Решение № 11683 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2020 г.

Решение № 11683 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на пълномощниците на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас и на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас против решение № 2225 от 20.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1318/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, ІІ състав. С цитирания съдебен акт е отменена писмена покана изх. № 29-02-548 от 20.05.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас в частта й по т. 3, т. 6 и т. 7 общо за сумата 1875 лв. и е отхвърлена жалбата на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД в останалата й част. Всяка от страните по настоящото производство, в качеството им на ответници, са представили възражения по чл. 213а АПК, в които молят за отхвърляне на касационната жалба на насрещната страна и претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорванията. І. По касационната жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. В същата е посочено, че решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която са отменени т. 3, т. 6 и т. 7 от писмена покана изх. № 29-02-548 от 20.05.2019 г. страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения относно заболяванията на пациентите, при които не е проведено комплексно лечение, изискващо се от разпоредбата на чл. 343 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Иска се отмяна на решението в посочената му част, потвърждаване на писмената покана и присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество и на посочените в нея касационни основания е неоснователна по следните съображения: В т. 3, т. 6 и т. 7 от писмена покана изх. № 29-02-548 от 20.05.2019 г. е прието, че сумите за болничното лечение по ИЗ № 10304 по КП № 33, по ИЗ № 11119 по КП № 74 и по ИЗ № 11043 по КП № 29 са получени от УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД неоснователно и следва да бъдат възстановени, тъй като Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В констативен протокол № 1446 от 5.12.2018 г., на който е налице позоваване в писмената покана, като нарушена, е посочена нормата на чл. 343 от Националния рамков договор за медицинските дейности от 2018 г. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по т. 3 и т. 7 от писмената покана е счетено, че не следва да бъдат заплащани първите хоспитализации, тъй като още при тях са налице състояния, установяващи симптоматиката на повторната хоспитализация, а по т. 6 – да не бъде заплатена втората хоспитализация, тъй като болният е следвало да бъде комплексно лекуван при първата хоспитализация, а не да бъде повторно хоспитализиран. Въпросите относно наличната при първоначалната и последващата хоспитализация на пациентите симптоматика и дали същите са били комплексно лекувани не са от компетентността на съда, тъй като изискват специални знания в областта на медицината. Трите медицински експертизи са изслушани в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2019 г. в присъствие на процесуалния представител на ответника, който не ги е оспорил. включително и тази на д-р Костов. Изложените в тази касационна жалба съждения относно малена, мултифокален карцином, еволюцията на атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето изразяват медицински становища по принцип и целят да оборят експертизата на д-р Костов едва в касационното производство, което е процесуално недопустимо с оглед нормата на чл. 200, ал. 3, предложение второ ГПК. Съгласно цитираната, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Правилно и въз основа на цитираното неоспорено заключение, съдът е приел, че при случаите по т. 3 и т. 7 от писмената покана при първата хоспитализация категорично не са били налице данни за усложнение, което да бъде предварително предвидено и лекувано, респ. че не са били налице обективни данни за повторната хоспитализация. По т. 6 придружаващото заболяване е изяснено при втората хоспитализация, при която лицето е прието в хирургично отделение по повод мултифукален карцином. Неустановяването на фактическите и правни основания, на които се е позовал административният орган при издаване на писмената покана в посочените й части в хода на съдебното производство правилно е довело до частичната отмяна на административния акт. Поради липса на поддържаните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в посочената му част. Деловодните разноски в размер на 200 лв. са направени от Районна здравноосигурителна каса – Бургас във връзка с касационната жалба, която е неоснователна. По последната не се дължи и юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода по спора в тази му част липсват предпоставките на чл. 143, ал. 4 АПК. ІІ. По касационната жалба на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД. В същата се оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от писмена покана изх. № 29-02-548 от 20.05.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Релевирани са оплаквания за наличие на отменителните основания чл. 209, т. 3. Иска се отмяна на решението в оспорената му част. