Решение № 3986 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2019 г.

Решение № 3986 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Кестенов като пълномощник – процесуален представител и родител на Х. Кестенов (към момента на разглеждане на делото вече пълнолетен, но непълнолетен към датата на подаване на жалбата) от [населено място], обл. Пловдив, срещу допълнително решение № 1928 от 21.03.2019 г., постановено по административно дело № 2337 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспореното допълнително решение и постановяване на друго, с което да се уважи искането за обявяване на нищожност на заповед № 110 от 07.02.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД). Възведена е и претенция за присъждане на деловодни разноски, както за настоящата инстанция, така и за предходните, които в представения списък са уточнени в общ размер от 2490 лева (адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ безплатна правна помощ на роднина за четири инстанции – 2400 лева, и платени държавни такси – 90 лева). Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност" - отдел "Лечение и здравно обслужване на деца" към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), редно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор и/или становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалвания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка касационната инстанция съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VІ-то отделение, счита касационната жалба за неоснователна. С решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", на Х. Кестенов, [дата на раждане], с диагноза [диагноза], е отказано подпомагане за лечение в Очна клиника "Елексир – Калуга", гр. Нови Сад, Република Сърбия, на основание чл. 4, предл. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (ПДОРЦФЛД – понастоящем отменен, но приложимо действащо право към момента на издаване на акта), поради това, че методът на лечение, прилаган в тази клиника, е експериментален. С решение № 3764 от 29.05.2015 г. по административно дело № 9816/2014 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Х. Кестенов, подадена чрез законните му представители В. Кестенова (майка) и С. Кестенов (баща), срещу решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца". С решение № 2810 от 14.03.2016 г. по административно дело № 8578/2015 г. Върховният административен съд е отменил посоченото решение на АССГ, отменил и потвърденото по същество с него решение на директора на ЦФЛД, с което е отказано исканото подпомагане на лечението на Х. Кестенов, и върнал преписката на органа за решаване на въпроса по същество в 30-дневен срок при спазване на дадените в мотивите на съдебния акт на касационната инстанция задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на преписката директорът на ЦФЛД е издал заповед № 110 от 07.02.2018 г., с която е отказал организационно и финансово подпомагане на Х. Кестенов за лечение в Очна клиника "Еликсир" в гр. Нови Сад, Република Сърбия. С решение № 3306 от 18.05.2018 г. по административно дело № 2337/2018 г. Административен съд – София-град е отменил като незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения заповедта от 07.02.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и му изпратил преписката за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. Указанията са за провеждане на нова процедура по обсъждане на заявлението от 25.08.2014 г. за подпомагане на лечението на Х. Кестенов в "Очна клиника "Елексир" в гр. Нови Сад, Република Сърбия, при стриктно (а не формално) спазване на административнопроизводствените правила. Решението от 18.05.2018 г. на първоинстанционния съд е атакувано пред ВАС с касационна жалба от процесуалния представител на Х. Кестенов, в частта му, с която съдът не е прогласил за нищожна заповед № 110 от 07.02.2018 г. на директора на ЦФЛД. Върховните съдии с определение от 08.01.2019 г. са прекратили производството по образуваното административно дело № 8792/2018 г. по описа на ВАС и са изпратили делото по подсъдност на Административен съд – София-град за разглеждане в производство по чл. 176 от АПК на искането на адвокат С. Кестенов в качеството му на процесуален представител на Х. Кестенов, за допълване на решение № 3306 от 18.05.2018 г. по административно дело № 2337/2018 г. по описа на АССГ, в частта му, с която се иска обявяване за нищожна на заповед № 110 от 07.02.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца". С обжалваното по настоящото дело допълнително решение № 1928 от 21.03.2019 г. по административно дело № 2337/2018 г. Административен съд – София-град е отхвърлил искането на Х. Кестенов за прогласяване на нищожност на заповед № 110 от 07.02.2018 г. на директора на ЦФЛД. За да постанови този резултат съдът е коментирал съответствието на новоиздадения административен акт с цитираното решение на Върховния административен съд, и въз основа на това е формирал решаващ извод, че не е налице твърдяното от жалбоподателовия повереник противоречие по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК на заповедта от 07.02.2018 г. с влязлото в сила решение № 2810 от 14.03.2016 г. по административно дело № 8578/2015 г. на Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав споделя този извод. Изброените в мотивите на решение № 2810 от 14.03.2016 г. по административно дело № 8578/2015 г. по описа на Върховния административен съд дейности са извършени от административния орган, който е провел повторната процедура по разглеждане на заявлението за организационно и финансово подпомагане на Х. Кестенов за лечение в Очна клиника "Елексир", находяща се в гр. Нови Сад, Република Сърбия, по указания му от ВАС начин: изпратено е писмо, с което е изискана информация относно лечението на детето в гр. Нови Сад, какви процедури/лечение са му извършвани, какви предстоят, кога и колко пъти се очаква да се провеждат, като поисканата информация е предоставена; с друго писмо е изискана информация относно провежданите лечения и от бащата на детето, която информация също е предоставена, придружена с медицинска документация; изискан е доклад по случая на детето от външен консултант (доц. Чернодринска), и такова становище е представено от запитания експерт; по преписката е събрана и етапна епикриза от очния кабинет на лекуващата лекарка в България (д-р Гроздева); впоследствие органът е изискал от друг външен консултант (проф. И. Петкова) да изготви доклад по искането за организационно и финансово подпомагане, като исканото становище е предоставено; отново е изискано изготвяне на доклад от доц. Чернодринска, която повторно е представила становище; заявлението за подпомагане на лечението на детето в Сърбия е разгледано на заседание на Обществения съвет към ЦФЛД, където е взето решение да се постанови отказ по подаденото заявление; едва тогава директорът на Център "Фонд за лечение на деца" е издал оспорената пред АССГ заповед от 07.02.2018 г. за отказ за организационно и финансово и подпомагане, в която е описано заявлението, диагнозата на детето, направеното допълнително проучване, а именно становищата на двамата външни експерти (същите са отразени с техните мотиви), проведеното от обществения съвет заседание и неговото решение, като е посочено, че директорът на ЦФЛД възприема цитираните медицински становища на експертите, както и, че е възприето становището на обществения съвет, че исканото организационно и финансово подпомагане следва да бъде отказано. Следва да се отбележи, че указанията на ВАС не са изпълнени изцяло и това процесуално нарушение е препятствало сезирания съд да направи пълноценен извод досежно материалната законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което АССГ е отменил заповедта и е върнал преписката на директора на ЦФЛД за ново произнасяне съгласно дадени отново конкретни указания. Това обаче не влече нищожност на административния акт, с който повторно е отказано търсеното подпомагане за лечение на дете в чужбина. На първо място, Върховният административен съд с решението си по дело № 8578/2015 г. е дал указания, свързани с отстраняването на допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения, като се извърши допълнително събиране на информация по случая и нова преценка на основателността на заявлението, съгласно предписанията на относимата за казуса нормативна уредба. ВАС обаче не е давал указания за издаване на административен акт, с който да се удовлетвори желанието на заявителя за организационно и финансово подпомагане на лечението на детето в Очна клиника "Елексир" в гр. Нови Сад, Република Сърбия. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, а всеки заинтересован може да се позове на нищожността или да иска от съда да я обяви. В случая не е налице твърдяната нищожност на заповедта от 07.02.2018 г. поради противоречие с решението на ВАС от 14.03.2016 г. Съдът с диспозитива си се е произнесъл по правилността на атакуваното пред него решение на АССГ от 29.05.2015 г., и по същество, отменяйки както съдебното решение, така и решението на директора на ЦФЛД от 30.09.2014 г., комуто е дал указания за произнасяне при спазване на дължимата процедура. Следователно, обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на ВАС по административно дело № 8578/2015 г. се свързват и с предмета на правния спор пред АССГ по административно дело № 9816/2014 г., отнасящ се до законосъобразността на решение № 1100 от 30.09.2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца". При тази констатация повторният отказ, обективиран в заповед № 110 от 07.02.2018 г. на директора на ЦФЛД, не е нищожен, тъй като не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на ВАС. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, са по отношение на страните, основанието и предмета на правния спор. Затова, когато законодателят посочва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Евентуалната хипотеза, в която административният орган не е зачел силата на пресъдено нещо на съдебното решение, по същество касае незачитане на правните последици от постановеното съдебно решение. Защото именно зачитането на силата на пресъдено нещо позволява да се наложи действителното правно положение като критерий за законосъобразно поведение, в случая на административния орган – директора на ЦФЛД. По тези съображения, ако административният орган е постановил акта, без да съобрази и да изпълни в достатъчна степен дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, то неговият акт ще бъде незаконосъобразен, но не и нищожен. Изложеното по-горе налага извод, че първоинстанционният съд е постановил правилно допълнително съдебно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените по делото разноски за производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна, а ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се следват и нему. Искането за присъждане на направените разноски за съдебното производство пред предходните инстанции в случая не е от компетентността на настоящия съд. То е било направено изрично пред АССГ, който не се е произнесъл по него, и съответно страната е следвало да се възползва от възможността да се иска допълване на основното първоинстанционно съдебно решение (това от 18.05.2018 г.) по реда и в срока по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,