Решение № 693 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2008 г.

Решение № 693 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по постъпилата от Д. А. Т. и Н. К. Т. от гр. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 3.07.2008 г. по гр. д. № 2119/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставено в сила въззивното решение по гр. д. № 1009/2005 г. на Б. окръжен съд. С последното е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.07.2005 г. по гр. д. № 79/94 г. на П. районен съд, с което е е отхвърлен предявения от Д. А. Т. и Н. К. Т. /Величкова/ иск за предаване от ответниците владението на 111 кв. м. в югоизточната част на УПИ * - 2455 в кв. 208 по плана на гр. П. от 1987 г., ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда. Молителите сочат като основание за отмяна наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не са могли да се снабдят своевременно - основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят скица и записка за вписване № 125 от 8.12.27 г., които според тях са от съществено значение за делото и биха променили изводите на съда, поради което молят за отмяна на влязлото в сила решение и делото се върне за ново разглеждане. От ответниците по молбата за отмяна О. П., чрез кмета инж. В. И., Б. С. К. и В. С. Б., чрез пълномощниците им, оспорват молбата като неоснователна, а останалите не са взели становище. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителите, въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 3.07.2008 г., с постановяването му, поради което и молбата за отмяна, подадена на 2.10.2008 г. е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да потвърди въззивното решение, Върховният касационен съд в решението си, чиято отмяна се иска в настоящето производство, е приел, че действително наследодателите на ищците са били собственици на имот № 2*/идентичен с част от имот № 2* по плана от 1958 г./, част от който с площ 90 кв. м. попада в парцел **** - кв. 210 по плана от 1958 г., в който е построена триетажната жилищна сграда. От тази площ 25 кв. м. са били отчуждени от наследодателите на ищците, сега молители по ЗОЕГПНС, а за останалата площ от 65 кв. м. няма данни за проведена отчуждителна процедура, поради което и съдът е приел, че са отчуждени не по установения ред, по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ. Поради обстоятелството, че сградата, построена върху това място, включващо и спорната площ, е построена законно, видно от типовия договор за строителство, с който е отстъпено правото на строеж, строителното разрешение и протокол за строителна линия, то имотът е застроен, поради което и не съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 1 ЗВСВОНИ. От незастроената му част не може да се образува самостоятелен парцел, поради което не подлежи на възстановяване по реституционния закон и предявения ревандикационен иск е неоснователен. Съдът се е позовал и на разясненията на ТР № 1/95 г. и ТР № 6/2006 г. - т. 1. Следователно, представените с молбата писмени доказателства - скица и записка за вписване от 1927 г. на първо място не представляват нови писмени доказателства, и на второ място - не са от съществено значение за делото. Освен това, страната е могла да се снабди своевременно с тях по време на разглеждане на делото, при което регулационният статут на имота е изяснен с помощта на техническите експертизи, многобройните писмени доказателства, вкл. и идентична на представената скица, приложена на л. 6 от първоинстанционното производство. Прието е, че наследодателите на ищците са били собственици на спорния имот, поради което и записката за вписване на нотариален акт от 1927 г., с която молителите са могли да се снабдят своевременно, не би имала съществено значение за делото, тъй като изводът за неоснователност на ревандикационния иск е обоснован на липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение е извънредно, извънинстанционно средство за защита, което може да се развие само при изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В случая не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представените към молбата за отмяна скица и записка за вписване не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са могли да бъдат известни на молителите или с които същите да не са могли да се снабдят, поради което подадената на това основание молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителите следва да заплатят на ответниците Б направените от тях за настоящето производство съдебни разноски. Водим от горното, настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд