, че имотите са актувани като държавна собственост и предоставени за управление на областния управител на Област Варна. С писмо от 15.02.2018 г. директорът на РИОСВ-Варна е уведомил областния управител, че е отпаднала необходимостта от ползване на съоръженията "Пристан" и фургон, разположени в двата имота, за което на 25.10.2018 г. е съставен приемо-предавателен протокол, по който същите са предадени на Областна администрация Варна. При оглед, извършен на 9.07.2018 г. от експерти в Областна администрация-Варна, е установено, че в имотите се е настанило лицето Ц. Г., за което не са налице договорни отношения, обосноваващи ползването им. С писмо от 26.02.2019 г. областният управител на Варна е изискал от директора на ОД на МВР-Варна, да му предостави личните данни на Ц. Г. с оглед предприемане на действия по изземването на горепосочените имоти по реда на чл. 80 ЗДС, при което получил в отговор данни за постоянния адрес на лицето в [населено място], [адрес] и за настоящия - в [населено място], [област], [община]. С писмо изх. № РД-18-3200-4/5/02.05.2019 г., изпратено на настоящия адрес на лицето, областният управител на Област Варна уведомил Г., че започва процедура по чл. 80 ЗДС по отношение на имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73, като му дава възможност по реда на чл. 26, ал 1 АПК, да изрази становище. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване в известието за доставяне, че "получателят се е преместил на друг адрес, живее във Варна". Във връзка с това и на основание чл. 61, ал. 3 АПК /в редакцията му по ДВ, бр. 27/2014 г. / е изготвено уведомление № РД-19-3200-4/6/19.06.2019 г. от областния управител, което на 20.06.2019 г. е поставено на таблото за съобщения и обяви в сградата на Областна администрация Варна. На 17.07.2019 г. областният управител на Област Варна е издал оспорената заповед № РД-19-7706-130, изпратена до Г. на постоянния му адрес, но на обратната разписка е отразено "непознат" и "адресът недостатъчен". При това, на 7.08.2019 г. на основание чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , заповедта е поставена на таблото за съобщения и обяви в сградата на Областната администрация. С последваща заповед от 03.09.2019 г., областният управител определил служителите, които да извършат фактическото изземване на имотите, като на свой ред в констативен протокол от 10.09.2019 г., комисията е отбелязала, че в проведен телефонен разговор с Г., същият е заявил, че ще съдейства и ще освободи имотите в срок до 26.09.2019 г. Административен съд - Бургас е приел, че жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, тъй като не била спазена процедурата по чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. В тази връзка е изтъкнато, че заповедта е изпратена на постоянен адрес на жалбоподателя в [населено място], [адрес], докато от представено копие от личната карта на лицето е видно, че адресът му в [населено място] е на [адрес], прието като индиция за сгрешен адрес, освен ако не става въпрос за една и съща улица, с променено наименование. За да отхвърли жалбата съдът констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нередовното уведомяване на жалбоподателя за започналото производство и за процесната заповед е счетено за несъществено нарушение, тъй като не било довело до нарушаване правото на защите на лицето, което както в административното, така и в съдебното производство, е имало възможността да изрази становище и да ангажира доказателства по съществото на спора. Посочено е, че обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и по-конкретно на чл. 80 ЗДС, тъй като са били налице предпоставките за изземване на имотите, актувани като държавна собственост и държани от лицето, адресат на заповедта, без правно основание. Постановеното решение е правилно. Обосновано съдът е приел, че правото на защита на Г. не е нарушено, въпреки че не е спазена процедурата за уведомяването му за започналото производство. По делото е представено писмо изх. № РД-18-3200-4/5/02.05.2019 г. на областния управител на Област Варна до Ц. Г., изпратено на настоящия му адрес, в което е посочено, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК и във връзка с извършено предаване на имоти държавна собственост, е започнало административно производство за принудително изземване по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Писмото се е върнало в цялост, поради което законосъобразно органът е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. Но дори да се приеме, че процедурата по уведомяване на Ц. Г. за образуваното административно производство не е стриктно изпълнена, това не сочи на допуснато в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би могло да доведе до различен краен резултат при произнасянето на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Още повече, че от данните по делото е видно, че Г. "повече от 5 години е стопанисвал необезпокоявано имотите" и е уведомен от служители на областната администрация, че трябва да ги освободи, като в констативен протокол от 10.09.2019 г. изрично е отбелязано изявлението му, че ще съдейства, като ги освободи в срок до 26.09.2019 г. Следователно, дори да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 АПК и чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , то същото се явява несъществено, тъй като не е и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите на жалбоподателя в съдебното производство по обжалване на заповедта. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, Административен съд - Бургас правилно е приел, че са налице предпоставките за изземване на имотите - държавна собственост, на основание чл. 80, ал 1 ЗДС, тъй като се държат без правно основание. В производството по чл. 80, ал. 1 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице актове за държавна собственост, уведомление от РИОСВ - Варна, че е отпаднала необходимостта от ползване на активите, разположени в актуваните имоти, и последните се ползват от Ц. Г. без основание, то в случая е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. При това без правно значение в тази връзка са твърденията на касатора, че имотите се ползват и от трети лица. Следователно, като е приел заповедта за изземване на имотите за законосъобразна и отхвърлил като неоснователна, подадената срещу нея жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация-Варна сумата от 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение