Решение № 6214 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2009 г.

Решение № 6214 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е -по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4/09.06.2009 г., постановено по адм. д. № 6/2009 г. на Административен съд гр. Габрово, по иск, подаден от Стефан Николов Глушков от гр. Велико Търново на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по реда на чл. 203 и сл. АПК е осъдена Областна дирекция на МВР-Габрово да заплати в полза на Глушков сумата 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление I 414/14.08.2008 г., издадено от началника на РПУ- Дряново, към ОД на МВР-Габрово.. Недоволни от решението в различните му части са останали и Областната дирекция на МВР и Стефан Глушков, които са подали касационни жалби. В жалбата на ОД на МВР-Габрово, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Изабела Савчева, по подробно развити доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушени процесуални изисквания се иска отмяна на съдебното решение в осъдителните му части за изплащане на обезщетение . Касаторът Глушков е поискал отмяна на решението като неправилно само в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на търсената сума в пълен размер . Страните не се явяват и не се представляват, и не изразяват становище по жалбата на другата страна. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби. Касационните жалби са предявени от заинтересувани страни в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, при което са процесуално допустими. При касационната проверка съдът прецени оплакванията във връзка с доказателствата по делото, при което по отделните жалби установи следното: По жалбата на ОД на МВР-Габрово: Предмет на производството пред първата инстанция е бил иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по реда на чл. 203 и сл. АПК - за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от издаването на незаконен акт- наказателно постановление, отменено по съдебен ред. Съдът е уважил иска като доказан по основание след като е установил, че със соченото по -горе наказателно постановление, на Глушков е наложено административно наказание- глоба, за извършена кражба на 08.08.2008 г. на 1 брой циментов бордюр, собственост на РПС-Дряново, на стойност 22,50 лева. Сочи се, че с влязъл в сила съдебен акт постановлението е отменено, като решаващия съд в мотивите си е приел, че Глушков не е осъществил от субективна страна деянието -кражба. Разглеждайки по същество предявеният иск- съдът го намерил за основателен. Претендираните от Глушков вреди са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, където същият е квалифициран като "крадец"- обстоятелство накърнило честта и достойнството му, Решението е валидно, допустимо и правилно в тази му част. Правилно е определена правната природа на предявения осъдителен иск. Наказателното постановление е отменено от съда като незаконосъобразно, тъй като именно наказващия орган не е изследвал въпроса за наличие на вина в действията на Глушков- дали взетият от него бордюр е отпадък, изхвърлена ненужна вещ или вещ, имаща сочената стойност, но оставена без надзор. Изводът на съда, отменящ постановлението е- не е налице престъпно деяние от страна на Глушков. На тази плоскост, законосъобразно първоинстанционния съд, разглеждайки кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт на орган на държавна власт, при или по повод административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от този акт и причинна връзка между акта и настъпилия вредоносен резултат- е приел иска за основателен. Предвид изложеното, решението в осъдителната спрямо ОД на МВР част следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Стефан Глушков: Предявения от него иск за неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева. Съдът го уважил частично- за сумата 200 лева. В отхвърлената част се оспорва с настоящата касационна жалба. Същата е неоснователна. Съдът, изхождайки от събраните в процеса доказателства, при условията на чл. 52 ЗЗД - е приел за справедливо да обезщети ищеца именно със сумата 200 лева. Отчетени са емоционалните преживявания на ищеца, свързани с квалифицирането му като "крадец", като е отчетен факта, че липсват доказателства случаят да е публично оповестяван, за неудобствата и нежеланата квалификация -близките на касатора са разбрали от самия него. Решението е правилно и в тази обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение