Решение № 1768 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2017 г.

Решение № 1768 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. С. Д. против решение № 2782 от 25.04.2017 г. по адм. дело № 640/2017 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/13763 от 21.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- С.. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства, тъй като месечната добавка за дете с трайни увреждания следва да бъде отпусната от 1- во число на месеца, през който е определена инвалидността, а не от началото на месеца, през който е подадено заявлението. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- С. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административен съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на административния съд за отхвърляне на жалбата е направен, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Заключението, че тримесечният срок по чл. 9, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД отм.) за подаване - заявлението декларация за отпускане на добавка за минал период, е пропуснат, е направено при липса на доказателства за това кога заявителката, която сама отглежда дете с увреждане, е узнала за решението на ТЕЛК, съответно кога експертното решение е съобщено на адресата. Това обстоятелство е съществено за изясняване на спора, тъй като именно с узнаване на административния акт се свързва настъпването на последиците от него и съответно възможността на заинтересованото лице да реализира правата си, включително да оспори акта, ако той е неблагоприятен за него. В този смисъл са общите разпоредби на АПК относно съобщаването на административните актове и за сроковете за оспорване (чл. 61, ал. 1 АПК, чл. 149, ал. 1АПК), както и разпоредбата на чл. 112а от Закона за здравето, която изрично предвижда, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК се съобщават на заинтересованите лица. Това разбиране е възприето в решенията по адм. дело № 4735/2017 г., по адм. дело № 4067/2015 г., по № 12294/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, които изрично свързват тримесечния срок по чл. 9, ал. 6 ЗСПД (отм.), сега чл. 8д, ал. 8 ЗСПД с узнаване на експертното решение на ТЕЛК, съответно НЕЛК, от адресата. В случая горните обстоятелства не са изяснени, доказателства не са представени и в нарушение на чл. 170 и чл. 171, ал. 4 АПК на страните не са дадени конкретни указания относно тежестта на доказване на тези факти. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като създават вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност на административния акт е направен, без да са изяснени релевантните за спора факти и без на страните да е дадена възможност да представят доказателства. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд С. - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по- горе в мотивите на настоящото решение и да изясни кога решението на ТЕЛК е съобщено на жалбоподателката Д., като събере необходимите доказателства. След преценка на относимите доказателства, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските и пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,