Решение № 4425 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Николова, срещу Решение 3988/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 7077/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на ВИГ В ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221723006535-091-001/12.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 775/05.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че ревизираното дружество не е съумяло да докаже реалността на спорната доставка, като липсват доказателства посоченият във фактурата доставчик да е извършил услугата. Счита, че съдът не е съобразил, че основният мотив на приходните органи, обосновал отказа на данъчен кредит, е липсата на действително извършена облагаема доставка, а не липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът ВИГ В ЕООД, чрез пълномощника адв. Попова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221723006535-091-001/12.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 775/05.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ВИГ В ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 25 000,00 лв. Основната дейност на ревизираното дружество е свързана с инвестиции, строителство, изграждане и експлоатация на соларна, фотоволтаична електрическа централа. ВИГ В ЕООД е придобило имот в Тутракан, върху който да започне изграждането ѝ. В хода на ревизията е установено, че през данъчния период м. 08.2023 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 25 000,00 лв. по фактура 0000002195/04.08.2023 г., издадена от ЕТ Джаров Я. Джаров , с предмет услуга съгласно договор от 19.07.2023 г. . Във връзка с реалността на доставката от ревизираното дружество са представени фактурата, договор за посредничество от 19.07.2023 г., доклад за извършена работа, платежно нареждане и счетоводни регистри. Посочените документи са представени и от доставчика в рамките на извършена насрещна проверка. Съгласно представения договор ЕТ Джаров Я. Джаров се задължава да направи подробно проучване и анализ във връзка с процесите, съпътстващи изграждане на ФЕЦ. Договореното възнаграждение е в размер на 125 000,00 лв. без ДДС и е платимо до 3 дни от издаване на разрешението за строеж. От управителя на ревизираното дружество са дадени обяснения във връзка с избора на едноличния търовец за изпълнител по сключения договор, както и е представено разрешението за строеж на централата. Ревизиращите органи, след проверка в информационните масиви на НАП, са констатирали, че ЕТ Джаров Я. Джаров е регистриран с икономическа дейност производство на обувки, като има три наети лица, заемащи длъжностите главен счетоводител , конфекционер обувки и технически секретар . Въз основа на тези фактически установявания е формиран решаващ извод за липса на доказателства за възможността доставчикът да извърши възложената му услуга със собствен ресурс, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9, ал. 1 ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като от представените по спора доказателства се установява реалността на спорната доставка, включително използването ѝ във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Въз основа на представените с ревизионната преписка писмени доказателства и констатациите на приетата по делото без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че жалбоподателят е доказал наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по доставката, получена от ЕТ Джаров Я. Джаров . По-конкретно, по отношение на спорната доставка, безспорно ревизираното дружество разполага с първичен счетоводен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред. Действително във фактурата като предмет е отразено услуга съгласно договор от 19.07.2023 г. , но тъй като още в хода на ревизията от ревизираното дружество и от доставчика са представени вторични и съпътстващи документи, следва извод, че е възможно да бъде определен предметът на доставките. Съгласно Договора за посреднически услуги ВИГ В ЕООД, в качеството му на възложител, възлага на ЕТ Джаров Я. Джаров , в качеството му на изпълнител, да извърши следните дейности: 1. да направи подробно проучване и анализ за най-добрата конструкция за монтаж на панели спрямо цена, местоположение на терена и ефективност; 2. да избере най-добрите панели спрямо местоположение, цена, ефективност; 3. да съдейства при избора на проектант; 4. да съдейства на избраното проектантско бюро при проектирането; 5. да съдейства на възложителя при съгласуването и одобрението на проектите при всички отговорни институции; 6. да пътува до Община Тутракан и всички необходими институции изцяло за негова сметка; 7. да избере най-краткото трасе за присъединяване на външната връзка, като съдейства на проектантите; 8. да направи подбор на най-ефективните инвертори; 9. да намери фирма за почистване на терена и извършване на вертикална планировка; 10. да съдейства и консултира всички процеси до издаването на строително разрешение за ФЕЦ. Във връзка с изпълнението на договора от ревизираното дружество е представен Доклад, който, противно на твърденията на касатора, съдържа подробен отчет във връзка с извършените от ЕТ Джаров Я. Джаров дейности. Между представената фактура, договора за посредничество и доклада за извършената работа е налице съответствие, в който смисъл е и заключението по ССчЕ. Изпълнено е и изисквнето за използване на получената облагаема доставка във връзка с осъществяваната от ВИГ В ЕООД икономическа дейност, като стойността ѝ е отнесена по дебита на сметка 613 Разходи по изграждане на ФЕЦ . В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че от страна на ревизираното дружество е представено и разрешение за строеж, което потвърждава извода за реалност на доставката по процесната фактура. Противно на възраженията, изложени в касационната жалба, твърдяната от приходните органи липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика е послужила като основен мотив за формирания отказ правото на данъчен кредит в РА. Правилно, от страна на административния съд, е съобразено, че съгласно решение на СЕС по дело С-18/13 не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. С оглед изложеното, като е отменил оспорения РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 180,00 лв. с ДДС съгласно списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес по спора в размер на 25 000,00 лв. минималният предвиден размер съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. се равнява на 2 650,00 лв., колкото е и претендираният без ДДС при съобразяване § 2а от Наредбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,