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество и на посочените в нея касационни основания е неоснователна по следните съображения: Не може да бъде възприета тезата на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в писмената покана липсват правни основания. В същата са възпроизведени дословно текстовете на чл. 349 и на чл. 343 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Казаното се отнася и до констативен протокол № 1446 от 5.12.2018 г., който съдържа освен това цифрово изписване на тези текстове и посочване на нормативния акт. Цитираният констативен протокол е връчен на лечебното заведение, което е подало срещу него и срещу протокол за неоснователно получени суми № 1452 от 5.12.2018 г. възражение вх. № 29-02-852 от 11.12.2018 г. до Директора на РЗОК – Бургас. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България и трайната практика на ВАС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт и е възможно да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случаите, когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения също се приемат за мотиви на самия акт. В изготвения констативен протокол за резултатите от извършената проверка надлежно е отразено правното основание въз основа, на което следва да се възстановят заплатените суми по процесните клинични пътеки. Посочена е и нормата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. По отношение на медицинските експертизи, важи казаното в настоящите мотиви относно срока за оспорването им и присъствието на процесуалния представител на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД. Заключенията на вещите лица са обсъдени от съда при съблюдаване на предмета на спора и наличните по административната преписка писмени доказателства. По т. 1 и т. 2 от писмена покана изх. № 29-02-548 от 20.05.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, спорът е относно следва ли да бъдат заплатени две клинични пътеки, от които една терапевтична и друга хирургичната КП. Разпоредбата на чл. 349 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. изрично предвижда, че при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична помощ се заплаща само хирургичната КП. И в двата случая, отразени в писмената покана, след приема на пациентите по терапевтични клинични пътеки съответно № 197 "Консервативно лечение на остри коремни заболявания и КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума", ЗОЛ са постъпили в интервал от два дни по хирургичните КП № 175 "Оперативни процедури на тънки и дебели черва, включително при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем на сложност при лица над 18 години" и по КП № 195 "Оперативно лечение при остър перитонит". Съдът не се е позовал на експертизата на вещото лице д-р Плачков, в частта й относно втората хоспитализация по т. 1 от поканата, която хоспитализация не е предмет на спора. По т. 2 от поканата е съобразил епикризата при първоначалната хоспитализация. Предвид нормата на чл. 349 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. без значение е по какви причини пациентите не са оперирани при първоначалната хоспитализация. Начинът на заплащане при посочената хипотеза е уреден изрично в подзаконов нормативен акт, който подлежи на спазване, както от изпълнителите на болнична медицинска помощ, така и от органите на Националната здравноосигурителна каса. По отношение на т. 4 от писмената покана вещото лице лекар-неонатолог е констатирала нарушения при лечение на новородено дете, довели като резултат до неустановяване при първата хоспитализация на причинителя стафилококова инфекция, която е могла да бъде констатирана при по-задълбочено микробиологично търсене чрез хемокултура (посявка на кръв). Приетото от административния орган и съда за недължимо плащане на първата хоспитализация е правилно. Касаторът възприема цитираната експертиза без да съобрази констатираните от неонатолога нарушения и се позовава само на несъвършенства в нормативната уредба, но те не са били пречка за установяване на стафилококовата инфекция още при първата хоспитализация. По т. 5 от писмената покана относно възстановяването на сумата по втората хоспитализация, съдът правилно се е позовал на заключението на вещото лице д-р Плачков и в тази връзка е направил извод, че усложнението, настъпило след първата хоспитализация и наложило втората хоспитализация не може да се развие за 24 часа от предходната дехоспитализация, а е вследствие на недобре лекувана и не навреме разпозната компликация, а именно супурация на оперативна рана. Нормата на чл. 343 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. изисква придружаващите заболявания и усложненията да се установяват и лекуват комплексно с основното заболяване. Предвид така изложените мотиви не са установяват твърдените от лечебното заведение нарушения по чл. 209, т. 3 АПК и решението се оставя в сила в посочената му част. От данните по делото се установява, че УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД е направила разноски в размер на 200 лв. за подаване на касационна жалба, а последната е неоснователна. Няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отговора по касационната жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, нито е представен списък по чл. 80 ГПК. Първоинстанционният съд е присъдил разноски съобразно уважената част от жалбата. По изложените съображения в полза на лечебното заведение не се присъждат разноски за касационна инстанция. Предвид изхода по спора в тази му част и направено искане с отговора на пълномощника на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Районна здравноосигурителна каса – Бургас се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за отговора по касационната жалба на УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,