Решение № 14397 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2018 г.

Решение № 14397 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на МБАЛ "Рахила Ангелова" АД гр. Перник, депозира чрез пълномощника адв. Стоицева, срещу Решение № 28/13.02.2018 г. по адм. дело № 480/2017 г., по описа на Административен съд – Перник. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, и противоречи на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът бил приел, че лечебното заведение може да носи отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изтъкват доводи в тази насока. Не били установени конкретно претърпяни физически и психически болки, страдания и неудобства, които да подлежат на обезщетяване в конкретния случай. Ответната по жалбата страна депозира отговор, с който твърди, че касационната жалба е частично недопустима, тъй като се оспорва решението и в благоприятната за касационния жалбоподател част. По същество намира същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Н. Христов, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу МБАЛ "Рахила Ангелова" АД. Претендирано е присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв., настъпили в резултат на претърпени болки и страдания от ищеца за периода 28.04.2014 г. до 15.11.2016 г. ведно със законната лихва от 15.11.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7431, 48 лв., представляващи неполучена пенсия за описания по-горе период ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2016 г. до окончателното й изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение ответникът е осъден да заплати на Христов обезщетение в размер на 5000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, за претендирания период. Искът за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен изцяло. МБАЛ е осъдена да заплати на Христов разноски съобразно уважената част от иска. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел за установено, че с молба вх. № 1330/28.04.2014 г. Н. Христов е поискал да бъде освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова" АД – Перник, поради наличието на заболяване водещо до необходимост от неговото инвалидизиране. Експертно решение е издадено от сезираната ТЕЛК под № 2687/15.11.2016 г. С разпореждане № [ЕГН], издадено от ТП НА НОИ – Перник, на Христов е отпусната социална пенсия за инвалидност от 15.11.2016 г., със срок на инвалидност до 1.11.2018 г., в размер на 265, 41 лв. месечно. В хода на съдебното дирене е установено, че на лицето е била определена трайна намалена работоспособност 86 % за две години, тъй като същият страда от [диагнози]. От разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели – Мирчев и Димитров, е установено, че походката и движенията на ищеца били затруднени и същият изпитвал силни болки и страдания. Лежал е многократно в болница и са му давани отпуски по болест. Придвижвал се все по-трудно с времето и бил изключително притеснен от обстоятелството, че ТЕЛК не му издава решение за установяване на състоянието и съответно инвалидизиране. Първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган – ТЕЛК при ответната по делото МБАЛ, тъй като същият не се е произнесъл в дадения от законодателя срок, който е изтекъл на 28.07.2014 г. Това бездействие е станало причина ищецът в първоинстанционното производство да търпи болки и страдания както и психически дискомфорт, тъй като не е могъл да се освидетелства своевременно и надлежно, което от своя страна да му даде възможност да се възползва от правата, които евентуално инвалидизиране би му осигурило. Поради заболяването си Христов изпаднал в относителна социална изолация, пречеща му да поддържа нормални и необходими социални контакти. Като справедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди съдът приел сумата от 5000 лв., като до претендирания размер искът е квалифициран като недоказан. Претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът е приел за неоснователно. Правото на лицето да получи инвалидна пенсия според първоинстанционния съд възниква от момента на наличието на документ, а именно: влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Това право на пенсия се пораждало от датата на инвалидизирането. Налице по делото било данни, че Пенсионният орган не е изпълнил законовото изискване за отпускане на пенсия за инвалидност от момента на нейното възникване. След като ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва това решение, то влязло в законна сила и същият е получил съответния размер пенсия за инвалидност. Ответникът в първоинстанционното производство не следвало да носи имуществена отговорност във връзка с неправилно приложение на нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО, неправилно приложена от органа по пенсионирането. Началото на инвалидизирането било определено от ТЕЛК с дата 15.11.2016 г., като липсата на жалба срещу този акт е довело до влизането му в законна сила и в частта, касаеща началния момент на инвалидизиране. Жалбата е подадена от лице имащо право да оспорва неблагоприятен за него съдебен акт, подлежащ на обжалване, пред горестоящата инстанция и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е формулирал ясни и напълно споделени от настоящата инстанция мотиви относно наличието на пасивна процесуална легитимация у ответника в първоинстанционното производство. Съобразно чл. 