Решение № 4132 от 19.4.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение19.04.2023 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5086 от 26.07.2022 г. по адм. д. 12364/2021 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. срещу Решение 5086 от 26.07.2022 г. по адм. д. 12364/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение РД-11-1408 от 09.11.2021 г. за определяне на финансова корекция на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в размер на 116 002,63 лв. В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и приложимия закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-11-1408 от 09.11.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. и заместник-министър на икономиката за определяне на финансова корекция на Комисията за защита на потребителите в размер на 116 002,63 лв. Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). В акта се съдържа констатация за допуснато от КЗП нарушение на принципа на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета и в частност на принципите на ефикасност и ефективност по чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). За посочената нередност е определена финансова корекция в размер на 116 002,63 лв., които представляват верифицирани и платени от УО разходи за СМР за обекта на КЗП в гр. София, [адрес]. Актът е мотивиран, че една от сградите, обект на интервенция, е променена, поради което не е постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите действия и постигането на целите, както и предприетите действия не са способствали за постигане на поставените цели. Съдът е установил от фактическа страна, че КЗП е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-2.005-0001-С04 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, процедура чрез директно предоставяне за изпълнение на проект Повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия . За разходване на средствата, предвидени за СМР, бенефициерът е публикувал обява 4/27.04.2017 г. за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП, като в резултат на проведената процедура е сключен договор BG16 RFOP002-2.005-С01-Se-06/35 от 03.07.2017 г. с ДС Строй ДЗЗД на стойност 210 056,67 лв. без ДДС. и 252 068 лв. с ДДС. Сумата по договора е за изпълнение на СМР във всички предвидени регионални дирекции на КЗП, а конкретно извършените дейности в гр. София са в размер на 121 166,27 лв. с ДДС. Върху същия договор е определена финансова корекция в размер на 5 % с предходен акт за друг вид нередност, поради което платените средства за извършените дейности на адрес гр. София, [улица] е размер на 115 107,96 лв. с ДДС. С писмо изх. Ц-00-875/04.03.2021 г. ръководителят на екипа и член на КЗП уведомява началник сектор Техническо изпълнение ГД ЕФК УО на ОПИК 2014-2020 г. за промяна на адреса на КЗП. В уведомлението е посочено, че на основание Решение 727/12.10.2018 г. и Решение 410/15.07.2019 г. на Министерски съвет на Комисията на защита на потребителите се предоставя за управление част от имот публична държавна собственост, находящ се в гр. София, [улица], а имотът на площад [улица] се отнема поради отпаднала необходимост, в резултат на което се налага промяна на адреса на изпълнение на горецитирания проект. В отговор на посоченото уведомление главният директор на Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност и ръководител на УО на ОПИК с писмо 92-00-1184/22.03.2021 г. одобрява искането за изменение на административния договор в частта относно мястото на изпълнение на проекта. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби. Този извод е мотивиран, че административният орган не е обсъдил обстоятелствата, които са наложили преместването на КЗП на друг адрес. Преместването е извършено единствено и само в изпълнение на посочените по-горе решения на Министерския съвет, извън контрола и правомощията на КЗП. КЗП е предприела всички необходими мерки за навременното информиране на УО. Административният орган е одобрил изменението на административния договор в частта му относно мястото на изпълнение на проекта, но всички тези действия не са обсъдени от УО, а са изложени бланкетни мотиви относно правната природа на финансовата корекция, а именно - че при определянето й не се изследва въпросът за наличие/липса на вина в действията/бездействията на бенефициера, а единствено и само дали същите нарушават правна норма и дали имат за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС. В допълнение съдът посочва, че КЗП е извършила последващи СМР в сградата на [улица], като са изградени на всеки от ползваните от КЗП етажи необходимите за заседания на помирителните комисии заседателни зали и съпътстващи помещения, което напълно отговаря на целите на проекта и което отново не е обсъдено при определяне на финансовата корекция. Обстоятелството, че е настъпила промяна в мястото на изпълнение на проекта, не може да обоснове генерален извод, че не са постигнати целите на проекта, още повече, че от страна на административния орган не са били извършени проверки за извършените от бенефициера СМР, каква е стойността на ресурса, който няма да се използва и как това ще се отрази на КЗП и като краен резултат дали препятства изпълнението на поставените цели на проекта. Крайният извод на съда е, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение. По горните съображения съдът е отменил акта за финансова корекция. Решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на административния договор дейностите по процесния проект, финансирани със средства от ОПИК, не се изчерпват само с процесните СМР. Процесните СМР са част от дейността по създаване на условия за функциониране на общите и секторните помирителни комисии и касаят само една от сградите тази в гр. София, [улица]. Наред с тази дейност проектът включва още 11 дейности, насочени към повишаване на ефективността и ефикасността на услугите, предлагани от КЗП за българските предприятия, като нито една от тях не включва СМР. Дейностите включват социологически проучвания, проучване на опита на страните-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, създаване на ноу-хау в подкрепа на дейността на българските предприятия в областта на защита на потребителите, провеждане на обучения, създаване на мобилни групи с цел засилване на превантивните функции на КЗП в работата с малки и средни предприятия, повишаване на ефективността на услугите, които предоставя КЗП на предприятията, създаване на виртуален хелпдеск с цел ефективно дистанционно обслужване, промоционални кампании, проучване и замерване на ефекта на проекта върху целеви групи, дейности за организация и управление. Обосновано съдът приема, че в административния акт няма анализ как промяната в една от сградите за изпълнение на проекта рефлектира върху изпълнението на проекта в неговата цялост и върху постигането на заложените цели. Нещо повече с предходен акт (изх. 92-00-1184 от 22.03.2021 г.), отново без анализ на ефекта, органът е одобрил изменение на административния договор в частта му относно мястото на изпълнение на проекта. А в самата съгласувателна процедура, която предхожда приемането на решението на Министерския съвет за отнемане на сградата на [улица] и предоставянето на сградата на [улица], министърът на икономиката е подкрепил промяната на сградата на КЗП със становище изх. 92-00-687 от 13.09.2018 г. без забележки. По горните съображения няма основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение