Решение № 4325 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2008 г.

Решение № 4325 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тигран Согомонян, гражданин на Армения срещу решение № 617 от 23.06.2008 г. постановено по адм. дело № 1053/2007 г. от АС - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението на съда следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началник на група "Миграция" при ОД "Полиция" - Благоевград счита касационната жалба за неоснователна. Процесуалният представител на ВАП излага подробно и аргументирано становище за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 24 от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ), образувано по жалба на Тигран Согомонян, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1552 от 07.11.2007 г. на началника на група "Миграция" при Областна дирекция "Полиция" гр. Благоевград, с която е постановен отказ за продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в РБ на чужденец на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ вр. чл. 13, т. 3 и т. 4 , чл. 17, ал. 1 и чл. 38 от ППЗЧРБ. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията, посочени от оспорващия и на основание представените от страните доказателства, съдът е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Така постановеното е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗЧРБ. Жалбоподателят е подал молба с направено искане да му бъде продължен срока на пребиваване в РБ. В мотивите към молбата си е посочил, че е пристигнал в страната ни с родителите си през 1995 г. (когато е бил на 8 години), израснал е тук, тук е завършил основно и средно образование, иска да продължи обучението си. Към молбата си е приложил и доказателства в подкрепа на твърденията, вкл. предложение рег. № 751-01-3 от 01.03.2007 г. на зам. председателя на НС на РБ - проф. Л. Корнезов до вицепрезидента на РБ г-н А. Марин; предложение на председателя на Епархийския съвет на Арменската Апостолическа Православна Църква в България и председател на общонационалния комитет на арменската духовна и светска общност в България; подписка и др. Преценявайки основателността на жалбата на основание представените по делото доказателства съдът законосъобразно е приел, че жалбата е неоснователна. Съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ като е приел, че наличието на издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ (от изброените визи за дългосрочно пребиваване) е абсолютна предпоставка за законно влизане и пребиваване на чужденеца в страната и кумулативно условие, за да бъдат обсъждани допълнителните основания, при наличието на които чужденецът може да получи разрешение за продължително пребиваване в страната по реда на чл. 23, ал. 3 ЗЧРБ. В разпоредбата на чл. 13 ППЗЧРБ за получаване на разрешение за продължително пребиваване са посочени какви документи следва да бъдат представени от чужденеца в териториалната служба за административен контрол за чужденците, освен редовен документ за задгранично пътуване и входна виза, които документи за конкретния случай не са представени от жалбоподателя пред административния орган. Жалбоподателят не е представил с молбата до административния орган и допълнително в касационното производство писмени доказателства, от които да се установи на какво основание е пребивавал в страната до навършване на пълнолетието си и притежава ли виза за дългосрочно пребиваване, което обстоятелство е достатъчно основание за неоснователност на молбата, както законосъобразно е приел и съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,