105, ал. 1 от Закона за здравето Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с Министъра на здравеопазването към държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ, Центрове за психично здраве и др., като според ал. 2 на същия текст ТЕЛК –овете са структурни звена към съответното лечебно заведение и се финансират на базата на договори сключени между директорите на тези лечебни заведения и Министъра на здравеопазването. С оглед вида и характера на дейността на ТЕЛК се достига до единствено възможния извод за административен характер на тяхната дейност. По силата на специалните правни норми, регулиращи дейността им, на тях са предоставени властнически правомощия свързани с установяване, констатиране и издаване на решения във връзка със здравословното състояние на едно лице и актовете им са от значение за възникването на съответни права и задължения както за лицето, подало молба за освидетелстване, така и за органите от държавния и общинския апарат, които имат отношение към водената социална политика. Предвид описаното, отговорността на ТЕЛК за вреди следва да се търси именно по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След подробно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допустимост и частична основателност на предявените пред него искове за обезщетяване на настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на ТЕЛК към МБАЛ "Рахила Ангелова" АД. Безспорно е, че комисията е сезирана на 28.04.2014 г. от Н. Христов, с искане за освидетелстване на здравословното му състояние, тъй като е безспорно, че лицето е страдало от заболяване, което оказва неблагоприятно въздействие върху способността му да полага труд и да се придвижва нормално, съобразно общоприетите стандарти. По силата на чл. 32, ал. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е следвало да се произнесе в 3-месечен срок, а именно до 28.07.2014 г. Сезираният орган е постановил решение едва на 15.11.2016 г. с оглед здравословното състояние на Христов и ограниченията, които са възникнали в резултат на заболяването му, същият е търпял болки, страдания и психически дискомфорт, тъй като не е бил в състояние да изпълнява свободно и в пълнота трудовите си задължения, да бъде надлежно и своевременно трудоустроен, което съответно е повлияло както на неговия социален живот, така и на физическия и психически комфорт. В резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК през период от две години и четири месеца за лицето безспорно са настъпили неимуществени вреди, които по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на компенсиране. Първоинстанционният съд е формулирал достатъчно ясни мотиви за наличието на връзка между незаконосъобразното бездействие на администрацията и търпяните от ищеца негативни усещания – болки страдания и душевен дискомфорт. При наличието на всички предвидени от законодателя предпоставки, в случая, а именно: незаконосъобразно бездействие, настъпила за ищеца вреда и пряка и непосредствена връзка между това бездействие и вредата, то е следвало да се ангажира имуществената отговорност на ответника. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд се е съобразил с въведения от законодателят в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като са взети предвид интензитета на негативните усещания, които Христов е търпял и продължителния период от време, през което е бил под тяхното въздействие. Сумата от 5000 лв. е достатъчна и необходима, за да овъзмезди ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Претенцията за обезщетяване на имуществени вреди е правилно квалифицирана като неоснователна. Христов не е оспорил акта на органа, извършил медицинското му освидетелстване, в частта в която същият се е произнесъл относно началния момент на инвалидизиране. При това положение актът е влязъл в законна сила и не е налице едно от изискуемите по закон основания за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. След като е определена начална дата на инвалидизиране на лицето 15.11.2016 г., то пенсия се дължи по силата на съответните разпоредби от КСО именно от този момент. Поради описаното първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице о снования за присъждане на търсеното от Христов обезщетяване на настъпили за него имуществени вреди. Лицето е имало възможност да оспори акта на медицинската експертиза, а на по-късен етап и решението на НОИ и в хода на това производство да защити евентуално наличните си права за получаване на пенсия за инвалидност от по-ранна дата, предхождаща датата, от която лицето е придобило съответния процент инвалидност, описан в решението на ТЕЛК. Претенцията за присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски от страна на ответната по жалбата страна следва да се приеме за основателна. Представени са доказателства за направен от Христов разход в размер на 850 лв. за ангажиране на адвокат, който да му окаже правна помощ и съдействие в хода на настоящото производство. Липсва възражение относно размера на това възнаграждение, поради което и следва да бъде присъден изцяло. Предвид описаното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съдебен акт като правилен, обоснован и нестрадащ от пороците, описани в касационната жалба, следва да бъде изцяло потвърден ведно със законните последици от това. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение