Решение № 1433 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2020 г.

Решение № 1433 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба Г. Ангелов, чрез процесуален представител адвокат Е. Йорданов от АК – Кюстендил, срещу Решение № 213/02.10.2020 г., постановено по адм. дело № 520/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-09-31/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 21/25.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормите на чл. 58, ал. 4 и ал. 5, във вр. с чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, в условията на алтернативност последното да се отмени като неправилно и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответниците – В. Ангелова, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил и ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-09-31/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 21/25.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил, с което не е приета за трудова злополуката станала около 19. 40 ч. на 04.07.2019 г. с Б. Ангелов на път с участък на ГТЛ 5, стопанисван от ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за неоснователни възраженията на оспорващия относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на издаване на процесния акт. Изложени са мотиви за спазване на процедурата по разследване на декларираната трудова злополука по чл. 58, ал. 1-3 от КСО; по откриване на досие, съдържащо документите по чл. 59, ал. 1 от КСО; съставяне на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) въз основа на досието и издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е призната злополуката за трудова. Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователно релевираното възражение за незаконосъобразност на разпореждането, изразяващо се в невръчване на препис от протокола по чл. 10 от Наредбата за резултатите от извършеното разследване на жалбоподателя в качеството му на наследник на Б. Ангелов. При условията на чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от НУРРОТЗ протоколът е връчен на наследника В. Ангелова – съпруга, като на жалбоподателя е връчен на по-късен етап от производството /13.09.2019 г./. Първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който визираният порок от оспорващия не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО. Посочено е, че наследниците са майка и син и живеят на един и същ адрес. Прието е, че същите са разполагали с възможността в срока по закон да реализират правата си в административното производство – да узнаят фактите и да се запознаят с доказателствата, както и да упражнят правото си на оспорване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по реда на чл. 117 от КСО. Първоинстанционният съд отхвърля възраженията на оспорващия досежно неправилно приложение на материалния закон, с оглед наличие на хипотезата на чл. 66, ал. 2 от НМЕ, доколкото на пострадалото /починало/ лице не е извършена аутопсия. Предвид горното, в издаденото ЕР № 2638/11.12.2018 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД гр. Кюстендил - не се произнася по причинната връзка. Същото е обжалвано, като НЕЛК с ЕР № 0591/23.03.2020 г. го е потвърдил, отново непроизнасяйки се по причинната връзка на основание чл. 66, ал. 2 от НМЕ. Поради липса на протокол от аутопсия, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на лицето и условията на труд. Това не е сторено и в приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза вх. № 3380/13.08.2020 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че ограничението по чл. 60, ал. 2 от КСО представлява специално правило за доказването на причинната връзка между увреждането и условията на труд и е задължително и за органа, който издава първоначалния административен акт, и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол, респ. органът по чл. 60, ал. 1 КСО е обвързан от решението на друг орган, а именно този осъществяващ експертизата на работоспособността. По изложените съображения, първоинстанционният съд формира решаващ мотив, съобразно който намира за недоказано, че внезапното увреждане /смърт/ на Б. Ангелов на 04.07.2018 г. около 19. 30 ч. е настъпило в резултат от извършваната работа, поради което отхвърля жалбата като неоснователна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, с оглед съобщаване на оспорващия на резултатите от проведеното разследване на по – късен етап, респ. на 13.09.2019 г. Съгласно чл. 11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 КСО подписват протокола по чл. 10, че са запознати с него, и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в 3-дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. Самият протокол от своя страна на основание чл. 10, ал. 2 НУРРОТЗ се прилага към досието на злополуката и въз основа на това досие длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Видно от подадените жалби – срещу Разпореждане № 21/25.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – главен инспектор по осигуряването и Решение № 1040-09-31/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил правото на защита на лицето е реализирано в пълен обем. Възраженията на оспорващия са свързани не с установените факти, а с техния анализ и изводите, до които те водят относно вида на настъпилото увреждане на здравето на починалото лице и наличието на причинна връзка. Самото разследване е извършено пълно, всестранно и задълбочено, а твърденията на жалбоподателя за наличие на неизследвани обстоятелства не съответстват на отразеното в протокола. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочило акта до степен на нищожност, респ. незаконосъобразност, предвид участието в комисията по чл. 58 КСО на лице, което впоследствие е определено за длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е констативен административен акт, който се издава от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, овластено от този кодекс (закон) с административно правомощие (сравни § 1, т. 1 ДР на АПК), с властническо волеизявление да констатира (установява) или отрича съществуването на един факт с правно значение - трудова злополука или професионална болест. Едновременно с това разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК (като всеки административен акт) е и официален диспозитивен документ, а една съществена характеристика на всеки официален документ, независимо дали той е диспозитивен или свидетелстващ, е, че се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК). Според чл. 60, ал. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова въз основа на документите в досието. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията, наведени от оспорващия едва пред касационната инстанция за предубеденост и формирано вътрешно убеждение в длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. В настоящото производство спорен от правна страна е въпроса относно характера на злополуката, предвид нетравматичния й характер и липсата на произнасяне по причинната връзка от ТЕЛК, респективно НЕЛК, на основание чл. 66, ал. 2 НМЕ, при липса на протокол от аутопсия. По силата на чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ. В случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл. 60, ал. 2 КСО разпореждането, относно квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Въз основа на горното, следва извода, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В съответствие с горното е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение № 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г., шесто отделение; решение № 8990 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2018 г., шесто отделение; решение № 1995/13.02.2019 по адм. дело № 2712/2018 по описа на ВАС, шесто отделение; решение № 4843/16.04.2018 г. по адм дело № 4720/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение; решение № 4359/03.04.2018 г. по адм. дело № 4322/2017 г., на ВАС, шесто отделение; решение № 10194/01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 9092/28.07.2015 г. по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение; др. Неоснователни са оплакванията за нищожност на атакувания административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, при проведено съобразно посочените в закона процесуални правила. Спазена е предписаната форма, като са изложени подробни мотиви във връзка с неприемането на злополуката за трудова. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,